СВЯТ
Миграционен взрив във Франция
- Нов имиграционен закон води Франция към взрив
- На 11 декември долната камара на френския парламент отказа да разгледа текста на новия закон за имиграцията.
Предложението за отказ от разглеждане беше внесено от парламентарната група на Зелените и подкрепено от представители на левия лагер, Национално обединение и неочаквано значителна част от републиканците.
Този „съюз на противоположностите“, както го описа френският вътрешен министър и автор на законопроекта Жералд Дарманен, беше създаден, за да „дерайлира правителствения проект по политически причини“.
Стотици хиляди мигранти
В реториката на френските политици темата за мигрантите не е загубила своята актуалност от началото на 80-те години. А обсъжданият документ може да се превърне в двадесет и деветия законодателен акт, приет в тази област от 1980 г.

Проектът беше представен от министъра в началото на тази година и е вторият по важност акт за френските власти след пенсионната реформа, приета през пролетта на 2023 г. През цялото време нововъведенията, съдържащи се в текста на законопроекта, бяха обсъдени и от двете камари на парламента.
В резултат на това, в силно модифициран вид, той беше одобрен от Сената на 14 ноември. И последният етап трябваше да бъде проваленото одобрение в Народното събрание.
Първоначалният проект на закон за имиграцията включва редица промени в съществуващото законодателство. Например легализирането на работници в области, където има остър недостиг на работници – строителство, медицина, ресторантьорство и хотелиерство.
Като ограничителна мярка се предвиждаше въвеждането на годишни квоти за издаване на гражданство и разрешения за пребиваване.
Важен момент беше и връщането на нелегалните мигранти в статута на престъпници – тази мярка беше премахната през 2012 г. Предвиждаха се и промени в социалните плащания на мигрантите.
Редица от тези мерки бяха затегнати от Сената след одобрението, но дори и в новата си форма те продължават да привличат критики от поддръжници на различни политически страни.
Левицата говори за де факто универсалното признаване на всички мигранти за престъпници и нарушения на човешките права.
Десните, например ръководителят на републиканците Ерик Шоти, са възмутени, че проектът всъщност дава зелена светлина на масовата нелегална имиграция.
А квотите предизвикват скептицизъм дори сред привържениците на закона. Това заяви по-специално депутатът Флоран Будие, който представи законопроекта в парламента.
Проблемът с мигрантите наистина се обсъжда доста активно във Франция сега. Особено в светлината на летните погроми в редица градове и скорошното убийство на тийнейджъра Том Перото.

Много политици и експерти използват цифрата от над 500 хиляди мигранти, които са регистрирани във Франция в края на 2022 г. Някои от тях допринасят за влошаване на вътрешната ситуация, а други са сериозно бреме за държавния бюджет. Не бива обаче да забравяме, че около 108 000 чужденци от приблизително половин милион са студенти.
Освен това към януари тази година около 115 хиляди са украински бежанци, които или имат официален статут, или са под опеката на държавата.
Като например служители на въоръжените сили на Украйна, които са на лечение и рехабилитация. В същото време значителна част от бежанците са безработни и получават пълен пакет от помощи за жилище и други разходи.
А специалният подход към украинските бежанци се доказва от факта, че на уебсайтовете на отделите, които по един или друг начин влизат в контакт с мигранти, Украйна е подчертана като специална позиция.
Други европейски страни, за които се смята, че приемат повече украинци от Франция, вече са сериозно загрижени за този проблем. Например Ирландия започна да говори за необходимостта от намаляване на броя на обезщетенията и обезщетенията за имигрантите от тази страна.
Провалът на министъра
За Жералд Дарманен отказът да разгледа законопроекта е лично поражение, което той признава, когато говори пред медиите. Той явно се надяваше да получи политическа полза от този закон. В крайна сметка мнозина са сигурни, че той ще се кандидатира за президент на Франция през 2027 г.
Резултатите от парламентарния вот явно са били шок за него, защото веднага след това министърът подава оставка. Което президентът обаче веднага отхвърли.
Дарманен обаче не греши напълно, когато говори за политическите причини за провала на неговия законопроект. Някои от гласувалите „против“ депутати в Народното събрание изглежда не толкова са търсили решение на проблема, колкото са играли политически игри.
По-специално, Националното обединение се присъедини към левия вот, призовавайки за разпускане на правителството.

