СВЯТ

Макрон се изхвърля за Европа

Френският президент Еманюел Макрон не успява, поне засега, да революционизира Франция, но има Наполеонови планове за европейска революция. Докато неговата партия “Република, напред” (РН) започва кампанията си за изборите за Европейски парламент, Макрон изложи плана си на 22 езика и го публикува в различни вестници из Европейския съюз.
Освен страстния апел да отхвърлим национализма и да защитим европейския проект, предизборният манифест на Макрон съдържа множество конкретни предложения. Повечето от тях ще създадат нови бюрократични структури в ЕС. Европейска агенция за защита на демокрацията ще помага на страните членки да защитят изборите си от кибератаки и манипулация; “обща гранична сила” и Европейска служба за бежанците ще наложат еднаква имиграционна политика в рамките на Шенгенското пространство; Европейски съвет за вътрешна сигурност някак си ще включва и Великобритания след “Брекзит” и ще взема колективни решения по въпросите на отбраната; Европейска климатична банка ще финансира екологичния преход; Европейска агенция за хранителна безопасност ще “подобри контрола върху нашите храни”; Европейски съвет по иновациите ще получи “бюджет, равен на този в САЩ”, за да финансира технологични открития.
За да обсъди всички тези промени, както и вероятно други, които ще му хрумнат по-късно (тъй като последните предложения са различни от тези, които Макрон направи в известната си реч в Сорбоната през 2017 г.), Макрон би искал да свика Конференция за Европа с представители на европейските институции, страни членки, експерти, бизнеса и широката публика. Тя ще има “отворено съзнание, дори спрямо промяна на договорите”. Тази идея се доближава до повторно основаване на съюза с дори повече институции, отколкото той има сега, макар че ако някой се опита да ги изброи по памет, бързо ще се обърка; дори е налице специална страница на ЕС, където човек може да търси европейски агенции – над 40 на брой.
Големи амбиции, не чак толкова големи възможности
Подходът е типичен за Макрон, който изглежда обича да пробва всичко, за да види кое ще проработи. “Le Macronometre”, проект на тинк танка iFRAP, показва, че президентът е инициирал 60 вътрешни реформи, от които три са изоставени, а останалите или се намират в процес на законотворчество или се работи по тях. При осъществяването им обаче тези реформи варират по отношение на изпълнението на предизборните обещания; iFRAP изчислява, че 27 процента от тях са нарушени, 40 процента са спазени в една или друга степен, а 33 процента са напълно изпълнени.
Макрон не е доволен от този донякъде хаотичен резултат, но и французите също. Макар президентът да успя да усмири най-тежката част от протестите на “Жълтите жилетки” с големи отстъпки, РН получава около 22% доверие – почти толкова, колкото “Национален сбор” на Марин Льо Пен. Той се опитва да оправи кашата с т.нар. Голям национален дебат, състоящ се от хиляди срещи на местно ниво и и опити да се съберат оплаквания и предложения онлайн. Събрано е огромно количество материал. Няма начин той да се обработи, без голяма част от допринеслите да останат недоволни.
В европейските избори позицията на Макрон се усложнява от неговото нежелание да се присъедини към никоя от настоящите партии на европейско ниво. Неговата РН беше свързвана с АЛДЕ, либералната фракция, която заема четвърто място по размер в сегашния Европейски парламент, но е по-вероятно партията да се опита да формира нов съюз, който да включва и някои от членовете на АЛДЕ. Очаква се РН да спечели 22 места от общо 705 и ще са необходими огромни организационни усилия, за да бъде осъществен напредък по амбициозните планове на Макрон. Макар че, разбира се, Франция и сега има прекалено силно влияние в Европейската комисия и съвета.
Ще е по-реалистично да се очаква напредък, ако РН се включи в най-голямата група – десноцентристката ЕНП. Също и защото най-важният съюзник на Макрон на европейската сцена – германският канцлер Ангела Меркел – е част от ЕНП. Макрон обаче изглежда просто не е устроен така, че да се включва в клубове, в който той няма да е водачът.
Това ли е “повече Европа”?
Това е жалко. Смислената реформа на ЕС, която ще накара гражданите да ценят съюза повече, би изисквала намаляване на съществуващата бюрокрация, превръщането й в по-прозрачна и по-видимо полезна, вместо да бъде разширявана и да й бъдат поверявани задачи, в които се е провалила до този момент – в голяма степен благодарение на съпротивата на националните правителства. Опитът да бъде реформирана, като се хвърлят произволни нови съставки в супата, е в най-добрия случай донкихотско, а в най-лошия – вредно за европейската кауза. За да постигнат нещо работещо, Франция и Германия, които наскоро подписаха нов пакт за сътрудничество, трябва да се обединят около общ комплект реалистични, солидни предложения. И това се отнася и до основните политически партии, не само до правителствата. Такива съвместни предложения няма да попречат на идеалистичната предизборна реторика, но ще покажат на центристките гласоподаватели какво да очакват в замяна на подкрепата си.
При сегашната ситуация, подходът на Макрон просто дава още аргументи на съперничещите му партии, които се противопоставят на повече европейска интеграция. Ако повече Европа изглежда така, то може би по-малко не е лошо.
Превод: Георги Христов

Post Views: 23

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