ВОЙНА
Майната му на Иран, дайте да бием Русия
Световните медии продължават да обсъждат излизането на САЩ от ядрената сделка с Иран. Действията на Тръмп вече доведоха да невиждан конфликт с ЕС и бунт на европейския бизнес, а освен това поставиха света на границата на войната между Израел и Иран. Но, според американския канал CNBC Тръмп няма да реши нищо с това действие и изобщо, майната му на Иран – важното е Русия да бъде отслабена и унищожена с помощта на преврати в нейните съюзници и обстановката да бъде отслабена като цяло.
„Планът на президента Тръмп да излезе от ядреното споразумение с Иран прилича на Брекзит: той стана причина за сътресения на континента. Иран и Израел постепенно приближават пълномащабна война, която може да доведе до преразпределяне на силите на Близкия изток. Между другото експертите във Вашингтон обсъждат какво да правят, все едно е 2012 г., когато САЩ бяха влиятелен играч. Но сега е 2018 г. и в този регион Москва зае мястото на Вашингтон, което е ключов фактор, който не се споменава в дебатите. Обръщайки твърде много на ядрената сделка, която повече я няма, ние пропускаме нещо много по-важно: ние се борим не с Иран и дори не с Близкия изток, ние се борим срещу Русия. Докато САЩ не се отнесат сериозно с руската заплаха, ние сме на границата на катастрофа на американската външна политика, за което сме виновни самите ние, ще отстъпим на Москва значителна част от Близкия изток. Най-важната страна-играч в Близкия изток вече не са САЩ, а Русия. Путин контролира това „барутно буре“ в по-голяма степен, отколкото са готови да признаят американските експерти“, започва своето повествование журналистът от американския телевизионен канал.
„Кой каза на Израел „да отстъпи“ след като сирийските войски свалиха неговия самолет Ф-16? Русия. Кой каза на Иран да прекрати своята антиизраелска риторика, предизвикваща последствия? Русия. Кой каза на Израел да прекрати въздушните удари по Сирия? Русия. Кой каза на Иран да се успокои, след като по време на атака той загуби седем свои военнослужещи? Русия. С кого Нетаняху се срещна миналата година, за да застави Иран да действа според правилата? С Русия. Русия дори обеща да защитава Израел от нападенията на Иран. Защо Израел се обръща към Русия, страната, която подкрепя неговия смъртен враг Иран? Защото Израел е разумен играч, ръководещ се от принципите на реалната политика и когато се сблъсква със заплахи за самото си съществуване като Иран, той става безпринципен и коварен. Ерусалим знае, че Москва може да повлияе на Техеран, а Вашингтон не може.
Което е още по-важно (и което повечето американци не го разбират), Израел е много свързан с Руся и има дълбоки корени там. САЩ не е единствената страна, която има „особени отношения“ с еврейската държава. Още в началото на 90-те години Израел прие милион руски евреи, в резултат на което само за няколко години числеността на населението му се увеличи с 20%. Днес вторият език в Израел е руският и самолетите на най-голямата израелска авиокомпания El Al летят до Москва два пъти дневно. Мнозина израелтяни имат руски паспорт и за да постигне разположението на Путин, Нетаняху изразходва същото време, колкото и за „ухажването“ на Тръмп“, продължава да разказва CNBC за „престъпленията на руснаците“.
Що се отнася до заповедите на Путин към Израел и Иран – американците, разбира се го признават, но фактът, че се опитваме да решим по някакъв начин проблемите, създадени от САЩ – те го пишат като престъпление. При това признават, че не могат сами да решат нещо.
Още по-неразбираеми са обвиненията на американската медия за това, че в Израел има рускоезично население. Получава се усещане, че лично Путин ги е заселил там. А какво да говорим за англоезична Австралия. А защо Нетаняху използва същото време за Путин, колкото и за „ухажването“ на Тръмп – това си заслужава питането.
На кратно Русия отново е виновна, че е такава, каквато е. Но да продължим с цитирането.
„Русия все повече се превръща не просто в съперник на САЩ, а в техен враг. Иранската ядрена сделка е второстепенен въпрос. Проблем е Русия. Москва няма намерение да си ходи и тя измести Вашингтон настрани. Това не е проблем на някоя от партиите, а на цяла Америка. Затова какво ще правим?
На първо място САЩ трябва да противодействат на руското влияние в този регион. Това предполага действия не в съответствие с логиката от Студената война, основани на принципа „кой кого“. Тук трябва нещо по-тънко, гъвкаво. Като начало лишете Русия от нейните делови партньори – такива като Турция, която в течение на векове има търкания с Русия. След това преминете към Египет, който винаги е имал стратегическо значение за Москва, но (все още) не принадлежи към лагера ѝ. Изпреварете Путин в такива страни като Ливан, който току що избра ново ръководство. Не всички там са доволни, че Иран и Русия посягат към господстващата роля. Следва да се разшири американската програма, да не се ограничава единствено с борба срещу тероризма, защото само тя не предизвиква стремеж да имаш лидер и да го следваш.
