БЛОГ

“Не, аз не бях послушен тийнейджър. Правех каквото си искам и честно казано, не знам как, но върпеки това, не станах наркоман”

Кое е най-голямото прегрешение на тази майка: че се е провалила като родител или – че има пари? Според реакциите в социалните мрежи основното й прегрешение, поне според мен, е, че има пари. Това хората не могат да й го простят. А фактът, че синът й е карал супер скъпата й мощна кола, дрогиран и абсолютно неспособен да реагира и да спре на светофара, е безспорен. ”

Когато си пълнолетен и носиш наказателна отговорност, няма причина да изкарват родителите ти по-виновни от теб самия
Мислите, че поставяте хората на мястото им, а не омаловажавате вината на сина им?
Дали добрите ни деца след сто такива текста няма да обвинят нас, блъскайки човек, защото ние сме купили колата
Крушите и дърветата невинаги са в непосредствена близост (за щастие или не))- ако детето ни причини нечия смърт бих се чуствала супер отговорна , но о как се надявам ако аз го сторя – да не погнат родителите, мъжа или децата ми (дори да са седели до мен
Дали ще съм по-виновна от някоя девойка с тъмна коса, работеща нещо “по-сериозно” D, по-бедна, едра или скромна от мен – ами сигурно ще съм много по-убиец от нея, и много по от всеки мъж( все пак жените не ставаме за шафьори)
Ние сме отделни индивиди, всеки е самостоятелна личност още от дете, поне на 22 за мен е абсолютно отделен човек, дори да не е финансово независим или емоционално интелигентен е отделен човек
Не само богатите и простите убиват и биват убивани -има ли справедлива, навременна смърт, бе хора.
Не съм достатъчно богата, за да посоча това като причина, че съм разглезена и своенравна
И колата ми от наще не е този модел, че да се почуствам засегната и ме е страх да карам така в града, даже не съм сигурна, че помня как се кара със съединител
И бедните добри хора причиняват пътни инциденти, по-евтините возила също убиват. Често старите коли са по-кофти, а хората пазаруващи на изплащане по-стресирани и разсеяни, защото да -имат повече главоболия, а не защото са по-осъзнати, трудейки се за минимална заплата,например
Никой не иска да е убиец, което не снема отговорността от този човек, разбира се.
Никой родител, никое дете не иска -надявам се

Чичо ми почина в катастрофа, с не скъпа кола преди години, той е карал -не беше обвинен след смъртта си, може би защото за мъртвите или добро ..
И ние сме се блъскали, даже по наша вина, нямаше виновни, не помня коя кола беше по-лъскава -нямаше пострадали, после ядохме салодолед
Като ученичка една мацка ме бутна с колата си излизайки назаден -нищо ми нямаше, извини се, посмяхме се – не съм се чудила за соц. статус на баба й, нито дали и какво е завършила
Пробвала съм и трева и друго, без да убия някого или да стана наркоман -не четете това като агитация да опитате хероин,моля ви – и никога не смесвайте дори алкохол с трева
Имам приятели по-свестни и успели от мен въпреки че са от по-богати и по-бедни семейства и тн и тн
и така -стига сте обобщавали и сочили с пръст
или поне посочете и институциите, не само след като почине популярен журналист
а Милен е голям – това е ясно.

Post Views: 30

БЛОГ

Срещнах една позната и тя ми каза

Срещнах една позната и тя ми каза:

„Бях на морето 20 дена да поживея.“

Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се – нима през останалото време не живеем? Или просто съществуваме? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда.

Съвременният човек е убеден, че живее постоянно. Но ако седнем и честно изчислим как минава времето ни, картината става стряскаща. В седмицата има 168 часа. От тях около 56 часа спим. Още 40 часа работим. Към това трябва да добавим поне 12 часа домашни задължения – чистене, готвене, ремонти, грижи за децата. За транспорт губим средно още 10–12 часа. Храненето отнема поне 10 часа седмично. За телефон, интернет и телевизия често отиват десетки часове, без дори да усетим.

Когато човек събере всичко, се оказва, че за истински живот остават около 20–30 часа седмично. Това е по-малко от 20% от времето ни. А ако махнем и часовете, в които сме уморени, разсеяни или тревожни, може би реално живеем едва 10% от живота си.

Останалото е навик, задължение, оцеляване.

Парадоксът е, че никога човечеството не е имало толкова удобства, а никога човекът не е бил толкова уморен. Машини перат вместо нас, коли ни возят, телефони вършат работа за секунди, изкуственият интелект може да смята, пише и анализира вместо човека. И въпреки това все не ни стига време.

Защо?

Защото сме объркали живота с бързането.

Животът не е просто биологично съществуване. Не е само да дишаш, да ядеш и да плащаш сметки. Да живееш означава да усещаш. Да имаш време да погледнеш небето, да чуеш смеха на детето си, да изпиеш едно кафе спокойно, да поговориш с приятел без да гледаш часовника. Да седнеш на пейка и да почувстваш, че моментът има стойност.

