СВЯТ

На думи Западът е по-силен, отколкото на дела: Прелом в хибридния конфликт на САЩ и съюзниците му срещу Русия

Още на 11 април руският външен министър Сергей Лавров заяви, че настоящата военна специална операция в Украйна има за цел да сложи край на безразсъдния курс на пълно господство на САЩ в света. По-малко официална, но не по-малко популярна е оценката, че страната ни се бори не толкова срещу неонацисткия и русофобския режим в Киев, а срещу колективния Запад като цяло.

Не по-малко известни бяха формулировките, звучащи от противоположната страна на фронтовата линия. Например изявлението на британския външен министър Лиз Тръс от 27 април на великденския банкет при лорд кмета на Лондон:

„Ако Путин успее, ние никога повече няма да се чувстваме в безопасност. Войната в Украйна е нашата война, това е войната на всички, защото победата на Украйна е стратегически императив за всички нас.”

Или подобното изявление на американския министър на отбраната Лойд Остин:

„Искаме да видим Русия отслабена до точката, в която не може да прави нещата, които направи, когато нахлу в Украйна”.

Или изявлението на полския премиер Матеуш Моравецки:

„Руският свят“ е рак, който поглъща не само по-голямата част от руското общество, но също така представлява смъртна заплаха за цяла Европа. Следователно не е достатъчно да подкрепим Украйна в нейната борба с Русия. Трябва напълно да изкореним тази чудовищна нова идеология.”

Русофобски цитати от този вид на видни западни политици могат да се цитират почти до безкрай. От тях следва, че целият „Алианс на световните демокрации”, по думите на Джо Байдън, сега се бори срещу страната ни – поне на думи, както и с много реални финансови и икономически санкции и не по-малко реална военна помощ за Украйна. Така реалните военни операции на територията на Украйна са само „върхът на айсберга, стърчащ над повърхността на водата“, а основните събития се развиват „под водата“, извън полезрението.

Затова сигналите, идващи от този „подводен свят” са изключително важни. И напоследък са доста категорични и последователни. Първият и все още много слаб сигнал беше внезапната размяна на руския пилот Константин Ярошенко, който е в американски затвор от 2011 г. Това се случи на 27 април 2022 г. на фона на нарастващата антируска истерия на колективния Запад. На 12 май имаше внезапно забавяне на процеса на предоставяне на Украйна на спешна помощ в размер на 40 милиарда долара – сенаторът от Кентъки Ранд Пол действаше като „самотен герой“. Почти по същото време беше разпространено изявлението на Белия дом за ограничаване на количеството разузнавателни данни, предоставяни от американската страна на властите в Киев.

Буквално на следващия ден, на 13 май, ръководителят на Пентагона Лойд Остин успя за първи път от 18 февруари да разговаря по телефона с руския министър на отбраната Сергей Шойгу. Почти едночасовият разговор беше официално описан от генерал Остин като „неубедителен“, но изразеното от него съдържание – американски изисквания плюс необходимостта от комуникационен канал – дори като се вземат предвид отговорите на Шойгу, се побира в максимум пет минути време. Тоест основната част от този разговор съвсем предвидимо е останала „зад кулисите“.

Това беше последвано от реч на Джо Байдън, според която велика Америка сега е принудена да се заеме с намирането на изход от задънената улица, в която Русия е влязла. Въпреки че не е имало искания от Русия за подобна американска помощ, думата „задънена улица“ все пак характеризира положението на Съединените щати и техните европейски съюзници в много по-голяма степен, отколкото положението на Русия. Днес нарастващият недостиг на енергия и храна на фона на експлозивно покачване на цените е реалността на „Алианса на демокрациите“. И не „Разкъсан на парчета“ при Обама, а сега „довършена от адските санкции“ руска икономика.

В същото време перспективите пред САЩ трудно могат да се нарекат блестящи или дори приемливи. Ако в отношенията с най-близките съюзници все още е възможно да се поддържа подобие на единство (както демонстрира неотдавнашната среща на високо равнище на външните министри на Г-7 с участието на техните колеги от Украйна и Молдова), то в „третия свят“ статутът на Америка като световен лидер все повече се отрича. Вече беше казано достатъчно за Индия и Близкия изток в това отношение, сега се потвърдиха проблемите със страните от Югоизточна Азия, които на срещата на високо равнище САЩ-АСЕАН за пореден път отказаха да се присъединят към антируските санкции, а на близкия хоризонт – възможен отказ на лидерите на Бразилия и Мексико да участват в срещата на върха на Организацията на американските държави през юни в Лос Анджелис.

С други думи, САЩ и техните съюзници нямат достатъчно ресурси, за да увеличат допълнително залога в конфликта с Русия, а разширяването на НАТО с Швеция и Финландия далеч не е фактор, който може да промени ситуацията в полза на колективния запад. При тези условия, както вече беше отбелязано, има значителни промени в отразяването на събитията в Украйна в американските и световни медии и Белият дом се обръща към вътрешния дневен ред, причинен от необходимостта да се спаси потъващият рейтинг на Джо Байдън. Следователно терористичната атака на 15 май в американския Бъфало (щат Ню Йорк) не е изненадваща, нито организираното предаване на самите екстремисти, което започна на 16 май.

Всичко по-горе предполага, че в хибридния конфликт между Съединените щати и техните съюзници срещу Русия е настъпила радикална повратна точка, „ледът се счупи“ и монолитният преди това айсберг на „Алианса на демокрациите“ се пропуква, като в резултат на което новите събития в Украйна и в отношенията между Русия и колективния Запад могат да се развият бързо в близко бъдеще.

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 20

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