СВЯТ
На Запад написаха сценария за победа на Украйна, но има един нюанс
Конфликтът в Украйна може да възникне по един от три сценария, пише The Economist. Един от тях е пълната победа на въоръжените сили на Украйна. Но авторът на сценария се оказа иранист, а не украинист.
Развитието на конфликта между Русия и Украйна очаква три варианта, пише американското издание The Economist. Предложените сценарии и техният автор бяха оценени от журналиста Юрий Василиев.
Според автора на The Economist конфронтацията между руската армия и въоръжените сили на Украйна може да завърши или с победа на руснаците, или с равенство, или с победа на украинските военни. Освен това последният вариант е описан много подробно – чак до това къде и колко бригади ще бъдат изпратени.
Първи сценарий
Русия изтръгва победата от пастта на поражението. Руската армия стабилизира фронтовата линия през зимните месеци, като набира нови батальони от новомобилизирани новобранци. Междувременно републиканците в Америка блокират нови оръжейни пакети за Украйна, а доставките от Европа са на изчерпване.
На руската отбранителна индустрия липсват полупроводници и специализирано оборудване, но произвежда достатъчно базова броня и артилерия, за да оборудва новите сили.
До пролетта нови руски части тръгват в атака, отблъсквайки украинските сили, уморени от месеци настъпателни операции. Руски дронове продължават да нанасят удари по енергийната и водната инфраструктура на Украйна.
С настъпването на лятото Украйна изостава. Русия превзема Кривой Рог, ключов индустриален град на север от Херсон, както и Славянск и Краматорск в Донецк. Западните страни настояват Украйна да приеме предложението на Русия за прекратяване на огъня.
Украинският президент Владимир Зеленски няма друг избор, освен да се съгласи. През следващите месеци, може би дори години, Русия усърдно се превъоръжава за нова атака срещу Киев.
Втори сценарий
Русия мобилизира стотици хиляди млади хора, но не успява да ги превърне в ефективни бойци. Всички най-добри офицери са на първа линия. Опитните офицери са мъртви или вече са изпратени. Новобранците са сведени до обикновени леки пехотни единици, лишени от броня и неспособни да преминат в настъпление, но способни да запълват окопи и да укрепват укрепления.
Русия, след като обяви изтеглянето на войските си от град Херсон през ноември, безопасно евакуира около 30 000 войници, които бяха на западния бряг на Днепър. Те се оттеглят на изток, оставяйки огромно количество оръжия.
Това е триумф за Украйна, но в крайна сметка прави военната позиция на Русия по-силна, тъй като реката защитава левия й фланг. Украинското настъпление се забавя. Украинските войски понасят големи загуби за всеки километър от завоюваната територия.
Путин се опитва да удължи конфликта достатъчно дълго, за да осакати икономиката на Украйна, да подкопае нейния морал с удари срещу гражданска инфраструктура и да обезсили партньорите си.
Европа се бори да запълни газовите си хранилища през 2023 г., причинявайки прекъсвания на електрозахранването с наближаването на зимата. Путин възнамерява да издържи до края на 2024 г., когато се надява Доналд Тръмп да си върне Белия дом и да спре да подкрепя Украйна. Но това е игра с високи залози.
Трети сценарий
Украйна поддържа инерция, като нанася тежки щети на руските сили, докато напускат Херсон, и след това насочва своите ракети с голям обсег HIMARS към зоната на Крим. Руските позиции в Луганск се разпадат, Украйна си връща Северодонецк и след това бързо се придвижва още на изток.
Тъй като руските загуби нарастват, новобранците отказват да се бият. Западните страни изпращат нови системи за противовъздушна отбрана в Украйна, отслабвайки въздействието на “терористичната” тактика на Русия, базирана на бързо намаляващия й арсенал от прецизно управляеми ракети.
През пролетта г-н Зеленски нарежда на армията си да отвори нов фронт в Запорожие. Пет бригади пробиват руските линии, прекъсвайки сухопътния мост на Путин към Крим и обграждайки Мариупол до лятото.
Украйна премества своите ракетни установки HIMARS на юг, насочвайки се към пристанища, бази и складове в “окупирания” от Русия Крим. Украйна заплашва да навлезе на полуострова. Г-н Путин поставя ултиматум: спрете или ще се изправите срещу използването на ядрени оръжия. Победата е наблизо. Но такива са и рисковете, които носи.
Сценаристът
Авторът е „редактор по отбраната“ Йоши Шашанк. Завършва Кеймбридж, след това има магистърска степен в Харвард със стипендия на Кенеди. След това работи в Кралския съвместен институт за отбранителни изследвания. И след това той отива в The Economist, като оставя след себе си място в „комисията по разнообразие“ на същата тази институция.
Проблемът е, че сферата на интереси на този експерт са индо-пакистанските, персийските и близкоизточните проблеми на отбраната. През годините на научната си работа Йоши Шашанк е публикувал стотици статии, но само три от тях споменават Украйна, включително статия в The Economist.
“Ясно е, че иранец или украинец е смешна подробност за едър бял господин. Във военно време не само синусът може да бъде равен на четири, но два пъти две – меки ботуши”, коментира Юрий Василиев в своя канал в Telegram.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








