СВЯТ
Най-големият американски производител на петрол Exxon преговаря с „Роснефт“ за връщане
След срещата с президента Доналд Тръмп в Аляска руският му колега Владимир Путин каза пред репортери, че Русия и САЩ могат да правят повече бизнес заедно – например между тихоокеанското им крайбрежие.
„Очакваме с нетърпение“, отговори Тръмп. Какво не казаха двамата лидери: Зад затворени врати най-големите енергийни компании в техните страни – американския гигант Exxon и руският „Роснефт“ – вече бяха очертали пътна карта, за да се върнат в бизнеса, изпомпвайки петролни и газови полета край руския далечен югоизточен бряг.
В тайни разговори с най-голямата руска държавна енергийна компания тази година Exxon Mobil е обсъдил връщането към мащабния проект „Сахалин“, ако двете правителства дадат зелена светлина като част от украинския мирен процес, съобщи Wall Street Journal.

Един от висшите ръководители на американския петролен гигант, старши вицепрезидентът Нийл Чапман, ръководи преговорите от страна на Exxon.
При администрациите на Байдън и Тръмп Exxon и други компании са имали разрешение от САЩ и лицензи от Министерството на финансите да провеждат разговори за блокирани активи с руски колеги, твърди източник, запознати с дискусиите. Първият кръг от преговорите се е провел малко след излизането на Exxon от Русия през 2022 г.
Успоредно с това ръководителите на Exxon са поискали подкрепа от правителството на САЩ, ако компанията се върне в Русия, каза високопоставен представител на администрацията пред американската медия. Изпълнителният директор Дарън Уудс е обсъдил евентуалното завръщане на Exxon с Тръмп в Белия дом през последните седмици.

Възобновяването на бизнеса в Русия би отбелязало драматично сближаване след напускането на Exxon от Москва през 2022 г. Най-големият производител на петрол на Запад продължаваше да прави бизнес в Русия много повече, отколкото повечето други компании след разпада на Съветския съюз до ескалацията на конфликта с Украйна.
„Сахалин-1“, кръстен на руски остров близо до трите петролни полета, е една от най-големите инвестиции на Exxon, договорена за първи път през 1995 г. Exxon притежаваше 30% заедно с държавната компания на Русия „Роснефт“, както и с японски и индийски компании, които все още са там.
Когато западните предприятия излязоха от Русия през 2022 г., Exxon намали производството и заяви, че ще продаде дела си, като намали стойността си с над 4 млрд. долара. Москва блокира продажбата, след което заличи дела на Exxon. Exxon определи този ход като „отчуждаване“.
Завръщането на Exxon би представлявало обрат за Кремъл, който иска да привлече западни инвестиции като част от мирните преговори за стабилизиране на икономиката. Завръщането не е гарантирано и зависи отчасти от това дали Тръмп ще успее да постигне край на войната в Украйна, или вместо това ще затегне санкциите и ще наложи нови, за което американския президент предупреди и Москва, и Киев, ако не се споразумеят. Руската петролна индустрия обаче успя да запази производството на петрол въпреки санкциите.

Дискусиите между Exxon и „Роснефт“ за рестартиране на партньорството им се засилиха след встъпването в длъжност на Тръмп.
През февруари високопоставени американски и руски правителствени служители се срещнаха публично в Рияд, Саудитска Арабия, за да започнат разговори за прекратяване на войната. Кремъл заговори за възможности за инвестиции за американските компании, включително в развитието на арктическата енергия.
По-рано Ройтерс съобщи, че американски и руски правителствени служители са обсъдили енергийни сделки този месец, включително възможното завръщане на Exxon в сделката за споделяне на производството от Сахалин, която консорциумът сключи с руското правителство през 90-те години. Износът от Сахалин отива най-вече за азиатски купувачи, които продължиха да купуват руски суров петрол.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








