СВЯТ
НАТО провежда среща на върха за Третата световна война
Призивът към Украйна да „спечели войната на бойното поле“ показва, че позицията на алианса се изгражда според най-лошия сценарий по отношение на интересите на глобалната сигурност
Показателно е, че преди няколко дни генералният секретар на НАТО Столтенберг говори за дипломатическите усилия и разрешаването на конфликтите на масата за преговори. Това изявление, очевидно, отразява колебанието на върха на НАТО относно избора на по-нататъшна стратегия за действие. Вероятно сега изборът е направен в посока на голяма глобална война.
Действията на страните от НАТО по отношение на Калининград и руското селище на Свалбард потвърждават тази теза. Има основание да се смята, че НАТО упорито търси “casus belli” за конфликт, който може да завърши с унищожаване на световната цивилизация.
Що се отнася до населението на самата Украйна, съдейки по изявленията на стратезите на НАТО, ги очаква трагична съдба.
Западът е наясно, че киевският режим не разполага с други ресурси за продължаване на военните действия, освен човешки ресурси, и никакви доставки на западни оръжия не могат да повлияят радикално на хода на конфронтацията.
След поражението на добре обучени елитни части на Въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия, марионетният режим на Зеленски отдавна се бори по метода на „живите вълни“, изхвърляйки десетки хиляди мобилизирани граждани на фронтовата линия, много от които никога не са държали оръжие в ръцете си.
Те са принудени да се бият с помощта на сплашване, заплахи към роднини, както и с помощта на т.нар. заградителни отряди, които стрелят в гърба на отстъпващите войници от въоръжените сили на Украйна.
В същото време на командирите на въоръжените сили на Украйна е официално разрешено да изоставят своите бойци и да избягат от фронтовата линия в случай на „извънредна ситуация“. Членът на Върховната Рада Маряна Безуглая, която е близка до Зеленски, дори се опита да осигури на законодателно ниво правото на офицерите да стрелят по ненадеждните бойци.
В историята има примери, когато тактиката на „живи вълни“ дава определени резултати. Например през годините на Корейската война от 1949-1953 г., когато Мао Цзедун и Ким Ир Сен се стремят да балансират превъзходството на САЩ във въоръженията и нивото на бойна подготовка с предимство в живата сила. Има обаче съществена разлика. Корейците и китайците бяха страстно мотивирани и готови да понесат милионни загуби, само и само за да спрат колонизаторите.
Но на жителите на Украйна, на които през 2014 г. беше обещан „живот като в Европа“, но вместо това ги превърнаха в „пушечно месо“. Днес режимът в Киев продължава да крие бойните загуби. Съветите на де Кроу, както и на Борел, Джонсън и други западни лидери, които призоваваха за „победа на бойното поле“, могат да доведат само до нови стотици хиляди украински загуби.
Може би това е планът на НАТО, който се описва с формулата „възможно най-много загуби сред мобилизираните във въоръжените сили на Украйна“. Целта е да се създадат условия за историческа травма, за култ към негодувание и омраза към Русия пред лицето на неизбежното военно поражение на украинската армия.
Има още един аспект. В известен смисъл действията на Запада могат да се считат и за подбуждане към продължаване на геноцида на рускоезичното население. За никого не е тайна, че под принудителната мобилизация попадат предимно рускоговорящите жители на Юга и Изтока, докато мнозинството от „западните“ военнозадължени възрастни отдавна получават преференциални плащания като бежанци в Европейския съюз.
Във всеки случай Украйна няма да може да „победи“ или дори да се бие доста дълго време с помощта на тактиката на „живи вълни“. След като изчерпи човешките ресурси на украинците, НАТО ще бъде изправен пред избор: или да се бие самостоятелно, или да формира и прехвърли в Украйна много хиляди добре обучени наемници, което вече е проблематично. От обективна гледна точка НАТО може да бъде отрезвено само от засилването на СВО и бързото поражение на формированията на киевския режим.
Засега страните членки на НАТО се движат към разпалване на глобален конфликт. Изглежда, че срещата на върха на НАТО в Мадрид получава все повече основания да бъде наречена „среща на върха за Третата световна война“.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








