ПАРИ
На ръба на нова финансова криза ли е светът
Войната в Иран и покачващите се цени на енергията не са единственият рисков фактор на пазарите в момента. Какво друго притеснява експертите и възможна ли е нова голяма финансова криза? Почти две десетилетия след фалита на “Lehman Brothers” настроенията на Уолстрийт са все по-напрегнати.
Предупрежденията за възможни нови сътресения нарастват. Според бившия шеф на “Goldman Sachs” мнозина подценяват колко сериозен е рискът от нова финансова криза. “Колкото по-голямо е отстоянието между сътресенията, толкова по-голям е рискът, че следващият ще бъде дори по-тежък”, коментира банкерът пред “Файненшъл Таймс”.
Нови рискове пред банковия сектор И изпълнителният директор на “JPMorgan” Джейми Даймън вижда паралели между настоящата ситуация и времето непосредствено преди финансовата криза от 2008 година. По време на среща на инвеститори той заяви, че е много притеснен. Големият проблем според Даймън е в това, че заради изострената конкуренция някои банки отново правят “глупави неща” и отпускат рискови кредити.

Същото ставаше и през 2005, 2006 и 2007 г. Думите на Бланкфайн и на Даймън тежат на Уолстрийт – начело на съответните си банкови институции те са преживели последната финансова криза от първа ръка, посочва германската обществена медия.
Защо частните кредити може да се превърнат в риск Особено обезпокоителна е ситуацията в сектора на частните кредити – т.е. при тези, които се отпускат не от банки, а от фондове и други частни финансисти.
Този пазар нараства стремително – по данни на “Morgan Stanley” е достигнал глобален обем от три трилиона долара. Той обаче е смятан за непрозрачен и все по-претоварен, посочва АРД. Регулаторите предупреждават, че кредитите се отпускат прекалено лесно.
Тревожното в случая е, че секторът на частните кредити е осигурил мащабно финансиране и за софтуерните компании.
По данни на Банката за международни разплащания (БМР) обемът на кредитите, отпуснати на софтуерни компании, се е увеличил от малко под осем милиарда долара през 2015 година до над 500 милиарда в края на 2025.

Страховете от изкуствения интелект водят до срив в софтуерните акции Възходът на изкуствения интелект (ИИ), който може самостоятелно да пише нов код, кара мнозина вложители да се съмняват в перспективите на бранша, отбелязва АРД.
Само от началото на годината индексът MSCI World Software е спаднал с около 20 процента. “Масираният спад на софтуерните акции заради страховете, свързани с ИИ, породи нови опасения относно частните кредити”, казва пред германската обществена медия експертът по пазарите Робърт Ретфелд. Погледът дори само към един от големите частни кредитори – Blue Owl, показва колко голяма е кризата на доверието: акциите са спаднали с 40 процента от началото на годината.
Сходно е положението и при Apollo, KKR и Blackstone. Нов стрес покрай войната в Иран, цените на петрола и инфлацията?
Войната в Иран изостри още повече опасенията за сектора на частните кредити: ако енергийните цени останат високи дълго време, ще стимулират инфлацията и в крайна сметка ще се наложи да се намесят емисионните банки.
“Ако обаче се увеличат лихвите, ситуацията за потъналите в задължения компании ще става все по-критична”, подчертава пред АРД експертът Ретфелд. При това положение все повече вложители ще се опитват да изтеглят парите си от фондовете за частни кредити – докато се стигне дотам, че фондовете вече да не могат да обслужват вложителите.
“Това е паралелът с предишната финансова криза: тогава ставаше дума за ипотечни кредити, а сега става дума за частни.” БМР предупреждава за нови “източници на шок” Ако секторът на частните кредити се дестабилизира, това може да застраши и традиционните банки, отбелязва германската обществена медия.
По данни на Федералния резерв, обещаните кредитни линии от големи американски банки към сектора за частно кредитиране в края на 2024 година са възлизали на 95 милиарда долара – т.е. са се увеличили повече от десет пъти в рамките на 11 години.
Поради това наскоро БМР предупреди: “Банките подкрепят финансово сектора за частно кредитиране – и така потенциално създават нови източници на шок”. Високите дългове в САЩ ограничават гъвкавостта Към това се добавя, че парите за възможните държавни спасителни мерки са малко, изтъква АРД. Държавните дългове на САЩ в момента възлизат на почти 125 процента от БВП.

Фискалните изходни данни на САЩ днес са по-лоши отколкото преди предишни кризи, предупреждава Комисията за контрол на държавния бюджет.
“САЩ никога не са влизали в икономически спад или в друга кризисна ситуация с толкова големи задължения, толкова големи дефицити и толкова малка финансова гъвкавост.” Накратко – предупредителните сигнали се увеличават, обобщава АРД: сривът на софтуерните акции, нарастващото напрежение в сектора на частните кредити и тясната му връзка с традиционните банки.
Слабите места в американската финансова система стават видими, пазарите са станали по-уязвими. Сега важното е колко интензивно и трайно войната в Иран ще повиши цените на енергията, респективно инфлацията. Ако лихвите се увеличат, това допълнително ще засили натиска върху софтуерните компании и и техните кредитори в частния сектор.
Това би била “перфектната буря”.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