Лидерът на партията Джордан Бардела заяви, че е готов да заеме поста министър-председател, създавайки политическа „симбиоза“ с президента.
Използвайки този термин, Бардела има предвид политическия период от 1986 до 1988 г., когато социалистът Франсоа Митеран беше президент, а десният Жак Ширак беше ръководител на правителството.
От страна на левия политически лагер лидерът на комунистите Фабиен Русел първоначално изрази готовност за конструктивен диалог.
В това позицията му се сравнява с позицията на ръководителя на комунистическата партия Жорж Марше, който се изказа в защита на интересите на френските работници в началото на 80-те години.
Шефът на „Франция непокорна” Жан-Люк Меланшон, който е склонен към тотален бойкот на проекта, обаче разкритикува своя съперник в борбата за лидерство на левия фланг на френската политика.
Членовете на партията на Меланшон дори започнаха публично да приравняват Русел с колаборационистите от Втората световна война. С това явно се опитаха да отклонят вниманието от лидера си, за когото журналистите отдавна правят подобни аналогии.
И въпреки че Русел в крайна сметка гласува за премахване на законопроекта от обсъждане, според него това едва ли може да се нарече победа, тъй като текстът ще се промени само в по-твърда посока. На същото мнение е и депутатът от Зелените Жулиен Байо, който единствен в групата си гласува против прекратяването на дискусиите.
Три хода за Макрон
Законопроектът за имиграцията не предизвика масови протести в цялата страна, както беше с пенсионната реформа. Обстоятелствата на неговите обсъждания и оценка обаче за пореден път демонстрират дълбоката политическа криза, в която се намира френската държава.
Министър Дарманен, който има президентски амбиции, е загрижен за създаването на собствен политически имидж и затова адаптира реториката си, за да отговаря на различни аудитории. Той обясни оставката си с това, че е “човек на честта”, за когото мнението на парламента има значение.
Малко преди гласуването в Народното събрание министърът посети южната част на Франция, където мнозинството от населението се придържа към консервативни десни възгледи.
В разговор с местното издание Nice-matin той обеща да заеме най-твърда позиция срещу нелегалните мигранти. Той също така успокои полицията и жандармеристите, като каза, че ще създаде всички условия, за да могат да си вършат работата.
Въпреки това, в разговор с друго издание, La Voix du Nord, което излиза в северната част на страната с традиционно ляв електорат, той говори за необходимостта от спазване на конституцията.
По-специално той подкрепи предоставянето на френско гражданство чрез права върху земя и призова десните и поддръжниците на президента към компромис.

Интензификацията на Дарманин в обхвата на електората идва в момент, когато действащият президент Еманюел Макрон е обвинен, че не е спазил думата си, не е осъществил плановете си и в презрение към представителите на народа и демократичните власти.
В същото време обаче Макрон активно рекламира идеята на Дарманин и иска да го приеме до края на годината. Но, както отбелязват много медии, президентът категорично отказва да осъзнае, че не е в състояние не само да комуникира с парламентарната опозиция, но и да си осигури подходяща подкрепа дори сред съюзниците си.
Надеждите за конструктивен диалог с представители на различни политически лагери се превръщат в нищо, опитите за намиране на компромис се провалят.
Макрон вижда решение в създаването на специална комисия от парламентаристи и сенатори, която да финализира законопроекта. Мнозина обаче са убедени, че текстът не може да бъде приет за толкова кратък период от време, без да се приложи специална процедура, предвидена в член 49, параграф 3 от конституцията, която позволява да се заобиколи решението на парламента.
Уловката е, че лимитът за използване на тази мярка в настоящия период е изчерпан, включително и поради приемането на закона за пенсионната реформа.
В тази връзка президентът има три възможности – да откаже незабавното приемане на закона, да се опита да намери подкрепа сред народните представители или да разпусне правителството.
Първите два варианта изглеждат невъзможни. А последното ще доведе до политически и социален взрив, за който Макрон беше предупреден още през пролетта.
По това време беше трудно да се избегне подобен сценарий. Ако това се случи сега, последствията за Франция и Европа могат да бъдат непредвидими.
Ситуацията в страната е изключително нестабилна. И много неща сега ще бъдат решени на бойните полета за приемането на закон за имиграцията, чието значение далеч надхвърля простото регулиране на един аспект от живота на страната.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








