БЛОГ

Платен агент на чужди корпорации ли е Паси или е патологичен лъжец?

Той се появи в БНТ със зелени кецове (китайски) и ракия със змия в бутилката (севернокорейска). И рече: „Време е НАТО да задейства чл. 5 за колективна защита“.
Член 5 влиза в сила тогава, когато страна, член на НАТО, е нападната от друга страна. Коя страна, член на НАТО, е нападната от друга страна? И кой е агресорът? Срещу кого трябва да се задейства чл. 5? Срещу Китай, Русия и Куба. Те са „агресорите“.
И кого са нападнали? Италия. И как нападнаха Италия? С конвои и самолети, които носят лекари, маски, респиратори, дезинфектанти. Това агресия ли е? Очевидно. Когато Русия, Китай и Куба помагат в битката с пандемията – това е агресия или поне – хибридна война и фалшива новина. Когато ЕС, затънал в своя егоцентризъм, се прави на умряла лисица и не си мърда малкото пръстенце, това е висша евросолидарност.
И кой е юнакът със зелените кецове и змийската ракия?
Соломон Паси, естествено.
Същият Соломон, който с един нонпейпър закри – през глава и зад гърба на президент и парламент – трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Който, бидейки външен министър, изсипа 400 000 лв. държавни пари на една частна рекламна агенция да прави кампания срещу българската ядрена енергетика.
Който обяви българските ядрени реактори за атомни бомби със закъснител, а българските ядрени енергетици – за потенциални терористи.
Който в същото това време се правеше на загрижен и разправяше, че ще спасим АЕЦ „Козлодуй“, ако я прекръстим на „Папа Йоан Павел Втори“.
Който днес, понеже е супер далновиден и прогностик, предлага да продадем АЕЦ „Белене“ на Тръмп, пък той в замяна да ни подари Ф-16 и да изпрати български космонавт на Луната.
Който плака от щастие при влизането на България в НАТО, защото за него членството в НАТО е „равно на Освобождението, Съединението и Независимостта“ (взети заедно, очевидно).
Който си мисли, че вирусът е нещо като Белград или Багдад, че да ги бомбардираш.
Който пръв поиска България да изпрати български военен контингент в Ирак, за „да не изпуснем парада на победата в Багдад… да си върнем милиардния иракски дълг и към България да потече иракски петрол“. За постигането на тези цели Соломон се самообяви за „ястреб на мира, демокрацията и хуманизма“, а също – за еманация на „Христос, Гарибалди и капитан Петко войвода“ (едновременно)… Вместо милиарди и петрол, в България пристигнаха ковчези. Малко по-късно всички лъжи изплуваха като онова, дето обикновено изплува, когато се спука отходната канализация…
Това е същият Соломон, който списа брошурка как Русия трябва да се саморазпадне на 7 части, от които половината да се „влеят“ съответно в САЩ, Япония, Полша и Прибалтика, поради тяхното „особено ценно географско местоположение“. Защото, казваше Соломон, само изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество: „Предстоящото разпадане на Русия ще бъде едно от най-значителните събития в геополитиката на XXI век… ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс, построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност“, за да заживеем – най-сетне! – в „един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света“.
Не бързайте да се радвате! Окончателният „триумф на либералните ценности“ предстои, защото: „Съдбата на предпоследната империя е предвестник на разпадането и на последната, Китайската империя. Но това е предмет на друго есе“. Друго есе Соломон тъй и не списа. Китай едва преживя тойзи факт.
Това е същият Соломон, който настоява да спрем „Турски поток“, защото е руски“; който вопие за американски бази в Бургас и Варна и за ядрено оръжие на Балканите – за да ни пази НАТО от Русия; и който, за разтуха, ни забавлява със съветите „Путин да превърне военните си кораби в платноходки“…
Това е все същият Соломон, който ще остане в историята с репликата „майната му на православието“!
И това е все същата евроатлантическа змийска ракия, която вече 30 години трови българския народ, българската нация и българската държава.
автор: Велислава Дърева

Post Views: 33

Related Topics:блог българия

Up Next

“Не, аз не бях послушен тийнейджър. Правех каквото си искам и честно казано, не знам как, но върпеки това, не станах наркоман”

Don't Miss

Този властови терор ви казва: Подчинявайте се безпрекословно

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

Post Views: 16

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Post Views: 15

БЛОГ

Дебилно поколение

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Post Views: 14