ПАРИ
НАП проверява Владислав Горанов за скъпите офиси
Данъчните проверяват и бившия икономически министър Лъчезар Борисов
Националната агенция за приходите е започнала проверка на Владислав Горанов, чиято консултантска фирма преди по-малко от месец закупи офиси в София на обща стойност над 750 000 лв. Това съобщиха наши източници в НАП.
По-късно днес служебният министър на финансите Асен Василев потвърди пред журналисти и обясни, че проверката била назначена след публикации в медиите за голямо несъответствие между приходите на бившия финансов министър от правителството на Бойко Борисов и разходите, които той е направил за два имота в столицата.
Както първи съобщихме, дружеството “Трилема Кансълтинг” ЕООД, което е еднолична собственост на бившия финансов министър, е придобило два имота в блок 11 на бул. “Цариградско шосе”. Първият представлява офис на банка с площ 145 кв. м, който се намира на партерен етаж, а вторият имот е записан като “учебна занималня на две нива” и е 136 кв. м. Към него има и прилежащо мазе. Видно от справка в имотния регистър сделката е сключена на 27 май, а материалният интерес възлиза на 752 994 лв. Продавачът е фирмата “Лазурит 94” АД.
Не е ясно от къде Владислав Горанов разполага с такава крупна сума. В последната имуществена декларации на бившия финансов министър пише, че той притежава 76 193 лв. на влог, а неговата съпруга още 11 500 лв. Консултантската му фирма, която е регистрирана преди по-малко от година, когато Горанов напусна министерския пост, пък все още не е публикувала годишен финансов отчет.
Първоначално бившият министър отказваше да коментира по какъв начин е успял да събере средства за покупката на имоти, но по-късно пред няколко медии Горанов заяви, че тези 750 000 лв. са от търговската дейност на консултантската му компания, както и от заем. Видно от Търговския регистър няма учреден залог върху капитала на “Трилема Кансълтинг” ЕООД, нито пък има ипотека върху някои от имотите на Горанов.
НАП е започнала проверки и на бивши депутати от ГЕРБ, сред които е и бившият икономически министър Лъчезар Борисов, съобщава “Свободна Европа”. Че приходната агенция извършва данъчни ревизии на бивши народни представители от доскоро управлявалата партия се оплака Бойко Борисов.
Помолен за коментар дали е необходима такава проверка и на вицепремиера от службното правителство Бойко Рашков, за който излязоха публикации за голям брой апартаменти и други недвижими имоти, финансовият министър Василев отговори: “Засега не е известно да има несъответствие между доходите и имущественото му състояние.
Ако се установи такава несъответствие, ще бъде направена проверка и на Рашков.
ПРИПОМНЯМЕ:
Владислав Горанов беше начело на Министерството на финансите през второто и третото правителство на ГЕРБ до 24 юли миналата година. След като тръгнаха мащабните протести срещу правителството, премиерът Бойко Борисов обяви, че ще отстрани министри поради съмнения, че обслужват ДПС и бившия депутат бизнесмен Делян Пеевски. Горанов беше сред “номинираните”. При освобождаването на финансовия министър Борисов го похвали за финансовата стабилност и за влизането в чакалнята преди еврозоната и го упрекна единствено за несъбраните 700 млн. лева такси и лихви от хазартния бизнесмен Васил Божков.
По случая вече бившият министър беше разпитан в прокуратурата. Обвиняемият Божков твърди в сигнал до държавното обвинение, че е плащал подкупи на Горанов и Бойко Борисов, за да заобикаля закона, като плаща по-малко такси.
През годините Владислав Горанов неведнъж беше спряган за близък до ДПС и депутата на движението Делян Пеевски. В имуществената си декларация за 2019 г. той декларира два апартамента – от 82 кв.м, придобит през 2007 г., и 50 кв.м, придобит през 1997 г. Той отново декларира, че ползва безвъзмездно апартамент от 180 кв.м. Като време, от което го ползва, е посочил 2012 г. Жилището, предоставено му от кръстниците, се намира в луксозния комплекс “Есте хоум”, построен от фирма на братя Домусчиеви.
Вече трета година проверката по сигнала, че Горанов живее безвъзмездно в луксозен апартамент на бизнесмен, стои на трупчета в прокуратурата. Държавното обвинение категорично отказва да отговори на елементарния въпрос какво се случва с тази проверка за престъпление по служба и търговия с влияние.
ПАРИ
Радев ще взима нови милиарди кредити .
Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.
Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.
Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро
Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.
Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.
Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.
Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.
Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.
ПАРИ
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.
Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.
В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.
Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.
В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.
На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.