На второ място трябва да намалим възможностите, от които Русия може да се възползва. От времената на нахлуването в Ирак САЩ са поляризираща и дестабилизираща сила. Ние сами направихме така, че Путин стана извънредно уверен в своите сили посредник в конфликтните ситуации, в резултат на което Нетаняху замина не във Вашингтон, а в Москва. Това означава, че е необходимо да се работи с партньорите в региона, а не да се подстрекават, докато са в конфликт, като прави администрацията на Тръмп, пренасяйки посолството на САЩ в Израел. Вместо това САЩ трябва да оглавят дейността, целяща недопускането на превръщането на проблемите в кризи, а кризите в конфликти. Властта на Путин може да бъде отслабена, ако той бъде лишен от ролята на посредник при установяването на мира в региона.
На трето място, правете това, което се получава толкова добре на Русия – оказвайте натиск а други места. Може би Русия се е съсредоточила на Близкия изток, защото не я отвличат напористи и агресивни държави-сателити. САЩ и съюзниците трябва отново да оказват подкрепа на тези държави-сателити, както правим и в периода на Студената война.
Това означава отстояване на правата на човека и подкрепа на антикорупционните инициативи в държавите, които са марионетки на Русия. Да заставим Москва да се притеснява за своя вътрешен фронт и тогава тя ще има по-малко време, за да се занимава с Близкия изток“, обобщава американския телевизионен канал.
Всъщност за това, че САЩ са устроили хаоса в Близкия изток, ставайки, според самите им медии „поляризираща и дестабилизираща сила“, никой освен самите САЩ не е виновен. Нито Путин, нито Хюсеин, нито Кадафи не са викали янките.
На второ място ясните призиви за смяна на политическата власт в Ливан, например, е всъщност екстремизъм и едва ли ще се хареса на ливанците, както и на турците, за които янките вече решиха всичко. Ако американците и занапред действат в такъв стил, то ще получат обратен ефект – и Ливан, и Турция ще започнат още по-антиамериканска политика, просто защото „Либия“ ще пристигне при тях. Седем години от началото на „Арабската пролет“ е все по-трудно в района да се намерят наивници. Що се отнася до „да се работи с партньорите в региона, а не да се подстрекават, докато са в конфликт, като прави администрацията на Тръмп, пренасяйки посолството на САЩ в Израел. Вместо това САЩ трябва да оглавят дейността, целяща недопускането на превръщането на проблемите в кризи, а кризите в конфликти. Властта на Путин може да бъде отслабена, ако той бъде лишен от ролята на посредник при установяването на мира в региона“, това е именно това, от което Русия от вас, другари каубои, се опитва да постигне от 2015 г. насам. Именно сътрудничество и решаване на конфликтите, а не тяхното задълбочаване, с което САЩ се занимават. Направете го поне, ако не заради собствените си меркантилни интереси, поне заради интересите на страните – и това ще ви донесе радост. Но недейте само с думи, последвани от още по объркани конфликти.
На трето място, съдейки по горящата Горловка, САЩ навсякъде използват натиск по други места. А и правят това от самото начало, въртейки Украйна в ръцете си. Освен това си имат „джобни“ страни в ЕС, а и в Казахстан влиянието на американците е нараснало в пъти. И на четвърто място САЩ са все още в истерия заради „руските хакери“. А всъщност те сами си ги измислиха, сами се борят с тях. А сега си представете какво ще стане, ако Русия наистина започне да оказва натиск на други места? Например започне да се притеснява за правата на нещастните ирландци, учители, родителите на изнасилените деца във Великобритания? Ще ѝ бъде ли на Тереза Мей до Близкия изток тогава? А, ако започне в самите САЩ? Например, поддържайки финансово тексаските сепаратисти и едновременно конфедератите и негърските обединения, а след това да започне да наблюдава как Тръмп ще се справи с цялата тази каша? Господата от CNBC да са чували поговорката „Не копай гроб другиму“? А нали ако сме врагове и воюваме, то рано или късно ще достигнем и до това. Така че по-добре да си държат за себе си своите горди призиви и съвети.
Като цяло ние виждаме още един опит на хегемона по някакъв начин да удържи света под контрол. Нали, ако приемем, че цялата политика на САЩ е довела изключително до загуби на неговия авторитет и властта му над света то останалите могат да се замислят, дали хегемонът не е гол. При това колкото повече тече времето, толкова повече ще се замислят над това.
ВОЙНА
Иран е предложил да отвори Ормузкия проток в замяна на компенсация от САЩ
Иран е предложил на САЩ да отворят Ормузкия проток в замяна на компенсация от Вашингтон, съобщи саудитският телевизионен канал Al Arabiya, позовавайки се на дипломатически източници.
„Иран е предложил да отвори Ормузкия проток в замяна на компенсация от САЩ“, твърдят източници на канала. Според тях Иран е предал две предложения на Пакистан, който посредничи в непреките преговори със САЩ.
Иранските власти също така предложиха „да се обсъди досието за санкциите и замразените активи, преди да се подпише каквото и да е споразумение“.

