Преди да влезе в политиката, за да стане президент на Украйна, Владимир Зеленски беше по-известен като телевизионен комик. Изглежда, че е запазил таланта си за абсурда.

Тази седмица той призова военния алианс на НАТО да ускори членството на Украйна като най-добрия начин за прекратяване на войната в тази страна.

Зеленски направи нелепото твърдение, че Украйна е изправена пред „руска агресия“, която според него е „сериозно предизвикателство за сигурността на всички членове на НАТО и цяла Европа“.

В телефонно обаждане с цивилния шеф на НАТО Йенс Столтенберг украинският президент заяви, че присъединяването към алианса ще изпрати „реален сигнал за Русия“. Освен това той призова за по-голямо разполагане на силите на НАТО в региона на Черно море.

Определено нелепите коментари на Зеленски за това как да се сложи край на войната в Източна Украйна далеч не са предписание за мир. Те водят до обратното.

Такива коментари ще доведат продължителния и тлеещ конфликт до това да се превърне в мащабна война между Русия и ръководения от Съединените щати блок на НАТО.

Призивът на президента Владимир Зеленски към НАТО да прекрати войната е равносилен на искане от подпалвача да потуши пожар.

Столтенберг от НАТО се изказа в подкрепа, като заяви „непоклатима подкрепа“ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Появиха се и подобни изказвания от президента на Съединените американски щати Джо Байдън, британския премиер Борис Джонсън и Европейския съюз.

Но това е празно позиране. Никой със здрав ум не може да се съгласи с призива на Зеленски за присъединяване към НАТО.

Като се има предвид нейната доктрина за колективна отбрана, членството на Украйна неизбежно ще въвлече военния съюз във война срещу подкрепяните от Русия сепаратисти от Източна Украйна, известна още като Донбас.

Москва последователно предупреждава, че присъединяването на бившата съветска република към НАТО е недопустимо заради нейните опасения за националната сигурност.

Проблемът е, че западните медии и пронатовските мозъчни тръстове въртят наратив, който добавя към объркването и лошата преценка на създалата се ситуация.

Няколко медийни съобщения през последните седмици дават уж надеждност на твърденията на Зеленски и неговото правителство в Киев, че струпването на руски сили по границата с Украйна представлява заплаха.

Москва заяви, че силите в нейните граници не представляват заплаха за никого, а маневрите са легитимен вътрешен въпрос.

Но това не попречи на западните специалисти да добавят две и две, за да направят пет. Атлантическият съвет, тясно свързан с НАТО, обвини тази седмица руския президент Владимир Путин, че „тества“ решителността на администрацията на Байдън и нейната подкрепа за режима в Киев.

Съветът вдигна тревога, като повдигна въпроса дали Русия уж е нахлула в Украйна. По този начин репортажите на западните медии подхранват наратива, който е измислен от антируски настроените украински националисти.

И безуспешното съобразяване с Украйна от страна на Джо Байдън, Борис Джонсън, Йенс Столтенберг на НАТО, както и Европейския съюз допълнително засилва непримиримостта в Киев да не разрешава конфликта чрез прилагане на мирното споразумение от Минск от 2015 година.

Съглашението, което Киев подписа – и в което Русия, Германия и Франция бяха медиатори, а не участници – задължи предоставянето на регионална автономия на Донбас. Киевският режим твърдо отказва да изпълни споразумението и следователно конфликтът продължава.

Нека си спомним обаче как стигнахме до тази жалка ситуация. Подкрепеният от НАТО държавен преврат през февруари 2014 г. срещу избран президент въведе ултранационалистически режим в Киев. След това той предприе насилствена кампания срещу рускоезичния народ в Крим и Донбас.

Крим взе решение на референдум за присъединяване към Руската федерация през март 2014 г. (което Западът многократно представя погрешно като „анексиране“), докато регионът Донбас оказва въоръжена съпротива срещу офанзивата, водена от украинските въоръжени сили и различни неонацистки бригади.

Войната в Украйна вече е в седмата си година, без да има признаци за край. Всъщност признаците са, че може да ескалира. Откакто НАТО започна да ухажва Украйна за членство през 2008 г., заедно с Грузия, страната беше хвърлена в нестабилност и насилие.

Надеждните репортажи от Донбас показват, че разпалването на насилието през последните седмици е предизвикано от силите на киевския режим, без съмнение като трик за заплитане на подкрепата на НАТО.

Общностите в Донбас са отрязани от доставките на електричество и вода заради обстрела на украинските военни по комуналните услуги. На 2 април се съобщава, че петгодишно дете е било убито при удар с безпилотни летателни апарати в Александровское.

Агресорът не е милицията в Донбас и още по-малко Русия. Режимът в Киев е насърчен от подкрепата на НАТО.

Тази седмица се засилиха обстрелите на цивилни райони в град Донецк. Денис Пушилин, президентът на самопровъзгласилата се Донецка народна република , казва, че нарушенията на сигурността от подкрепяните от НАТО сили на режима в Киев се увеличават „експоненциално“.

Трябва да се отбележи, че нарушенията на нестабилното прекратяване на огъня в Източна Украйна започнаха да се увеличават по времето, когато новата администрация на Байдън обяви, че дава 125 милиона долара под формата на смъртоносна военна помощ за Украйна. Очаква се по-късно тази година да бъде предоставена още 150 милиона долара американска военна подкрепа.

В крайна сметка Вашингтон предостави най-малко 1 милиард долара под формата на оръжия на режима в Киев, откакто той грабна властта през 2014 г., когато Джо Байдън беше вицепрезидент в администрацията на Обама.

В сегашния контекст на разгръщаща се хуманитарна криза в Донбас, чудно ли е, че Русия премества силата си на границата с Украйна?

Русия има векове споделено културно наследство с хора, които биват убивани в домовете си. За последен път подобен подъл сценарий се очертаваше по време на нацисткия Холокост, разрешен от украинските антируски националисти.

Независимо от циничните изкривявания и дезинформация, изложени от западните медии и мозъчните тръстове на НАТО, Москва има праведни задължения да защитава своите етнически братя и сестри.

Вашингтон и НАТО може да не са толкова глупави, за да предоставят на Украйна членство във военния им съюз. Това би означавало катастрофа и те го знаят.

Независимо от това, снизхождението, насърчаването и намесата в Украйна от страна на американците и техните съюзници в НАТО е престъпно безразсъдно и води до бавен, мъчителен конфликт на изгорена земя. Подпалвачите трябва да си тръгнат. Или Русия ще трябва да действа.