Руската централна банка се е отказала от притежаваните от нея 101 млрд. долара като част от огромните си резерви, насочвайки се към еврото и юана миналата пролет на фона на нов кръг от американски санкции. Централната банка е инвестирала равностойността на 44 млрд. долара в евро и още толкова в юани.
Китайската валута вече формира 15% от общите резерви, сочи доклад на банката. Според изчисления на Morgan Stanley Русия е била и основен купувач на китайски облигации миналата година.
Русия се стреми да намали зависимостта си от активи, които могат да бъдат засегнати от санкциите на САЩ. Мерките срещу големи руски компании в началото на април удариха рублата и предизвикаха опасения, че ще последват още ограничения, например мерки за изхвърляне на на Москва от глобалните системи за разплащания. Русия е свила с около 81 млрд. долара инвестициите си в американски ценни книжа.
Русия не е единствената страна, която се опитва да намали зависимостта си от долари на фона на нарастващите опити на Вашингтон да използва икономическата си сила за политически цели. Миналата година Китай продаде голям дял от щатски ДЦК.
„Не ние се отказваме от долара, доларът се отказва от нас“, коментира руският президент Владимир Путин през ноември, допълвайки, че нестабилността на щатската валута кара много страни да се обръщат към алтернативни резервни валути.
Резервите на Русия са сред 10-е най-големи в света и възлизат на 458 млрд. долара към края на юни 2018 г. Данните предполагат, че на Русия се дължат 90% от входящите потоци на китайския облигационен пазар през първата половина на 2018 г., коментират анализаторите на Morgan Stanley.
Междувременно обемът на взаимната търговия между Русия и Китай достигна 100 милиарда долара за пръв път, според Гао Фен, говорител на китайското министерство на търговията, предаде RT
Официалният представител отбеляза, че търговският оборот достига най-високия си темп в средата на декември 2018 г. Фън добави, че Русия е основен партньор на Китай, когато става въпрос за динамика на търговията.
Кремъл е десетият по големина търговски партньор на Пекин, който остава остава основен вносител на руска продукция, представляваща 15% от международната търговия на страната от 2017 г. Фън подчерта, че Пекин е готов да увеличи усилията си за укрепване на връзките между държавите.
Стокообменът между съседните държави е нараснал с 27,8% от януари до ноември 2018 г. спрямо същия период на миналата година и е на стойност 97,23 млрд. долара. Износът на китайски стоки в Русия нарасна с 12% и достигна 43.45 млрд. долара, докато продажбите на Русия за Китай нараснаха с 44.3% до 53.78 млрд. долара.
The National Interest нарече съюза между Русия и Китай “кошмар за САЩ”
Развиващото се сътрудничество между Китай и Русия представлява «сериозен стратегически проблем» за Съединените американски щати.
Това съобщава The National Interest.
Експертът заявява, че Вашингтон извършва сериозна грешка, защото не предприема «стратегическо коригиране, за да предотврати още по-тясното сближаване» между Русия и Китай.
Както съобщава изданието, Съединените американски щати са изгубили изгодното си положение, което са заемали във втората половина на студената война, когато отношенията между тях, СССР и Китай поотделно са били значително по-добри, отколкото между Москва и Пекин.
Експертът от публикацията отбелязва, че, независимо от растящото сътрудничество между Русия и Китай, официален съюз между двете страни е малковероятен.
По-рано бившият военен от Съединените Щати генерал-майор Ховард Томпсън сподели за въоръжението от «четвъртото измерение», което притежавали Русия и Китай.
Според него, Съединените Щати също се нуждаели от развитието на отбранителния отрасъл.
Бившият военен от САЩ генерал-майор Ховард Томпсън сподели за въоръжение от «четвърто измерение», което притежават Русия и Китай. Според офицера, Съединените Щати също се нуждаят от развитие на отбранителния отрасъл.
Екс-командващият Северното командване на Въоръжените сили на САЩ се позовава на изследването на Института за аерокосмически изследвания «Митчъл», в което ясно е посочено, че хиперзвуковото оръжие в съвременните условия на война позволява да се поразяват цели с голяма скорост и по цялото земно кълбо.
Томпсън отбелязва, че Русия и Китай вече разработват подобно въоръжение.
Авторът дава за пример неотдавнашните изпитания на руския хиперзвуков комплекс «Авангард».
Китай, пише военният в оставка, също се проявявал достатъчно агресивно в опитите си да постигне подобно ниво на въоръжение.
По данни на заместник-министъра на отбраната за изследванията и разработките доктор Майк Грифин, за последната година Пекин е извършил повече изпитания, отколкото Вашингтон за последните десет години.
През декември 2018 година от Сметната палата на САЩ заявиха, че Съединените Щати не разполагат с възможности да се противопоставят на хиперзвуковото оръжие на Русия и Китай.
Както съобщи заместник-министърът на отбраната на Русия Юрий Борисов, хиперзвуковите ракети от руския комплекс «Кинжал» могат да поразяват вражеските самолетоносачи, крайцери, фрегати и есминци.