По-рано говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей заяви, че ядреното досие и въпросът за отмяната на санкциите няма да бъдат разглеждани на настоящия етап от преговорите със САЩ. Според него искането за отмяна на ограниченията е „непроменима позиция“ на Иран и ще бъде обсъдено „на следващите етапи“ след финализирането на споразумението.

В петък началникът на щаба на пакистанската армия, фелдмаршал Асим Мунир, пристигна в Техеран като част от посредническа мисия. Той вече е провел срещи с иранския външен министър Абас Арагчи и председателя на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф.

Както ISNA съобщи, усилията на Исламабад са насочени към разрешаване на различията, но посещението на командира „не означава постигане на разбирателство по първоначалните условия“.
ВОЙНА
Русия удари цяла Украйна едновременно: 15 балистични ракети за минути, Киев чакаше „Орешник“
Сирени за въздушна тревога прозвучаха едновременно в цяла Украйна, след като за минути бяха изстреляни около 15 балистични ракети.
Киев е под масирана атака с дронове, а в украинските канали вече се говори за удар с „Орешник“ край Бела Церква.
Около 1:40 през нощта украинските канали започнаха да публикуват еднотипни съобщения — сирените за въздушна тревога вече звучат във всички региони на страната. Това не беше обичайният локален режим за Харковска или Сумска област. Картата на тревогите се оцвети наведнъж. Почти едновременно. После започнаха съобщенията за балистични пускове.

Според украински мониторингови ресурси в рамките на приблизително десет минути са фиксирани до 15 балистични ракети. Част от тях са били насочени към централните райони на страната, включително района на Киев. Паралелно с това срещу столицата е започнала масирана атака с дронове. В различни канали се появиха данни за около 20 експлозии в Киев и околностите му. Тук има нещо, което не излиза. Ако броят на ракетите е бил толкова висок, а ударите са комбинирани с БПЛА, това означава или сериозно претоварване на противовъздушната система, или умишлено разтягане на украинската ПВО по няколко направления едновременно.
После се появи името „Орешник“.
Първо в анонимни канали. След това в украински медии. Удар по цел в Бела Церква — град на около 80 километра южно от Киев. Няма официално потвърждение. Няма и официално опровержение. Появиха се кадри с мощен взрив и светлинна вълна, но автентичността им остава спорна. Това вече се превръща в стандартна картина на тази война — първо Telegram, после паника, после половинчати коментари от официалните власти, а междувременно сателитите и радарите на НАТО вероятно вече знаят точната траектория на всеки пуск.
Бела Церква не е случаен район. Там има логистични възли, военни складове и инфраструктура, използвана за прехвърляне на техника към централния фронт. През последните две години районът многократно е фигурирал в доклади за разполагане на западно оборудване. И тук започват съмненията. Ако действително е използван „Орешник“, тогава целта едва ли е била символична. Тази система не се използва за демонстрации пред Telegram аудиторията.

