КУЛТУРА

Легендата на “Пинк флойд” Роджър Уотърс в София: Шиб**яците от САЩ заедно с част от ЕС искат да унищожат планетата, Тръмп е свиня!

Силна политическа реч беляза концерта на Роджър Уотърс в София на 4 май. Легендарният музикант от „Пинк Флойд“, който преди седмици направи смело изявление относно пропагандата за войната в Сирия по време на концерт в Барселона, отправи яростни критични послания към американския президент Доналд Тръмп и към водената от САЩ международна политика.

Уотърс благодари за любовта, получена към творчеството му в София и си пожела „любовта в тази зала да успее да прекоси национали, религиозни и политически граници“.

„Тази любов трябва да се разпростира из крехката ни планета, иначе шибаняците ще я унищожат“, каза музикантът преди изпълнението на култовата песен “Mother”.

Музикантът, който отдавна е популярен със своите ярки политически възгледи и най-вече с антивоенните си послания заяви, че „Съединените щати са тези, които основно ни водят към това разрушение, но с тях е и Великобритания, както и голяма част от Европа.

Според него, в момента „всички те дрънкат с оръжия и ще се опитат да нападнат Иран“. „Имам ужасното предчувствие, че може да го направят. Те са настървени да започнат война с иранците“, каза той.

Освен Иран, цел на бъдещите действия на САЩ е и Русия, коментира музикантът. „Вероятно имат за цел да увлекат в нея и руската мечка. Антируската пропаганда в западната преса е невероятна“, констатира той и попита публиката.

„Вие искате ли да се биете срещу руснаците? Аз не искам. Срещал съм се с руснаци и те са обикновени хора като мен и вас“.

„Нима не искаме всички да живеем в мир? Аз искам. Моят народ също. Искате да започнем война с руснаците? Помните ли Втората световна война и какво успява да стори руският народ тогава? Че побеждава Вермахта на цената на 20 милиона руски момчета?“, попита Роджър Уотърс.

Музикантът добави, че е в София, за да свири, а не за държи политически речи, но никога не е срамувал да говори това, което смята за правилно. „Не се срамувам от позицията си, защото тези шибаняци ще ни избият всички, ако не изпратим тази любов по света и не кажем, че не искаме да живеем в състояние на постоянна война. Не искаме такъв живот“, настоя той.

„Трябва да разберем как да действаме заедно, за да разрешим проблемите с климата, а също и културните, националните, политическите и религиозните различия между хората. Защото всички сме човешки същества, всички сме братя и сестри, без значение каква е нашата националност, раса, цвят на кожата“, завърши той.

По време на концерта и изпълнението на легендарната песен “Pigs” на огромни видеостени бяха излъчени цитати от реплики и туитове на Доналд Тръмп, като например: „Няма да имаме друг избор, освен напълно да унищожим Северна Корея“, „И аз имам ядрен бутон, но е много по-голям и по-мощен от неговия, и освен това работи!“, „Двата ми най-големи актива са психическата ми стабилност и това, че съм много умен“ „Ако си звезда, ще ти позволят. Можеш да правиш всичко. Хващай ги направо за котето“, „Ако Иванка не ми беше дъщеря, сигурно щях да излизам с нея“ и други, а серията беше завършена с огромен надпис на български: „Тръмп е свиня“.

Post Views: 24

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.

Post Views: 31

КУЛТУРА

Тишината на Родопите

В късната есен на 2015 година, някъде из тихите гънки на Родопите, денят се спускаше бавно над поляните. Миришеше на влажна трева, дърва за огрев и далечен дим от комините на селото.

Баба Станка седеше на тревата, както правеше често, когато имаше нужда от малко тишина. До нея беше козата ѝ – Бела. Не беше просто животно. Бела беше компания, слушател и свидетел на много от мислите ѝ.

— Ех, Бела… — прошепна тя и погали козата по брадичката. — Само ти остана да ме слушаш.

Козата леко наклони глава, сякаш разбираше. В Родопите хората често казват, че животните усещат душата на човека.

Гората зад тях стоеше тъмна и спокойна. Дърветата вече бяха почти голи, а пътеката към селото се губеше между храстите. Някога по нея минаваха деца, каруци, смях. Сега по-често се чуваше само вятърът.

Снимки: Росен Коларов

Станка не беше тъжна. Просто знаеше, че времето си върви, както реката върви надолу по камъните.

Навремето тук беше шумно. Мъжът ѝ цепеше дърва до къщата, децата тичаха по поляната, а козите бяха цялото стадо. Сега бяха останали само тя и Бела.

Но това не беше самота. Това беше друг вид живот.

Слънцето се показа за миг между клоните и освети лицето ѝ. Бръчките ѝ приличаха на малки пътеки – всяка със своя история.

— Хайде, момиче — каза тя на козата и се усмихна. — Време е да се прибираме. Ще стане студено.

Бела тихо изпръхтя и се размърда.

Станка се изправи бавно, изтупа тревата от дрехите си и хвана козата за въжето. Двете поеха по тясната пътека към селото.

Отдалече вече се виждаше димът от комина на къщата ѝ.

И макар че светът навън се променяше, в тази малка част на Родопите всичко си оставаше същото —
тихо, просто и истинско.

А вечерта щеше да дойде с чай от мащерка, топла печка и още един разговор между жена и коза, под стария родопски покрив.

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов

Разказа може да слушате тук

Post Views: 30

БЛОГ

Минути за разговор

Градът беше шумен, но комуникацията – бавна и тежка, като зимно палто.

Трите кръгли телефонни ниши на стената бяха като малки портали към други светове. Хората идваха, пускаха монета и за няколко минути се свързваха с някого далеч – понякога на километри, понякога само на една улица разстояние, но в друг живот.

Вляво стоеше мъж с тъмно яке. Ръката му стискаше слушалката, сякаш се страхуваше връзката да не се скъса.
— „Да, майко… добре съм. Не, още не знам кога ще се прибера.“

Гласът му беше тих. В онези години хората говореха по телефона като че ли някой винаги слуша.

В средата стоеше жена с дълго палто. Тя беше чакала реда си почти десет минути. Монетата в джоба ѝ беше последната за деня.
— „Чуй ме… аз… мисля, че трябва да замина.“
От другата страна на линията мъжът мълчеше. Телефонната жица леко вибрираше от напрежението между две сърца.

Снимки: Росен Коларов

Вдясно млад мъж се беше облегнал на стената, сякаш разговорът му беше по-лек.
— „Да, утре в шест. Ще те чакам до спирката.“
Той се усмихваше. Понякога тези телефони не носеха само тревоги.

Тримата не се познаваха. Стояха на метри един от друг, с лице към стената, всеки затворен в своя кръг – в своя разговор, в своята история.

Отстрани минаваха хора, автобуси, велосипеди. Никой не обръщаше внимание. Но в тези три малки телефонни ниши се случваха решения, раздели, обещания и надежди.

След няколко минути първо затръшна слушалката мъжът вляво. После жената. Накрая и младият.

Тримата си тръгнаха в различни посоки.

Стената остана същата. Телефоните също.
И чакаха следващите истории, които да минат по жиците. 📞

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов