ПАРИ

Мята пачки за последно: Баце похарчи 500 млн. лв. само за няколко часа (хунтата демонстрира предизборна щедрост)

Бойко Борисов мята пачки за последно – само за броени часове лидерът на хунтата ГЕРБ пръсна 500 млн. лв. в нагла демонстрация на предизборна щедрост, разкри репортер.

Изливането на държавни пари за безумен пиар на гърба на данъкоплатците стана с похарчването на близо половин милиард лева, които отиват за допълнителни разходи на министерства, агенции, държавни дружества и общини.

Разписаните от правителството огромни извънредните харчове в края на годината са очаквани, след като през цялата година бюджетът беше на излишък и едва в края на ноември излезе на малък дефицит от 183 млн. лв., предаде и в. „Сега”.

Освен това само преди месец бюджетът претърпя поредна актуализация заради коронакризата, с която разходите бяха увеличени, а дефицитът скочи от 3.5 млрд. на 5.2 млрд. лв. Така за декември кабинетът вероятно ще похарчи близо 10 млрд. лв., ако наистина спази заложения дефицит.

По-голямата част от допълнителните трансфери обаче изобщо не са свързани с овладяване на COVID пандемията и борбата с последиците от нея.

Прави впечатление, че пари се раздават за бонуси на полицаи – 23 млн. лв., за неспешни общински проекти, за ремонти на храмове, улици и ВиК мрежи и за всякакви демонстрации на предизборна щедрост от страна на властта.

Близо 264 млн. лв. ще бъдат раздадени на общините в България за финансиране на различни инфраструктурни проекти – реконструкция и ремонт на улична мрежа и общински пътища, на водопроводи, за строителство на спортни и детски площадки, ремонти на градски центрове, детски градини, читалища и училища.Още по обяд областни управители на ГЕРБ започнаха да се хвалят пред местните медии и да изказват благодарности към правителството за отпуснатите средства към общините.

Допълнителни 61 млн. лв. ще получи Националната здравноосигурителна каса – за компенсиране на неизпълнените приходите за 2020 г. и да може да се разплати за медицински дейности. Извънредни трансфери са предвидени и за болници.

Държавата ще увеличи с близо 1 милион лева акционерното си участие в „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ – София. С тях ще бъде закупена медицинска апаратура за Клиниката по кардиология. С 490 000 лв. ще бъде величен и капитала на „Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова” в Габрово.

Както стана известно по-рано днес, близо 65 млн. лв. допълнително се дават за образование. От тях 16,9 млн. лв. ще получат училищата заради извънредната обстановка около коронавируса. С парите ще се купуват дезинфектанти, пречистватели за въздух, лаптопи за бедните ученици. Ще се подпомогнат и 42 центъра за специална образователна подкрепа.

Други 14,5 млн. лв. се дават за изпълнението на осем научни програми, а 33 млн. се дават за дейности от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Отпускането на пари по тези инструменти се представя като извънреден жест на фона на остро противопоставяне на БАН срещу отказа на кабинета да гарантира съизмерими основни заплати на младите учени с тези в университетите.

Допълнителни 21 млн. лв. са отпуснати на Министерството на отбраната за осигуряване на първото авансово плащане по договора с ,,FR.Liirssen Werft GmbH & Co. KG” за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС.

С пари от централния бюджет с 12.5 млн. лв. се увеличава бюджета на съдебната власт – с тях се осигуряват „необходимите средства за покриване на неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за 2020 г.“

Кабинетът одобри и увеличение със 7 млн. лв. на разходите на Министерството на транспорта, за да финансира обществена поръчка, възложена през 2020 г. от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Поръчката е за отпечатване и доставка на документи при периодичните прегледи на техническата изправност на пътните превозни средства и осигуряване на тестовете за теоретичните изпити, провеждани от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Икономическото ведомство също получава извънредно 2.4 млн. лв.. за да покрие недостига от средства за подкрепа на дружествата, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите.

8,1 млн. лв. се осигуряват по бюджета на МРРБ за подобряване на водоснабдителна инфраструктура в общините Севлиево и Габрово.

Други 2,5 млн. лв. отиват за ремонти, реставрация и доизграждане на храмове в страната. Средствата са определени за реставрационни дейности в Бачковския и Троянския манастир, за ремонт на манастира „Св. Йоан Кръстител“ в с. Жабляно, общ. Земен, за храма „Св. Петка“ в Русе, за църквата „Свети Дух“ в с. Бенковски в общ. Кирково.

Финансова помощ за ремонтни дейности се предоставя и за сградата на Софийската митрополия, за сградата на Старата митрополия в Ловеч, за укрепване на столичния храм „Св. Ап. Андрей Първозваний“ и за продължаване на строителството на църквите в София – „Св. Стефан“ в Южния парк и „Св. Благовещение“ в кв. „Дружба“2.

Допълнителни разходи от 22.2 млн. лева от резерва се насочват разплащане на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на разходи за проведени спасителни и неотложни работи при овладяване на бедствени положения и за възстановяване на инфраструктурни обекти. Не е ясно кои са конкретните обекти, към които ще бъдат насочени парите.

➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

Post Views: 21

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.