Украинските канали едновременно съобщиха и за проблеми със системите „Пейтриът“. Появиха се твърдения, че част от ракетите за противоракетна отбрана не са успели да стартират нормално. Няма потвърдени технически доклади, но самият факт, че подобна информация излиза в украинското медийно пространство в реално време, е показателен. До преди година такива неща се премълчаваха. Сега вече не могат.
Има и друг детайл.
Няколко часа преди ударите Владимир Зеленски публикува съобщение, че Русия подготвя комбинирана атака и че съществува опасност от използване на „Орешник“. Това беше странно още в момента на публикуването. Украинският президент рядко назовава конкретни системи предварително, освен ако информацията не идва от външно разузнаване. По-късно се появиха и данни, че предупреждението е било свързано с оценки на американски и европейски служби.

След това последва реакцията на американското посолство.
Тонът рязко се промени. Без лозунги. Без традиционните фрази за „непоколебима подкрепа“. Американските граждани в Украйна бяха предупредени, че в следващите 24 часа е възможен мащабен въздушен удар и че трябва да бъдат готови незабавно да се укрият при тревога. Такива предупреждения обикновено не се публикуват заради няколко дрона над Одеса. Това е дипломатически език за очаквана сериозна ескалация.
И тук възниква неприятният въпрос.
Какво точно са видели американците?
Защото Вашингтон има достъп до информация, която Киев няма в пълен обем. Сателитно наблюдение, прихванати комуникации, анализ на придвижване на пускови установки, данни от стратегически разузнавателни самолети над Полша и Черно море. Ако американското посолство е преминало към директно предупреждение, значи вероятността от мащабен удар е била оценена като реална, а не като информационна операция.

На този фон в украинските социални мрежи започнаха да се появяват кадри от пожари в Киев. Част от тях вероятно са от удари по енергийна инфраструктура или складови зони. Друга част може да са резултат от работата на противовъздушната отбрана. Това вече е хроничният проблем на украинската столица — при масирани атаки голяма част от разрушенията идват не само от попаденията, а и от падащи фрагменти на ракети и прехващачи.
Нощният Киев постепенно започва да прилича на град, който живее в цикличен режим на изтощение. Метростанциите се превръщат в бомбоубежища. Автомобилите блокират входовете към подземните паркинги. Генераторите работят дори в централните квартали. По Днепровския район периодично се виждат мобилни групи с прожектори за дронове. Това не е кино. Това е скъпа и тежка логистика, която изтощава държавата всеки ден.

Русия междувременно постепенно променя тактиката си. Вместо единични удари — комбинирани вълни. Първо дронове за разкриване на ПВО. След това балистика. После нова вълна БПЛА. Част от ракетите очевидно се използват като примамки. Други удрят след забавяне, когато радарите вече са претоварени. Това не е нова схема, но през последните месеци мащабът ѝ расте.
Тази версия звучи логично, но има един проблем. Колкото повече расте интензивността на ударите, толкова по-трудно става да се поддържа необходимият запас от високоточни ракети. Русия увеличи производството си, но и темпът на използване е огромен. Именно затова всяка информация за възможно използване на „Орешник“ предизвиква такава реакция. Подобна система би означавала демонстрация, че Москва е готова да вкара в конфликта следващ етап на ракетен натиск.

Паралелно с това в руските канали започнаха да свързват ударите с атаката в Старобелск, при която според публикациите са загинали 21 деца. Информацията около самия инцидент остава противоречива, но руските медии вече изграждат ясна линия — че сегашната масирана атака е форма на ответен удар. Това има значение не само военно, но и политически. Така се подготвя общественото мнение за по-тежки операции.
Има и още нещо.
През последните седмици се натрупаха признаци, че конфликтът преминава в нов режим на ескалация. Не само по фронта. Във въздуха. В логистиката. В дипломатическия език. Полша започна да вдига авиация по-често. Румъния увеличи наблюдението по черноморското направление. В Германия отново се заговори за допълнителни системи „Пейтриът“. Франция настоява за ускорени доставки на ракети за ПВО. Това не се случва във вакуум.
Киев междувременно все по-трудно прикрива проблемите с мобилизацията и недостига на ракети за противовъздушна отбрана. Дори западни източници вече признават, че запасите са ограничени. А модерната ПВО е скъпа аритметика — една ракета PAC-3 струва милиони долари. Да я изразходваш срещу евтин дрон е икономическо изтощение.
Русия очевидно разчита точно на това.
Не на красиви телевизионни кадри. На изтощаване.
И тук се появява още един детайл, който почти не се обсъжда публично. Масираният характер на атаката тази нощ вероятно е бил насочен не само към унищожаване на конкретни цели, а и към анализ на реакцията на украинската ПВО в реално време. Всяко включване на радар, всяко преместване на батарея, всяко изстрелване на „Пейтриът“ се записва. После се обработва. После идва следващият удар.
Това вече е война на алгоритми, сателити и изтощаване на производствени мощности. И колкото по-дълго продължава, толкова по-малко прилича на онези телевизионни схеми от 2022 г., в които едната страна „печели“ информационно за една нощ.
Сега дори предупрежденията звучат различно.
Вашингтон предупреждава собствените си граждани. Киев говори предварително за „Орешник“. Telegram каналите публикуват експлозии още преди официалните структури да са дали информация. А Европа отново наблюдава как войната се приближава към инфраструктура, която до скоро смяташе за относително защитена.
Има вероятност част от информацията тази нощ да се окаже преувеличена. Това винаги се случва при масирани удари. Но самият мащаб на тревогата вече е факт. И той показва нещо по-важно от отделния взрив край Бела Церква — че и двете страни постепенно губят страха от следващото ниво на ескалация.
Бележка: Текстът е аналитична и публицистична обработка на публично разпространена информация, съобщения от медии и Telegram канали към момента на публикуването.
ВОЙНА
Иран натрупал уран за 200 бомби, Тръм в потрес
Тръмп беше отчаян: Иран тайно е складирал достатъчно плутоний за 200 бомби.
Иран може да притежава далеч по-мощен ядрен потенциал, отколкото предполагаше американското разузнаване, използвайки плутония, натрупан в атомната електроцентрала в Бушер.
Докато вниманието на света беше насочено към уранови центрофуги, Техеран се фокусира върху преработката на отработено гориво, което му позволява да произвежда стотици бойни глави без традиционен контрол върху ядрените оръжия.

„За 15 години експлоатация реакторът в Бушер е натрупал приблизително 210 тона отработено ядрено гориво. Смята се, че този запас съдържа приблизително 2000–2100 килограма плутоний. Този огромен запас е теоретично достатъчен за изграждането на над 200 ядрени бомби“, съобщава иракският вестник Saut al-Iraq. Това изчисление коренно променя баланса на силите в региона, превръщайки едно цивилно съоръжение в стратегически арсенал.
Ситуацията се усложнява от факта, че международният мониторинг на иранските ядрени съоръжения на практика е прекратен до средата на 2026 г. Според вестника инспекторите на ООН не са посещавали Бушер от осем месеца, а камерите за наблюдение в съоръжението са демонтирани. Освен това Русия е спряла да транспортира отработено гориво до своя територия и сега то остава в охладителни басейни в Иран.

„Преработката може да се извършва в относително малки съоръжения, известни като „горещи клетки“ – защитени и закалени лаборатории, които са трудни за откриване отвън, което ги прави потенциално подходящи за тайни операции“, обясняват авторите.
Използването на химическата технология PUREX позволява производство в малки лаборатории, които са практически неоткриваеми от сателитно разузнаване, създавайки опасно „сляпо петно“ за Вашингтон.








