ПАРИ

Не се наядоха! ГЕРБ готвят поскъпване на всички видове дрехи и обувки

Поредния ценови шок за българина готвят управляващите, алармира депутатът от БСП Явор Божанков.

Става въпрос за внесените от Министерски съвет изменения и допълнения на Закона за управление на отпадъците.

С тях се въвежда продуктова такса за всички лица, които пускат на пазара дрехи и обувки, включително втора употреба. Таксата ще бъде включена в цената и в крайна сметка, ще бъде платена от всеки български гражданин, обясни Божанков.

Той разказа още, че с предлаганите изменения се предвижда създаването на регистър на лицата, които пускат на пазара обувки и текстил и създаване на организации по оползотворяване – аналогични на тези, за отпадъци от опаковки. Предвидена е банкова гаранция от 500 000 лв. за извършването на такава дейност. Министерство на околната среда и водите твърди, че се въвежда само система за разделно събиране, но не задължително такси. Експерти от бранша обаче смятат, че промените целят именно това.

МОСВ се аргументират с европейски изисквания. Всъщност директивите задават цел. България трябва да разделя потоците отпадъци. За текстил се поставя срок до 2025г, с възможност за отлагане до 2030г. България, обаче, сама избира как ще постигне това и няма никакво задължение да облага гражданите си с такси, обясни още Божанков.

Той даде за пример Стара Загора и Бургас, където вече работят системи за разделно събиране и рециклиране на дрехи без такси за гражданите. Това доказва, че този вид дейност е печеливша и може да се издържа, без за това да се плащат допълнителни налози. В Европа такса за текстил се плаща само в 1 държава-членка. Ако промените се приемат, България би била втора, коментира депутатът.

Според Божанков идеята си проправя път към Народното събрание по съмнителен начин. По време на обсъждане на европейски директиви в сферата на опасните отпадъци, фирма, без лиценз за дейности с отпадъци, прави предложението без мотиви. Министерството с лекота приема предложението на фирмата- фантом и го придвижва без обсъждане към Народното събрание.

Текстовете предизвикат спор в комисията по околната среда и водите.

От Българска асоциация по рециклиране (БАР) подкрепят промените с мотив, че техните членове са опитвали да финансират проекти по европейска линия, но не са успели и затова имат нужда от друго финансиране. От Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ) са на обратната позиция. Смятат, че дейността може да се осъществява и без всички български граждани да плащат на частни фирми за техните бизнес идеи. Българска стопанска камара (БСК) също се обяви срещу промените. Най-остра позиция заеха от Асоциация на преработвателите и търговите на дрехи втора. Според тях 50% от българите купуват дрехи втора употреба, а промените ще засегнат най-вече бедните в България. Резерви изразиха и от сдружение „Активни потребители, обобщи полярните мнения Божанков. Той изрази мнение, че всеки поток отпадъци трябва да се управлява добре. Но зад тази идея прозират лобистки интереси, които ще ощетят бюджета на хората. В момента такива такси има за опаковки, гуми, масла и др. Макар, че всички плащаме такси за гуми, те се горят нерегламентирано. Това показва проблем в системата. Вместо да я реформират и да я направят работеща, управляващите стават проводник на неясни интереси. Успоредно се увеличава данъкът за старите автомобили, расте цената на ток, газ, а оттам всички други цени. На този фон ГЕРБ, с подкрепата на патриотите, отново бъркат в джоба на гражданите. Ако един заможен човек си купи костюм за 3000лв, таксата няма да му направи никакво впечатление, но за една майка, която всеки месец сменя детски дрешки и с всяка покупка плаща такса – нещата ще бъдат различни, категоричен е депутатът.

Post Views: 26

Related Topics:скандал финанси

Up Next

Борисов, толкова ли ти се свиди една кола?

Don't Miss

Още скубане: Спиш при роднини, плащаш “туристическа такса”…

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.