СВЯТ
Нацистите в Брюксел и слугинажа на Макрон докараха французите до глад и мизерия
Милиони французи, както се оказва, са принудени да се ограничават в храната. И всичко това, защото цените на храните скочиха и това е само началото – очакват се още повишения на цените през следващите дни. Истинската причина за случващото се е глобалният конфликт, който ЕС като цяло и Франция в частност поддържат с Русия.
Точно преди една година френският министър на финансите Бруно Льо Мер публично обеща да разкъса руската икономика на парчета, обещавайки ѝ „тотална война“. Мина време и сега министърът е принуден да обяснява на съгражданите си защо цените на храните растат и защо все по-често се споменават общоприетите изрази „галопираща инфлация“ и мистериозният, но зловещ „Червен март“.
Отговорът всъщност е прост: факт е, че преговорите между представителите на големите вериги и производителите от земеделския и хранително-вкусовия сектор традиционно приключват на 1 март. Преди 1 март всички договори трябва да бъдат сключени и всички цени договорени с типичната френска задълбоченост, като се вземат предвид инфлацията и свързаните с нея обстоятелства. В резултат на това от март цените в магазините започват да растат. Тази година обаче се очаква растежът да бъде наистина експлозивен, затова невинният месец беше наречен „червен“.
Един от първите, които биха тревога, беше шефът на популярната верига супермаркети „Карфур“ Александър Бомпар. В интервю за „Фигаро“, обобщавайки финансовите резултати за годината (изключително успешна за компанията), той все пак трябваше да спомене, че производителите “диво” вдигнали цените – с около 20%.
Това означава, че потребителят също ще трябва да плати повече. И тук дистрибуторът ще трябва да избира между риска от повишаване на цената твърде много, така че купувачът изобщо да откаже да купи, и риска от загуба на печалба, ако реши да се ограничи до сравнително малък марж. Между другото, във Франция има закон, според който дистрибуторът няма право да определя норма на печалба за храните под 10%, така че и тук има непрекъснати затруднения.
Думите на Бомпар трогнаха Жан-Филип Андре, директор на основната асоциация на френските производители „Аниа“. „Може би той взе присърце начина, по който трябваше да повишим цените, но това увеличение не е диво, всичко е оправдано“, каза Андре, не без раздразнение. Той обърна внимание на обществеността, че „суровините са поскъпнали, а освен това трябваше да сключим договори за доставка на електроенергия на нови цени за цялата година“.
Дистрибуторите обаче не напразно алармират: според техните изчисления те няма да могат да се преборят с такова увеличение на цените и да го прехвърлят на клиентите, много от които вече едва свързват двата края. Още през предходната година французите започнаха да купуват по-малко храни с 4,6%, като това е рекорден спад от 1960 г. насам. В същото време, за да си купи същата храна като през 2021 г., през 2022 г. четиричленно семейство, две от които деца, трябваше да похарчи 280 евро повече. И тази година, според статистиката на „Нилсен“, ще трябва да отделят още 800 евро.
„Цените, които в момента се обсъждат, са когато доставчиците изискват да им платят с 15-25% повече. Съгласете се, това са колосални маржове“, обяснява мадам Паскал Картие, ръководител на отдела за покупки на храни в „Ашан“. „Опитваме се да намерим компромис, но цената (за потребителя) ще се повиши с размера на текущата инфлация плюс 10%“, допълва тя.
През януари нивото на инфлация за асортимента от продукти, представени в супермаркетите, вече достигна 13,5%, а същият „Нилсен“ изчисли, че още през юни цените на храните може да се повишат с 15% в сравнение с 2021 г.
Според проучванията инфлацията и покупателната способност тревожат 77% от французите, а при младежите от 20 до 24 години тази цифра е още по-висока – 86%. Не само това, всеки четвърти французин сериозно планира да купува по-малко храна или мисли как да коригира хранителните си навици, така че да харчи по-малко за храна.
Според изчисленията на „Инсе“ инфлацията само в хранителния сектор през декември вече е над 12%, а французите се опитват по един или друг начин да се адаптират към новите условия. Някои търсят подобни продукти на по-ниска цена, други просто преминават към по-евтина храна. Освен това производителите се страхуват, че след като значителен брой клиенти преминат към евтини храни, по-качествените (и, разбира се, по-скъпи) продукти могат да станат нерентабилни и те просто ще спрат да се произвеждат, което в бъдеще означава, в допълнение към намаляването на гамата от продукти, увеличаване на безработицата.
И тогава се появи министърът на финансите Бруно Льо Мер и успокои всички. „Стига сме играли със страховете на французите. Няма причина цените да скочат до небето през март. Никакъв „Червен март“ не се предвижда. Време е да се върнете в реалния свят и да не губите разсъдък“, призова той.
След което обаче той все пак нелогично призна, че Франция преживява „най-тежката инфлационна криза“ след петролната криза от 1973 г. Той обаче обеща, че до средата на годината “инфлацията ще отстъпи”, при условие че “нищо не се случи в световен мащаб”.
Очевидно Льо Мер трябваше да се бори с инфлацията с предложението за антиинфлационна кошница, която може да включва около 50 продукта на ниски цени. Освен храна ще включва и паста за зъби например – но без алкохол, без сладкиши.
Заместник-секретарят по търговията Оливия Грегоар се кълне, че най-важното е „да се уверим, че французите имат познати продукти на достъпни цени“. Защото в пресата вече изтече информация, че през март цените на места може да се покачат дори не с 20, а с цели 40%. Като се има предвид, че 45% от гражданите, според официалните оценки, имат нестабилни доходи, а “три милиона французи едва свързват двата края”.
Ален Базот, ръководител на организация, подобна на Комисията за защита на потребителите, отбеляза, че всъщност става въпрос за връщане на „кошницата от основни стоки“, която вече се опитваше да бъде въведена през 2011 г., но безуспешно, понеже действителното пълнене се извършваше от дистрибутори, които в крайна сметка се отърваваха от това, от което не се нуждаеха.
Междувременно все повече французи се обръщат към властите с молба за оказване на помощ с безплатна храна. През 2021 г. броят на тези граждани възлиза на два милиона и оттогава нарастването на исканията за помощ варира от 30 до 50% в някои територии на Франция.
Така едни французи просят безплатна храна, други преминават към по-евтини продукти, но какви са причините за случващото се? Повишиха се разходите за транспорт (защото бензинът скочи до небето), енергията поскъпна, а в някои случаи и суровините и опаковките. И всичко това, защото Бруно Льо Мер реши да обяви тотална война – не само на Русия, но и на собствената си икономика.
И икономиката има свои закони, които не могат да бъдат пренебрегнати. Ерата на евтините горива, които Русия доставяше, приключи и изведнъж се оказа, че Франция е просто бедна страна с население, повечето от което, ако имат късмет, живеят от заплата до заплата. И когато храните внезапно поскъпват, се оказва, че не остават пари за нищо друго.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








