ПОЛИТИКА

Най-дразнещо в “Да, България” е киселата претенция, че е изконен пазител на единствената свещена истина

Разкошни са ми Да България с тези еднакви партийни профилни снимки като комсомолски активисти. Гледам ги и нямам никакво съмнение, че комсомолският ген е по-прилепчив и от гена за наследственото оплешивяване. Много ми харесва как координирано коментират едни и същи теми, с едни и същи изрази, и едни и същи аргументи. Вероятно PR-ите са им казали, че по този начин демонстрират идентичност, интегритет и индивидуалност, но на мен ми навяват само мъчителни асоциации с едни други времена. Също така много ми харесва и как си споделят автобиографиите, досущ активни борци допреди 1989, доказващи, че от кърмаческа възраст са предопределени да посветят живота си на политиката и борбата с мафията.

Всичко това, разбира се, е разкошно, но аз, като човек, който е видял възхода на либералната доктрина малко по на запад и е ужасен от нея, бих искала да знам каква е позицията им по отношение на нееднозначните либерални казуси, които днес бушуват в Европа, а утре ще засегнат и националната сигурност на България. Разбира се, аз тези въпроси съм ги задавала хиляди пъти, но засега отговорът е “Ти ГЕРБ ли искаш да управлява?!” Не, не искам. ГЕРБ са тежка обида за България и аз все още не мога простя на либералите, че се заиграха с тях, та дори им влязоха в правителството.

А ако трябва да сме сериозни, най-дразнещо в Да България е киселата претенция, че е изконен пазител на единствената свещена истина, недостъпна за нискочелите маси. Че е единствена алтернатива на крадците от ГЕРБ, което пък води до мъчителното усещане, поне у мен, че ще сменим една кална измет с отбор превъзбудени комсомолци, които ще чакат указания отвън. Едното чума, другото холера. И се чудя на еуфорията на интелигентни хора около мен, които искрено вярват, че месията е тук, и не виждат онова, което аз виждам – зависимост от външни сили и комсомолщина.

Та да се върна на темите, на които от няколко години чакам някой да отговори. Ще дам само четири:

1) Миграция, мултикултурализъм, бежанци

През последните години западна Европа, най-вече под ръководството на г-жа Меркел, акумулира сериозно количество мигранти. Факт е, че една голяма част от тях не се приобщиха към универсалните ценности на континента ни, и в резултат имаме капсуловани малцинства, консумиращи с радост благата на европейската цивилизация, но не приемащи културата й. Тоест, от една страна имаме няколко милиона неинтегрирани мигранти второ-трето поколение, плюс няколко милиона мигранти първо поколение, напиращи в Европа от страни, в които християнството се наказва със смърт, а жената е малко над кокошката, но доста под кравата в социалната йерархия. Общото между едните и другите е религията, която изповядват, която в най-радикалната си форма се характеризира с абсолютна нетърпимост към християнството.

Каква е позицията на Да България по отношение на този казус и ще видим ли това, което симпатизантите на партията ВЕЧЕ демонстрираха през 2015 – а именно призиви за отворени граници? Какви ще бъдат последствията от наплива на няколко милиона мъже-мюсюлмани именно от държавите, в които убийствата на жени са неколкократно повече, отколкото в Европа? Какви мерки ще се вземат във връзка с резкия ръст на криминалната хроника в западни държави, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности продължават да живеят изолирано и в унисон със собствените си традиции? До момента, единственото, което съм чула от членовете на Да България е аргумента „В автомобилни катастрофи загиват повече хора, отколкото в атентати”, плюс една фалшива статистика на броя на жертвите, която упорито се разпространяваше;

2) Джендър идентичностни политики и насилие

През последните години станахме свидетели на множество целенасочени и координирани опити да се прокарат определени чужди идеи, които да се внедрят на родна почва. Първо започна атаката над българската родова памет, а българинът беше заклеймен като „Ганьо”, „потурлия”, „вонящ и прост чобанин”, който не е оценил преимуществата на „османското присъствие”, а „си иска вонящия руски ботуш’”. После се оказа, че българинът, освен „нечистоплътен нещастник и ракиен патреот”, е и насилник, който пердаши жена и челяд по няколко пъти на ден.

