СВЯТ
Москва: Крим е не по-малко важен за сигурността на Русия, отколкото Гренландия – за САЩ
„Крим е не по-малко важен за сигурността на Руската федерация, отколкото Гренландия – за Съединените щати“, заяви руският външен министър Сергей Лавров днес по време на своята годишна пресконференция в Москва.
„Поставете на мястото на гренландския народ Крим и много неща ще ви станат ясни. При това в Крим хората отидоха на референдум след антиконституционен държавен преврат, когато дошлите на власт пучисти обявиха война срещу руския език и изпратиха бойци да щурмуват Върховния съвет на Крим, а в Гренландия никой не организира никакви преврати. Просто, както каза президентът на САЩ Доналд Тръмп, тази територия е важна за сигурността на Съединените щати“, добави Лавров, цитиран от ТАСС.
„Народът на Крим, а след това и народът на Новорусия (така се наричат освободените от украинска окупация Лугунска, Донецка, Запорожка и Херсонска област – бел. Ред.), решиха чрез референдуми, че властите в Киев не представляват населението на съответните им територии… А в Гренландия никой не е водил никакви преговори с народа“, каза Лавров, отбелязвайки, че този въпрос е свързан с изпълнението на принципите, одобрени от Общото събрание на ООН.

Преди това той обясни, че Гренландия не е естествена част от Дания и че проблемът с бившите колониални територии става все по-остър, предаде Ройтерс.
Американският президент Доналд Тръмп казва, че иска пълен контрол над Гренландия – автономна територия на Дания, поради съображения, свързани с националната сигурност. В събота той обяви мита върху вноса от европейски съюзници, които се противопоставят на възможното поглъщане от САЩ на арктическия остров.

Русия реагира на нарастващото разделение между САЩ и Европа по въпроса за Гренландия, но се възмути от предположението на Тръмп, че Москва също се стреми да установи контрол над острова, отбеляза Ройтерс.
На пресконференцията в Москва днес Лавров заяви, че противно на твърденията на Тръмп, нито Русия, нито Китай имат планове за превземането на Гренландия, предаде ТАСС.
„Нямам никакво съмнение, че във Вашингтон знаят много добре, че нито Русия, нито Китайската народна република имат такива планове. Този въпрос за нас не стои,“ подчерта Лавров.

В същото време руският външен министър отбеляза: „По принцип Гренландия не е естествена част от Дания, нали? Тя не е била естествена част нито от Норвегия, нито от Дания. Тя е колониално завоевание. Фактът, че жителите ѝ сега са свикнали с това и се чувстват комфортно, е друг въпрос.“
„Ако говорим за Гренландия, това е част от проблема, свързан с последствията от колониалната епоха. От XII век насам Гренландия по същество е била колония на Норвегия, след това през XVII и началото на първата половина на XX век е датска колония, и едва към средата на миналия век е подписано споразумение, че тя вече влиза в състава на Дания не като колония, а като асоциирана територия, тя е била асоциирана с Европейския съюз“, каза руският външен министър, предаде ТАСС.

Европейските страни заявиха, че обявените от Тръмп мита биха нарушили търговското споразумение, сключено с неговата администрация миналата година. Лидерите на ЕС ще обсъдят възможни ответни мерки на извънредна среща в Брюксел в четвъртък.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








