Върховният касационен съд се е произнесъл за Десислава Иванчева и Биляна Петрова. И те вече са в затвора: едната за шест, а другата за пет години. Шокът и емоциите още не са отминали за тях и техните близки. Чуват се призиви, правят се подписки, пишат се декларации в тяхна защита. Трудно е да се запази хладнокръвие в такъв момент, но трябва.

Не е важно дали аз вярвам в тяхната невинност, важно е цялото общество да се убеди, че са несправедливо в затвора. А според мен е така. Не само защото към подобно мнение сочат невероятно много съмнения около техния арест и съдебен процес. Именно те доказаха в цялата „прелест“ всички уродливи недостатъци на спецпрокуратурата и спецсъда.

Бил съм в домовете на Иванчева и Петрова – повече от скромни жилища в панелни блокове на ж.к. „Младост“. Така не изглеждат жилищата на корумпирани хора от политиката или властта, повярвайте.

В продължение на часове съм слушал и записвал на какво са били подложени при „разследването“ – от първите минути на задържането им пред очите на цяла България, докато Гешев наблюдаваше случващото се с лукава усмивка, дъвчейки вафла или нещо друго. Чух разказите им за ужасите, на които са били подложени, на издевателствата и униженията. Такива неща човек не може да си измисли, ако не ги е преживял.

Десислава Иванчева и Биляна Петрова можеше да имат съвсем друга съдба. Ако бяха пристанали на ГЕРБ, например, щяха да управляват „Младост“ и досега, можеше и до министри да са се издигнали в екипа на Бойко Борисов. Щяха да имат чудесни големи къщи с пари по някоя европрограма, да се кипрят в парламента, а вожда да ги прегръща, мачка и мляска. Щяха да са в една редичка с Десислава Атанасова, Деница Сачева, Цвета Караянчева, наречена от Борисов ПКП… Ако те бяха влезли в подобна схема, Ваклин нямаше да има никакви проблеми с проектите си, но щяха да му излязат доста по-солено, а пачките щяха да се окажат пред камерата на Мата Хари в онова чекмедже… кой знае…

Остриетата на Борисов се обливат в ледена пот само при мисълта, каква участ щеше да ги сполети, ако бяха избрали да са независими и да притежават качества като достойнство и други от този род.

Излизането от Сливенския затвор за двете осъдени жени няма да стане нито лесно, нито бързо. В България могат да те обвинят за нула време, дори да нямаш представа за какво и как, ако си поръчан от хора, които могат да наредят това, защото им пречиш, но да докажеш, че си невинен е дълъг, сложен и много труден процес. Гешев и прокуратурата бяха превърнати в репресивен орган, простете за клишето, затова едно от основните искания на протестите през 2020 г. бяха за неговата оставка.

Тя не се случи. Въпреки голямата си активност оттогава той не е убедил дори един човек, че не е зависим от определени кръгове на задкулисието. Да не говорим за „щастливо“ придобитите куп имоти на цени под пазарните от жената, с която живее. Подкупните живеят в панелки от 50-60 кв.м., а некорумпираният трупа имоти чрез умната и находчива своя половинка.

Справедливостта, не само за Петрова и Иванчева, а и за много други хора, обвинявани и арестувани по заповед на мафията, за преживените ужаси от техните близки, семейства и колеги минава не само през чистилището на Темида, което понякога е подвластно на зависимости, а и през оставката на Иван Гешев. И не само, а през разследване на неговите действия, връзки, подбуди, съучастие в деяния, нарушаващи закона. Съмнения за това има много и отдавна.

И знаете ли какво? – това ще стане. Дори много по-скоро, отколкото някои очакват. Той го знае, знае го и бившият премиер Борисов. Дали това е лоша новина за тях не ме интересува. За хиляди българи ще е прекрасна.

Да си независим и да участваш в местната власт или политиката е голям риск. Гарантирани са ти изпитания с всички репресивни органи, с които разполага олигархо-мафиотския модел. Крайно време е това да се промени. Мутрите, в политически и бизнес вариант, нито са безсмъртни, а е време да узнаят, че не са и недосегаеми.

„Дори само един поглед към злото те разлага“, твърди Фокнър. Гешев едва ли е “срещал” Фокнър, но и да беше, едва ли би го разбрал. Простете, но личи.

Промяна на това ще има. Съвсем скоро.

Ще бъдем на първия ред, когато представлението започне. Да се правиш на луд не винаги помага. Особено, когато те изклати този, който се прави по-добре от теб на луд.

Огнян Стефанов