КОМЕНТАР
Много ми е мъчно, че има хора, които в мръсните дни преди Рождество побесняха, разделят, режат на парчета нашия народ, за да оцелеят още няколко месеца във властта
Вече знаете, работя в Плевенския театър от два месеца и нещо (като главен драматург, добавям, да не стават обърквации), половината магистрала до там и опасния участък след нея вече познавам наизуст. Опитвам се да наблюдавам хората и града, при все заетостта в театъра и единственият денонощен маршрут – театър-квартира-театър – времето вече го няма – ден, нощ се изтриха…стълби, кабинети, коридори, сцена, актьори в предпремиерна треска, сценични с уморени празни погледи… Ех! И всеки ден си повтарям .- ще оцелея и не, няма да се уморя да обичам театъра и аз в него.
И така:
Там в Плевен времето върви с един оборот поне по-бавно, по-спокойно, за мен красиво в това, но и да не кажа по-примирено, и в лека апатия. Хората извън театъра са притихнали и най-болезненото, сякаш са участници в Бекетова пиеса, сякаш към „предела“ на човешките възможности, както пише Атанас Натев за Бекет през 1972 г. (иначе викат, че бил забранен тогава).

Бекет, който ни показва чрез драматургичния си талант още през 50-те, живопаметен тогава за ужаса на Втората Световна, и затова категоричен за историческия си песимизъм, та Бекет, който ни показва жестоко и категорично „сковаността на човешките сили пред „края“ и отчаяните усилия да бъде избягната мисълта за смъртта, която заместваме с дребните залъгалки на „щастливите дни“. Бекет, който съзря ужаса на Хитлеризма и знаеше, че исторически той ще се пробуди…, а ние все по-апатично ще въртим колелото на историческата жестокост да повтаряме, защото винаги ще има едни, които ще рекат да я забравяме и прекрояваме паметта за нуждите на краткотрайните и алчни настоящи „щастливи дни“.
При всяка възможност разговорям ту с продавачката на плодове, ту с кафеджийката, сервитьорката, таксиметровите шофьори, та даже случайните хора, които ме напътстват докато се губя в града – има стоицизъм, геройски, в това да прикрият отчаянието си, че са забравени, при всичките усилия на големия град да се задържи, ако ще и на ръба на историята, защото са най-бързо умиращия град в България, ми казват те… Забравени сме, госпожа – ми казват, докато ме зяпат право в очите.

И аз, като противовес, като шут в пиеса на абсурда, ги окуражавам, смея се, обещавам им, че сме заедно всички ние, българите, че Да, колкото и да им е странно, ние кривите софиянци жално се надяваме един ден точно те, те да ни помогнат в съпротивата с разбеснелите се демонтажници, те зяпат от почуда, че някой ги брои за хора, а после от мой полуден възторг ще ги поканя на театър, ще търча в дъжда да им подаря билети за театър, те ще зяпат с отворени усти и ще се радват като деца, ще ме изпращат на вратите на магазините си дълго с помахване на ръка и даже малко сълзи в очите, а на мен ми се реве и пищи, че съм неспособна да ги понеса на ръце и си викам – дано имам сили поне мъничко някак да разклатя сала на апатията и отчаянието на хората от града.
И ето, предпразнично се моля, обърнете се към тези хора, които тихо, почти апатично преживяват живота, устремен към „края на играта“.
Не ги подигравайте, не ги подценявайте, те са равни на нас и по-големи от нас, защото първи се сблъскват с бъдещето, което като приливна вълна залива най-последно София. Гледайте тях и виждайте себе си утре!
Много ми е мъчно, че има хора, които в мръсните дни преди Рождество побесняха, разделят, режат на парчета нашия народ, за да оцелеят още няколко месеца във властта.
Чудовищно е, но аз, като все по-мъдър човек, знам, че историята се повтаря, обречени сме на това, това видя и Бекет и като ясновидец ни предупреди за това, ако отрязваме паметта.
Но и знам, че там, там в привидната апатия на „извън София“ има и даже чувам един тътен от дъното на търпението им на геройските им, но притихнали сърца, който приижда и ще дойде денят, в който ще извика – Тук сме!, драги демонтажници!
България е Плевен!
Да живее България!
Защо пиша така дълго, нарочно!

