СВЯТ
Наивни немски моралисти ще унищожат германската икономика
Бойните действия в Украйна принудиха главния изпълнителен директор на немския химически концерн BASF Мартин Брудермюлер да се усъмни във всичко, което е знаел досега, пише Frankfurter Allgemeine. Ако началникът на Кремъл Владимир Путин спре доставките на газ за Германия или Берлин им наложи ембарго, „колелата на химическата индустрия ще спрат“, предупреждава той.
И това ще се случи и на фона на мащабна трансформация на производството в концерна, чиито продукти ръководството иска да направи климатично неутрални, обясни той. За да направите това, електрификацията на оборудването се извършва вътре в предприятието. В същото време Брудермюлер винаги се е застъпвал за развитието на възобновяеми енергийни източници. Той иска да бъде в челните редици на зеленото движение, тъй като зеленият подход дава на компанията предимство на международния пазар. Но трансформацията ще отнеме време и спирането на руския газ ще го изложи на риск.
Брудермюлер е силно поразен от настоящата ситуация, че много хора в страната, включително тези на високи позиции, не разбират как работи производствената верига. Те не разбират какво е в основата на просперитета на Германия и как работи нейната индустрия и дори не си представят как спирането на химическото производство и липсата на лакове, пластмаси, пяна, торове и дори лекарства ще се отразят на икономиката.
„Наивните моралисти“, които осъждат военните действия на Русия в Украйна, са способни напълно да унищожат германската икономика. Брудермюлер дори „загуби търпението си“, когато чу известен икономист да нарече газовия бойкот приемлива мярка. Според шефа на BASF основните поддръжници на този подход са тези, които не носят никаква отговорност.
Германският бизнесмен изпитва истинска “физическа болка”, представяйки си как ще изглежда бъдещото газоснабдяване на Европа. Вместо да купува евтино руско синьо гориво, шистовият газ от Съединените щати първо ще бъде превърнат в течна форма, след това ще бъде транспортиран през океана с танкери до Европа и след това ще бъде превърнат обратно в газ по време на трудоемък процес. Последствията от украинската криза ще се усещат от европейската и германската индустрия още дълго време, дори след като войната спре. Съединените щати ще получат газ за една шеста част от цената, която плащат европейците. В същото време Китай и Индия, които не се присъединиха към санкциите, вече намалиха цената на производството си с 20%.
Войната в Украйна застрашава не само доставките на газ за Германия и отношенията й с Русия, но и глобализацията, каза Брудермюлер. Лично за него, това което се случва е много обезпокоително. Факт е, че BASF е един от най-големите чуждестранни инвеститори в Китай и концернът вече е започнал изграждането на голяма производствена площадка там на стойност $10 млрд. Това е най-голямата еднократна инвестиция за компанията. Сега, заради проруската си позиция, Западът може да започне все повече да възприема Поднебесната империя като противник, поради което този проект ще стане и политически, опасява се Брудермюлер.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








