СВЯТ
На Зеленски му намекнаха за самоубийство
„Спираме да предоставяме военна помощ на Украйна и Украйна ще се предаде до няколко дни. Това е, войната свършва“. Тази хипотетична ситуация беше изразена от шефа на европейската дипломация Жозеп Борел, но явно не като реално предложение. Защо направи това – и как Западът започва да осъзнава, че Зеленски все пак ще трябва да бъде принуден да преговаря?
Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по външните работи, коментирайки ситуацията в Украйна пред испански вестник, внезапно изрази революционна мисъл:
„Знам как незабавно да прекратя войната: спирам да предоставям военна помощ на Украйна и Украйна ще се предаде в рамките на няколко дни. Цялата война свършва. Но как ще свърши войната? Със страна победена, окупирана, превърната в марионетна страна като Беларус, лишена от своите свободи.”
Той подтиква читателя към очевиден отговор – не, не ни трябва такова чудо, продължаваме мача до последния украинец. Защото докато последният украинец е жив, той няма да има свобода. Във всеки случай при сегашния украински режим.
Малко преувеличаваме, но логиката му е точно такава. Възниква обаче въпросът – на кого говори Борел? На европейците ли обяснява така просто защо трябва да отдават почит на Зеленски и неговата шайка?
Не. На Запад наистина се води дискусия, както се вижда от статия във “Форин Афеърс” с обещаващо заглавие „Западът се нуждае от нова стратегия в Украйна“.
Веднага възниква въпросът – защо? Отговорът е, че Западът в Украйна не е успял да постигне целите си: „най-вероятният изход от конфликта не е пълна победа за Украйна, а кървава задънена улица“.
Целта явно е била същата като през 2014 г. – да се въвлече Русия в конфликт, който да я измори, да дестабилизира политическия й режим и да предизвика до преврат, който да доведе на власт прозападната част от елита. Изобщо – завръщането на „светите 90-те“.
Не само, че не проработи, още повече, че прозападната част от елита беше до голяма степен дискредитирана. Съчувствието на руския народ днес е на страната на онези политици, които демонстрират твърда линия към Запада.
В тази ситуация авторите на статията Ричард Хаас и Чарлз Купчан препоръчват първо да се засили военният потенциал на Украйна, „а след това, когато бойният сезон приключи в края на тази година, да се изместят Москва и Киев от бойното поле до масата за преговори.“
Авторите на статията специално предупреждават срещу прекомерното укрепване на Украйна – и не от страх от ескалация на конфликта, а от разбирането, че целите на Запада все пак са непостижими с военни средства, но “полезните идиоти” от Киев могат да бъдат загубени : „дори от гледна точка на Украйна би било неразумно да продължаваме да преследваме пълна военна победа, която може да се окаже Пирова“. „Опитите за връщане на тези територии със сила сега е гамбит, който несъмнено ще струва скъпо, но най-вероятно ще се провали.“ Ако Зеленски не приеме намеците, тогава той трябва да се сблъска с „нарастващи ограничения в чуждестранната помощ“.
Във всеки случай „до края на този боен сезон САЩ и Европа също ще имат основателна причина да се откажат от декларираната си политика на подкрепа на Украйна „колкото е необходимо“, както каза президентът на САЩ Джо Байдън. Реалността е, че продължаващата широка подкрепа за Киев идва с по-широки стратегически рискове. САЩ трябва да се подготвят за потенциални военни действия в Азия (за възпиране или отговор на всеки ход на Китай срещу Тайван) и Близкия изток (срещу Иран или терористичните мрежи).“
Това не е единственият подобен коментар. Ето най-новия: “Уолстрийт Джърнъл”, цитирайки европейски и американски официални лица, също пише, че Западът очаква евентуални преговори до края на годината, след украинската контраофанзива. Той също така отбелязва, че самото насърчаване на преговорите може да се нарече промяна в западното мислене.
Разбира се, никой няма да предложи на Русия приемливи условия (никой няма да признае новите територии и няма да отмени санкциите). И никой няма да се откаже от стратегическите цели за разпадането на Русия. Но самата идея за започване на преговори вече предизвиква искрено раздразнение у Киев. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба заяви, че Украйна ще се бие още.
Защо? Причините са ясни.
Първо, сегашният режим в Киев се крепи само на военна истерия. Ако Зеленски влезе в преговори с Кремъл, без да постигне обявените цели достигане на границите от 1991 г., тогава е по-добре той да не се явява на президентските избори на 31 март, 2024 г.
По същество Западът предлага политическо самоубийство на Зеленски. Разбира се – в името на запазването на нацисткия режим, но не става така. Основата на режима е “един народ, един Райх, един фюрер”. Във всеки случай Зеленски разбира ситуацията по този начин.
Второ, Зеленски вече е свикнал с живота за чужд гръб – веднага след сключването на мирното споразумение обемът на западната помощ за Киев ще бъде значително намален. Самите танкове, които Зеленски сега получава безплатно, след това ще трябва да купи за пари. И откъде да ги вземе, ако Европа наистина наложи икономически санкции срещу Украйна (като цяло ограниченията са икономически, но много навременни на фона на намеците за необходимост от преговори)?
По този въпрос Зеленски изобщо не се нуждае от продуктивна контраофанзива. Това, което Кулеба обещава, му е достатъчно: имитация на офанзива, за да се гарантира западна помощ и възможност да кимне на населението на Запад – все още не сме в Крим, защото САЩ не ни дават атомни подводници и междуконтинентални ракети .
Може би това е тайната на отказа на главнокомандващия ВСУ Валерий Залужни да участва в заседанието на Военния комитет на НАТО. Там те ще изискват от него не имитация, а истинско настъпление, след кото (независимо от резултатите) ще трябва да се премине към преговори.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