Сега. Очевидно е, че насилието по света е огромен проблем. Данните за насилието над жени, мъже, деца, старци и животни са ужасяващи, а насилието срещу жени в България се е повишило значително по време на пандемията. Темата за насилието е изключително сериозна и трябва да бъде адресирана по възможно най-адекватния и мощен начин. Точно затова, тази тема трябва да почива на сериозни данни и анализи, а не на внушения и мъгляви обвинения.

Доклад на службата на ООН твърди, че “В географско отношение, Африка и двете Америки са регионите, в които жените са най-застрашени от убийство от интимен партньор или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 жени е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 жени.”

Щом това е така, аз не разбирам защо НПО-тата слагат под общ знаменател убийствата в Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, което е абсурдно. Защо европеецът е стигматизиран като насилник, след като реалният проблем е в една друга култура и религия. Защо определени организации безсрамно се възползват от смъртта и страданието на жените по света, като се опитват да вменят цялата вина за тях единствено на нашето общество, без да коментират проблема в реалните му параметри, камо ли пък да предприемат мерки за справяне с него. Кой знае защо, че съм чула НИТО ЕДНО НПО да организира шествия там, където проблемът е не само реален, но и колосален – в мюсюлманските страни.

Второ, как ще бъде решен този проблем в България? Как ще изглежда „борбата” с този проблем у нас? Чрез Истанбулската Конвенция ли? Ще бъде ли приета своеобразната политическа клопка на Истанабулската Конвенция, която предвижда подкрепяне и въвеждане на възможността за избор на полова идентичност – Gender Identity – не само чрез самия текст на Доклада, но чрез всички последващи промени, които ще бъдат неминуеми? И още, като си говорим за “джендъри” – биха ли подкрепили либералите предложенията на своите западни съмишленици, децата над 14 години да могат да се подлагат на операции за смяна на пола без съгласието на родителя? Кой точно ще поведе борбата срещу насилието? НПОта, които ще получат огромно финансиране?

Знам позицията на много ваши членове към момента и тя е национално предателство. Това ли да очакваме от вас?

4) Политкоректност и език на омраза

Този цитат принадлежи на член или симпатизант, не помня, на Да България: “Свободата на словото е само за свободни хора! Не за фашисти! Не за расисти! Не за олт-райтове! Не за ред-некове! Не за прости български селяндури! Естествено, че трябва да има цензура! Естествено, че на Ганьо трябва да му се отнеме правото да пише тъпотии в социалните медии и да коментира неща, които не разбира!”

Да, мнението на един-единствен човек няма особена стойност, освен ако не е идентично с мнението на хиляди като него и не напират за властта. Напомням, че СВОБОДАТА НА СЛОВОТО Е СВЕЩЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ДЕМОКРАЦИЯТА, а ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ – онова, което помним като цензура, доносничество и мракобесие. Много ме е страх от хора, които искат да убият свободата на словото в името на политическата коректност. Хора, които с апломба на висша интелектуална позиция и последна морална инстанция, искат да налагат всеобщи решения, без да имат представа от дългосрочния социален, политически, икономически или културен ефект от тези решения. Хора, които имат решения на всички въпроси от висотата на тяхната така ниска камбанария.

Разбира се, чакам отново порой от кална помия. Истеричната нетърпимост към чуждото мнение все пак е отличителен белег на членовете и симпатизантите на тази партия. Дори към човек, който няма никаква друга трибуна, освен собствената си стена във Фейсбук.

Та накратко, че на мен самата ми писна да пиша фермани, пък и имам да готвя мусака – ще бъде ли Да България пряк проводник на външни интереси, според очакванията на онези, които финансират партията, или ще защити националните интереси?

Post Views: 20

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 28