Действията срещу непопулярната пенсионна реформа на Еманюел Макрон се засилват: милиони французи, които не са съгласни с действията на властите, стачкуват и излизат на улицата, за да защитят правата си. Какво искат те и защо правителството не иска да прави отстъпки?

Пенсиониране на 64

Пенсионната реформа е един от ключовите проекти на Макрон, с който той отиде на изборите през 2017 г., но избухналата в света пандемия от коронавирус му обърка всички карти.

След като беше преизбран през 2022 г. за втори мандат, президентът реши да се върне към реформите. Той обясни дефицитът на пенсионния фонд до 2030 г. може да достигне 13,5 млрд. евро, това не може да се допусне.

Представяйки законопроекта в парламента, министър-председателят Елизабет Борн каза, че сегашната система е нестабилна: все повече и повече пенсионери, а броят на служителите не се увеличава. И това е „факт, а не политически аргумент“.

Правителството на Макрон предлага поетапно увеличаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години до 2030 г. (с три месеца на година). И също така ускорено – до 2027 г. – увеличаване на стажа, необходим за пълни плащания – от 41 на 43 години. Според служители това ще даде 17,7 милиарда евро. Минималната пенсия ще достигне 1200 евро (85% от минималната заплата). Това не е толкова много, като се имат предвид високите разходи за наемане на жилища, покачването на цените за общински апартамент, бензин, храна, медицинска застраховка, транспорт и други услуги.

Но възрастта за пенсиониране вече беше повишена: през 2010 г., при Никола Саркози, от 60 на 62 години.

Според социологическите проучвания над 70% от французите са против инициативата на Макрон. За първи път от много години,, забравяйки различията, всичките осем от най-големите френски синдикати излязоха като единен фронт. На 19 януари се проведе общонационален протест. Следващият – още по-голям – се проведе в последния ден на месеца.

“Ще ви организираме 1968 година”

Според оценки на Общата конфедерация на труда 2,8 милиона французи са излезли на улицата в Черния вторник. Общо се провеждат около 250 протеста в цялата страна. Най-големият – в Париж – събира около половин милион души.

Полицията традиционно посочва по-скромни цифри: 1,3 милиона. Все пак това е рекорд за последните четиридесет години.

Хора от всички възрасти – работещи, студенти, пенсионери. В ръцете – транспаранти с призиви за отмяна на реформата, осигуряване на пенсия от 60-годишна възраст и освобождаване на президента и правителството. „Вие за нас сте 64 години, а ние за вас сме май 68“, обещава закачлив плакат върху парче картон. През 1968 г. социална криза във Франция предизвика милионна стачка, студентски протести и бунтове, които в крайна сметка водят до оставката на президента Шарл дьо Гол и фундаментални промени в обществото.

„Първо Саркози и Ерик Верт (през 2010 г. министър на труда) повишиха до 62 години, сега Макрон иска да ни принуди да работим усилено до 64. До 70 ли да работя преди да се пенсионирам? А ако не доживея? Това и искат – да мрем – тогава няма нужда да плащат, проблемът е решен. Това е несправедливо и напълно недопустимо”, протестира протестиращ с жълта жилетка, традиционна за съвременните протести. .

“Протестирах тогава и пак протестирам. Виждате ли, само 17% от нашите съграждани подкрепят проклетата реформа. Мисля, че това я прави незаконна. Нека поставят въпроса на референдум, нека говорим”, продължава той.

Възрастна дама с френско знаме в ръце обявява, че вече е пенсионерка, но иска да подкрепи своите другари от профсъюза. „През цялото време играехме заедно, това е мое задължение. Работих в производството, там не беше лесно, много имаха здравословни проблеми. А сега младите ще трябва да работят още повече. И после какво? Дъщеря ми е медицинска сестра в болницата и без това има огромно бреме. Правителството няма право да запушва дупки в бюджета за сметка на тези, които имат нужда от подкрепа“, казва тя.

“Мисля, че трябва да протестираме до край. Да, аз съм само на четиридесет, но вече грохвам в училище: проверка на тестове, извънкласни часове, родителски срещи, трудни деца. Не мога да си представя как да да го издържа на 64, просто е невъзможно”, признава друга участничка в протеста. „В резултат на реформата месеците майчинство може вече да не ми се вземат предвид. Всички говорят за равни права на жените, но накрая страдаме ние най-много. Освен това получаваме по-малко – нека по-добре да осигурят равни заплати за мъжете и жените, тогава ще внасяме повече в пенсионния фонд и това ще покрие дефицита.”

“Когато казват, че г-н Макрон има картбланш, защото е гласувано за него, това е лицемерие и манипулация! Той не е избран за проекта, а защото Марин льо Пен се изправи против него и двата пъти”, казва друг демонстрант.

Труден дебат

В парламента Макрон също среща трудности, защото през лятото партията му загуби абсолютното си мнозинство в долната камара. Президентската коалиция “Заедно” има 250 от 577 мандата – трябва да се преговаря.

Осъзнавайки, че прокарването на реформата ще доведе до с политическа криза, правителството намали предварително новата възраст за пенсиониране с една година (планираше се да я доведе до 65 години до 2031 г.). Това направи възможно спечелването на дясноцентристката Републиканска партия, която като цяло разбира необходимостта от промяна.

Срещу обаче е останалата част от парламентарните сили: от ляво „Непокорна Франция” на Жан-Люк Меланшон, а от дясно „Национална асоциация” на Марин льо Пен.

Такива масови протести на граждани могат да накарат много републиканци да се усъмнят в позицията си, което ще усложни реформата.

Опозицията прави всичко, за да блокира законопроекта: депутатите вече са въвели повече от седем хиляди поправки и възнамеряват да поискат референдум.

На свой ред правителството приложи член 47.1 от френската конституция, който ще ограничи времето за разглеждане на законопроекта и в двете камари.

В краен случай Министерският кабинет има член 49.3, който позволява приемането на закон без гласуване изобщо. В този случай опозицията има право да повдигне въпроса за недоверие към правителството.

Миналата есен член 49.3 беше използван десет пъти при обсъждането на бюджета – на всяко четене.

Профсъюзите съобщиха, че общонационални стачки и протести ще се проведат и на 7, и на 11 февруари.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