Гергана Пирозова, театрален критик, драматург. Фейсбук
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
КОМЕНТАР
Борисов пак ви излъга
БОРИСОВ И ПАЛАЧИТЕ на българския лев и суверенитет продължават да се изживяват като недосегаеми.
Моделът ГЕРБ/ДПС, превърнал България в най-бедната държава в ЕС, е непокътнат.
А плъховете напускат първи потъващия кораб – не остана за крадене.
БОРИСОВ И ПАЛАЧИТЕ на българския лев и суверенитет продължават да се изживяват като недосегаеми.
Моделът ГЕРБ/ДПС, превърнал България в най-бедната държава в ЕС, е непокътнат.
А плъховете напускат първи потъващия кораб – не остана за крадене.
Олигархията е безнаказана, прос pic.twitter.com/QgVl1aZ9wv
— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 21, 2026
Олигархията е безнаказана, просто се отчита на друго място.
Държите ли на предизборните си обещания, г-н Радев?
Дълго газеното усещане за справедливост сред българите може да бъде реанимирано само с присъди за корумпирани политици, както и с национален референдум за еврозоната и НАТО.

Споделяйте видеото, медийната цензура е във вихъра си!
КОМЕНТАР
Пачавра, дошла от червената зона на Берлин ни учи на акъл
Забелязахте ли, че “културна” Европа започна да ни изпраща този вид материал като техни посланници … какво да си мислим за управниците им.
Тая Ирене Планк – посраник на Швабите в България, видна прайдаджийка, взела да ни назидава какво трябва и какво не трябва да правим за Русия и за Украйна. Типичната немкиня – студена, нагла, арогантна и тъпа.
Ще повярвам, че в българската външна политика наистина има истинска промяна, когато такива нахални посланички като германката Ирене Планк бъдат изхвърлени от страната ни. Седнала, моля ви се, да обяснява как България трябвало да подкрепя Украйна. Подобни бълнувания госпожата pic.twitter.com/emJCDJs26d
— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 21, 2026
И понеже немците от друго, освен от бой не разбират, да обясня:

Ей, ма, пача, оууу, за каква се мислиш? Като си посланик, защитаваш си интересите на твоята държава, не на Украйна и си налягаш гнусните парцали. Не ходиш по прайдове, не коментираш по подобен начин политическите решения на България.

И тук е моментът да разкритикувам сериозно Русия: Не бяхте прави 1945 година. Много ги жалехте. Оставихте наследниците на нацистите да вдигнат глава и да ни се качат на главите. Малко ги бихте. Тия от друго не разбират. Две световни войни по тяхна вина и са на път и трета да заформят. Вредно, гнусно племе. От времето на Римската империя има проблеми с тях.

Тая пача или да внимава какво говори,или да й дадат нота да си стяга куфарите и да се изнася. А, и да си вземе проектите за завода за барут. Аман от шваби!

Ангела Меркел в Източна Германия
Елена Гунчева-Гривова
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Всеки ни обещава някакво химерно бъдеще дето никога не идва
Айдее, и тая ни обещава някакво бъдеще, ако сме били с нея 🤔
Едно време някакво светло бъдеще ни обещаваха фашистите, после комунистите, през последните 35 г. либерал-фашистите, сега някакво момиченце DARA 😯 (каквото и да значи това) … а може и да значи “Бангаранга”, знае ли човек?
Онуй, дето все се случваше в лошата Америка, но не у нас, вече ще ви избоде очите.
Познавате ли вече почерка на същата ръка? Ръка, която манипулира чрез насаждане на СТРАХ.
Мадона – ” … не всеки ще дойде в бъдещето”. От 2019 г до сега доста “бъдеще” изтече и кво? Де го туй бъдеще, дето не можахме да го хванем за шлифера?
Пиклата Дарина- или ще израстнете, или ще изостанете. Ако си в млада и крехка възраст, кръвта ти да се смрази в жилите.
Изречението си е направо РЕКЕТ към тях.
Защото, младите в едното бъдеще са вперили очи с плаха надежда все някога да получат живот….а то кво? Ако не си като тая пикла ще те оставят някъде назад.
В тая двукастова система, още от РАЖДАНЕТО СИ робската каста е ОТЛЮСПЕНА от бъдеще. От тук насетне ли ще ни плашите с липса на бъдеще?
От тук насетне, треперете за вашето бъдеще.
Ний сме претръпнали и алаштисали.








