СВЯТ
Петър Витанов: Протестите в Чехия са знак за надигащото се социалното недоволство в Европа
Витанов: Европейският съюз се задъхва от инфлационния натиск и от прииждащите бежанци
Протестите в Чехия не са началото на процеса, свързан и довел до енергийната криза в Европа. Началото на тежките политически последици за Европа започна още преди няколко месеца с каскадата от падащи правителства в европейските страни. Протестите в Чехия са знак за надигащото се социалното недоволство. Това каза евродепутатът от БСП и ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов в предаване.
“Тези, които остават на власт, губят все повече доверие. Колкото повече продължава войната, толкова повече последиците ще са по-значими и ще оказват влияние не само върху политическия, но и върху обществения живот“, каза Петър Витанов.
Според евродепутата газовата криза е започнала още при възстановяването на световната икономика от Ковид-19 и стремежът тя да навакса бързо след близо тригодишния застой. Войната е нанесла финалния удар.
„В икономиките на Европа се наляха огромни средства от грантове и различен вид помощи, икономиката започна да бумти и това създаде проинфлационен ефект. На азиатския континент икономическото възстановяване, преди втория локдаун в Китай, беше по-бързо от нашето и това доведе до купуване на повече газ там. Всички очакваха през лятото на миналата година да падне цената и тогава да бъдат напълнени газохранилищата, но това не стана. Добавете към всичко това и амбицията на Европа за Зелената сделка, цената на квотите стигна до 100 евро на тон емисии. В резултат се стигна до взрив на цената на енергоизточниците. Със започването на войната между Русия и Украйна, тя се изстреля още по-нагоре, защото Обединена Европа винаги е разчитала на ресурсите от Русия“, поясни Витанов.
Войната в Украйна показа, че Европа се нуждае от диверсификация и от Зелената сделка. Този процес обаче ще е бавен и за него европейците ще платят висока цена.
„За да се пренастроят доставките са нужни други количества и инфраструктура, танкери и прочие, което отнема години за да се случи, съответно и дългосрочни договори, гарантиращи рентабилността на въпросната инфраструктура. „Демократичен газ“ няма никъде, защото държавите, от които се каним да купуваме, не са пример за спазване на човешки права и демокрация“, каза още той.
Според Петър Витанов тепърва в Европа ще има домино от падащи правителства заради инфлацията и социалното недоволство.
„На фона на задаващия се ценови шок ще се стигне до обедняване. Очаква ни ценови шок, реално инфлацията е около 30 процента у нас. Има призиви за намаляване на градусите на климатиците, гражданите да се къпят по-малко и подобни идеи за пестене на енергия. Навремето Роналд Рейгън беше казал, че ще вкара руснаците в землянките, опасявам се, че може те да ни върнат сега в пещерите“, каза още евродепутатът.
Според Петър Витанов Европа е нямала друг отговор към руската агресия освен санкции.
„Европейските политици не си дадоха сметка, че вместо да спрат военната машина на Путин, те ѝ наливат допълнително средства, тъй като енергоизточниците скочиха до небесата“, каза още той.
„България също идеологизира въпроса с газа. Каза, че няма да купува руски газ, но сега го купува през посредник и реално в Русия влизат дори с 10 процента повече пари отколкото преди“, каза още той.
Петър Витанов прогнозира, че мигрантският поток към България не само няма да спре, но ще се засилва в следващите месеци. И освен продължаващата несигурност в държавите, от където идва мигрантския поток, както и връщането на талибаните на власт, допълнителен фактор е войната в Украйна, която вещае продоволствена криза.
„Част от черноморските пристанища са завзети, а други блокирани. Това не позволява на руската и украинската пшеница да стигне по предназначение в Северна Африка и Близкия Изток, където това зърно представлява 70-90% от целия внос, та дори и 100% като в страни като Алжир, Тунис, Египет, Ирак и Ливан“, каза Витанов.
„Когато този износ е невъзможен, количествата са недостатъчни там и цената на пшеницата скача. В Египет цената на хляба се дотира от правителството. Това значи недостиг, скъп хляб, проблеми за правителството, социални недоволства и бунтове, тежка миграция. Прибавете и проблема с връщането на талибаните в Афганистан от 10 месеца насам и желанието на голяма част от гражданите ѝ да напуснат; Ирак, който е изправен пред гражданска война, а също и гражданската война в Либия и Йемен. На прага на Европа се изправят милиони мигриращи хора. За турския президент Ердоган това е оръжие. И ако добавим към тази картина и шестте милиона украинци, които влязоха в Европа, ще видим, че Европейският съюз се задъхва, а ние сме първата му граница“, каза още евродепутатът.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








