КОМЕНТАР
Никой вече не ви вярва
Хиляди хора излязоха в София, Русе и още много градове, за да запалят свещ в памет на жестоко убитата тв водеща от Русе Виктория Маринова.
Те бяха в пъти повече, отколкото хората, които се ангажират с каквито и да е политически протести през последните години. И това е съвсем нормално.
Пръскане против хлебарки
Хората не вярват на политиците – управляващи и опозиционни. Отдавна не ги вълнуват празнословието им. Кухите им фрази са им омръзнали до болка. Неслучилата се промяна след #ДАНСwithme ги е обезверила – тези, заради които излязоха на улицата, отново ги управляват и им се присмиват.
Това, което изкара хората (леви, десни и всякакви) на улицата, е едно ужасно престъпление – недоверието в институциите и начина на функциониране на цялата държавна машина. Усещането, че истината за пореден път ще бъде покрита с дебел слой прах под поредния изфабрикуван скандал и поредната димка, съчинена в изгода на властта. Щампована с „ШОК“, „Бомба“ и „Ексклузивно“ в официозите на управляващите. Тази схема проработи в куп други случаи, които потресоха обществото и след това тихичко отшумяха.
За трагедията край Своге, при която загинаха 20 души, обвиняем все още е само шофьорът. Никой не търси отговорност от строителя за качеството на асфалта и за липсата на качествени мантинели. Тази история е още прясна и се помни, но други взеха да се позабравят. Например сделката на теменужкината дружка Гинка за ЧЕЗ и свързаната с нея продажба на ТЕЦ Варна, с която почетният председател на ДПС Ахмед Доган официално стана бизнесмен. Ами неразкритото убийство на собственика на Лактима Петър Христов?
Списъкът е много по-дълъг.
Само намесата на президента Румен Радев спря лобистката поправка „Домусчиев“ в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, която трябваше да спести на шефа на КРИБ плащането на 55 млн. лева неустойки за неизпълнени ангажименти по договора за покупка на Български морски флот.
Нали вече забравихме и безпрецедентния срив на Търговския регистър, който изчезна за две седмици? И изобщо дали всичко е възстановено или има удобно изчезнали фирмени данни?
Майките на деца с увреждания, инвалидните колички, които бутат и черните им тениски „Системата ни убива“ отдавна не са новина. Както и разхищенията на стотици милиони левове в нагласени обществени поръчки в полза на близки до властта бизнесмени.
Това щеше да се случи и с аферата Джи Пи Гейт, по която неслучайно работата започна едва след убийството на Виктория Маринова. И след размахания пръст от Брюксел този път да внимаваме повече.
Вчера говорител на ЕК съобщи, че Комисията е поискала данни от България за злоупотреба със структурни фондове по повод съмненията за нарушения около обществени поръчки в строителството у нас. От Брюксел изрично уточниха, че възприемат съвсем сериозно всички изразени подозрения за злоупотреба с еврофондове и следят медийните материали, явно визирайки скандала с „Джи Пи Груп“. Последва и мигновена реакция на прокуратурата, която наложи запори на 14 млн. евро на строителната компания.
Нищо от това нямаше да се случи, ако убийството на Виктория бе потънало в българското медийно блато. Ако то не се бе появило като топ новина в световните медии, които рядко обръщат внимание на каквито и да е новини с български адрес, ако престъплението не бе коментирано от водещи европейски и световни лидери, включително от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. То пак щеше да остане новина за един ден.
Но за щастие в цивилизования свят, за разлика от премиера слънце, добре разбират, че държава, която е на 111-о място по свобода на словото, има сериозен проблем.
Убийството на младата жена извади наяве куп грозни истини за Татковината – опитите на проправителствените рупори да омаловажат факта, че Маринова е дала трибуна за оповестяване на разследване, което за националните медии е тема табу. Един главен редактор на вестник дори написа, че е фалшива новина, че има убит журналист в България. И нали знаете кой е виновникът: „Фекалните дезинформационни потоци от обръчите на Сорос в България“.
Така работи пропагандата у нас. Схема за заглушаване на истината обаче този път не проработи. Което е част от големия извод след жестокото престъпление – недоверието вече е повсеместно. Хората излязоха на улицата, защото днес е Виктория, а утре може да е всеки друг. Излязоха, защото не вярват на институциите, традиционните медии и политиците. И това недоверие ще продължи да расте.
И в трагедията с Виктория Маринова може би има и лъч надежда, че ще послужи като катализатор за нормализация на иначе ненормалната ни държава.
Светослав Метанов
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