Навремето хората са били по-бедни, но сякаш са имали повече време един за друг. Днес сме свързани с целия свят, а все по-рядко разговаряме истински. Живеем сред хиляди информации, но ни липсва смисъл.

Не случайно в Библията е казано:

„Шест дни работи, а седмия почивай.“

Това не е просто религиозна повеля. Това е напомняне, че човекът не е създаден само за труд. Почивката не е мързел, а връщане към себе си. Без нея душата изсъхва.

Може би затова хората казват:

„Отивам да поживея.“

Те не говорят за лукс или пари. Говорят за онези редки мигове, когато човек отново усеща, че е жив.

И тогава остава най-важният въпрос:
След като толкова малка част от времето си истински живеем – как използваме тези мигове?

Христо Кенаров

Post Views: 22

БЛОГ

Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️

Едно време, баба казваше:🍩💄
,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът ти, да не те види като чума!”
(каквото и да значи това😂)
Сега, стоя пред огледалото, откъдето ме гледа една Медуза- Горгона,
с коси във всички посоки все едно ловят wi-fi 😂, едно залепнало очо и се чудя, как бе аджаба във филмите се събуждат все едно излязли от салон за красота?💄👠👒

8.30. Включвам пресата.
Влизам за сутрешен душ, епилирам всички възможни части, даже ми се иска понякога и главата да си мина, заради тая коса.

Излизам.
Минавам набързо през кухнята и слагам в нинджата един боб …
Започвам да се ,,нагласям”.
Коса, екстеЙшъни, грим, мигли, лепя паднали нокти..👠💄💋💥💅
Обличам се.
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
,,Винаги ходи с хубаво бельо!”
Не съм ви казвала, но имам някаква параноя да не би нещо да ми се случи (пази Боже) на улицата и някой красив доктор да ми види разнищените гащи.
Пък 😉😉😭 и други ,,неща” могат да ме срещнат, знае ли човек?
Та затуй, ходете винаги епилирани и с хубаво бельо!💃💃
Опъвам жартиери, напъхвам се в една рокля, обувки на ток, Шанел 5 и грабвам торбата с боклук.
Пред асансьора се сблъсквам с комшията и жена му.
,,Охо! На бизнес среща ли?”
,,Нее, ще изхвърлям боклука.”
,,А? Значи после ще излизаш?” казва тя.
,,Нее. После ще готвя боб.”
Е тук вече и двамата са в ступор.😂😂💥
Тя може и да е припаднала, ма аз не се обръщам.
Дама съм и какво става зад гърба ми, не ме интересува.
Вървя към контейнера и БЛАГОДАРЯ НА БАБА.
Ако не бях се оправила, щях да докарам уплах на хорицата.
Прибирам се и си правя кафе.
Това е моето време, ще си го изпия с кеф и на спокойствие, даже ще погледна и ПРОМОЦИИТЕ.
Бобът ще е готов.
Да жЮвеят мултикукърите!
У дома ухае на боб и Шанел!

Post Views: 19

БЛОГ

ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..

ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..

Уважаеми, народни депутати,
баба реши писмо да ви прати.
Здравейте, другарки и другари,
дано писмото ми здрави ви завари,
вие май господа се вече наричате,
извинете за грешката, ако обичате,
пиша ви от село – провинция дълбока,
аз съм стара баба, слепоока,
изгледала съм десетина внуци,
вече ръцете и краката са ми куци,
стара съм, не разбирам протокола,
но знам как да размахвам кола,
окастрен, от младо дърво, прав,
кокал няма да ви остане здрав,
само по избори да смеете да припарите,
ще бия наред – и господата, и другарите,
ще видите какво е социална политика
като ви пусна от обора гладен бика,
нека ви притисне с рогата на тясно,
за да разберете народа си ясно,
да разберете какво е държава да те мачка,
да те притиска за пари на всяка крачка,
да се срещнете с живота – разярен бик,
да му видите отблизо страшния лик,
да ви нарани да болка, до кръв,
да ви гони, сякаш сте стръв,
да ви гледа из под вежда,
опрени до стената, без надежда,
да ви заболи душата от обида,
че сте жертвите в тази корида…
Елате, каня ви на гости,
да се научите как се пости,
да се научите как с пенсия се кара,
да чуете как крадец в тъмно бара,
да платите сметките за вода, парно, ток
и без пари да карате на милостта на Бог,
да пресичате улица на бегом като в спорта,
да се бутате в маршрутки и в транспорта,
да се редите за пенсии пред пощите,
да плачете за децата си в нощите,
да ви пращат по клинични пътеки,
да чакате пред лекари и аптеки.
да получавате вместо надбавки,
жълти стотинки за подигравки…

Послепис:

В послеписа ще ви напиша,
оставете народа да диша,
децата и държавата ни върнете,
на старите внимание обърнете
и ви предупреждавам, господа и другари,
че с хората не трябва да си правите гъргари!… 🤔

Благодаря! 🙏💖

Post Views: 30