LIFE

Нито е хоум, нито е офис – чисто депутатска идиотия

Всичко, навсякъде, наведнъж – така с три думи ще се обърка с работата от вкъщи в най-скоро време. Новите текстове в Кодекса на труда вече са почти в кърпа вързани, въпреки че в социалната комисия на парламента безусловно ги хареса само Георги Гьоков от БСП, а той смята за екзотика човек да работи от вилата на морето. “Очаквахме по-революционен текст”, каза Деница Сачева от ГЕРБ. Но след критиките и тя, и останалите дружно подкрепиха промените, за да се пуска текстът да върви, пък после да се оправя (депутатите му казват прецизиране). Както обикновено, това законодателно безобразие се прави като имитация на изисквани от България реформи, в случая за парите по Плана за възстановяване и устойчивост.

С промените в Кодекса на труда се въвежда изискване мястото на работата от разстояние да се посочва в трудовия договор. Това автоматично означава, че когато отидем в друг град, ще трябва да подписваме допълнително споразумение към трудовия договор. Това пък автоматично означава, че всяка наша стъпка извън уговореното в договора ще трябва да се обявява пред НАП вместо да е просто въпрос на разбиране между работодател и служител. Отделно всяко конкретно работно място извън офиса ще трябва да се опише писмено на работодателя и той да го съхранява в определен срок.

Сегашната свободия, твърдят вносителите,

пречи и кара хората да се страхуват от дистанционната работа.

Работодателят не знаел къде е подчиненият му, а подчиненият нямал сигурност, защото нямал обособено работно място. Затова сме били последни в Европа по работещи от разстояние. С допълнителна регулация министерството смята, че ще отпуши работата от разстояние, по която – каква изненада – сме най-зле в ЕС. Ефектът обаче поразително ще се размине със замисъла – хоум офисът ще стане толкова невъзможен, че сигурно и пандемия няма да може да го възстанови.

Между първо и второ четене на законопроекта Божидар Божанов направи опит да спести “един тон уведомления към НАП” на хората, но отвсякъде го парираха депутати, които по тези въпроси явно са още във времето на Флинтстоун

По силата на съвременните политически перверзии,

в ПГ на ГЕРБ-СДС решили Деница Сачева знаково да го подкрепи, но останалите да се въздържат – така хем са за революцията, хем за статуквото. Облекченията – далеч от съвършени, се подкрепяха от всички бизнес организации поради липса на алтернатива, но социалното министерство ги разби на пух и прах. Понеже у нас не законите се адаптират към реалността, а обратното.

Божанов предлагаше смяната на мястото в рамките на 6 месеца да не се считат за промени в трудовия договор, а в комисията беше готов да се откаже от шест месеца и да ги замени с 30 дни. Освен това предлагаше мястото на работата от разстояние да не влиза в трудовия договор. Третата му поправка беше всяка промяна да се заявява от служителя и да получава съгласие от работодателя в писмена форма, което може да стане и по имейл без е-подпис. Тези промени поне отчитаха факта, че населеното място не може да бъде важен критерий за работата от разстояние.

Идеята, че на един частен бизнес може да се придаде тласък с допълнителна регулация и административна тежест, сама по себе си е много тревожна диагноза за дефектите в мисленето на нашата администрация и

откъснатостта й от реалността

Всички идеи за облекчения бяха “разбити” от зам.-министъра на труда Николай Найденов с удивителна “аргументация”. Той заяви, че облекченията, предложени от Божанов, всъщност са затруднения – “вместо един, ще има два документа за обмяна”. Според зам.-министъра, от юридическа гледна точка размяната на документи се счита за сделка, тъй че на практика два разменени имейла представляват промяна в договора. Подгласяха му представителите на КНСБ, според които да се правят промени за по шест месеца с размяна на обикновен мейл “води до голяма несигурност”. Защото как ще се контролира целият този произвол?!

Противниците ораторстваха, че облекченията ще променят фатално духа на Кодекса, сякаш този дух не е от допотопната 1987 г. и няма въпиюща нужда от здраво разтърсване. Бяха повдигнати въпроси, които не стъпват на никаква реална почва. Без място на работа, изтъкнаха например от ДПС, трудовият договор можело да се окаже граждански. Мястото на работа било неотменим атрибут на трудовия договор, казаха и от КНСБ. Така е, но има малък “нюанс” – според кодекса въпросният неотменим атрибут в договора е седалището на работодателя, а не всяка паланка, откъдето реши да поработи за няколко дни неговият подчинен, поради което сега няма изискване да се посочва всяко движение на служителя. Нямало да се знае как човек ще се завръща в офиса при необходимост и как ще се осигуряват защитени интернет връзки, твърдеше МТСП (сякаш в бизнеса малки деца управляват други малки деца).

Оказа се, че всички тези колизии всъщност идват от факта, че пишещите правилата и ползващите ги се разминават с 30-40 години във времето. От дума на дума в дискусията в комисията беше изплюто

едно старателно укривано от публиката камъче

Авторите на законопроекта се занимават само с хипотезите, в които работното място е фиксирано. Защо, след като уж отговарят на новите реалности – само те си знаят. Този факт е добре замаскиран в мотивите, където няколко пъти се споменава за “различни работни места”, гъвкавост и пр. Всъщност истинската мобилна работа – иначе казано реалността на хиляди хора, е нещо трето, което тепърва ще се урежда законодателно. “Действително си заслужава идеята да помислим да регламентираме по по-обмислен начин мобилната работа”, каза Найденов. Което

от неговата уста прозвуча направо като заплаха.

Що за птица е работата от разстояние, ако не е мобилна работа? Представете си 80-те години на миналия век и тогавашните технологии, и ще сте пристигнали в това, което нашето социално министерство разбира под работа от разстояние – иначе казано, това е работа от вкъщи на служител, който по принцип има служебно работно място. Тази фиксирана работа от разстояние в голяма степен бе уредена с промени в КТ преди 13 години, които отразяваха общите европейски правила. Новите промени на практика са отстъпление от тези текстове, т.е. връщане в миналото отпреди 2011 г.

Най-удивителното нахалство на тези промени

е, че те трябва да развиват високотехнологичния сектор. По-точно казано, те трябва да хвърлят прах в очите на Брюксел, че правим нещо по този въпрос. В реформа 11 на ПВУ четем следното: “Дистанционната работа се прилага все повече в съвременните форми на заетост. Съществуващият Кодекс на труда не отговаря на съвременните взаимоотношения между работодател и служител в условия на дистанционна работа”. Резултатът подсказва, че авторите от МТСП са разбрали превратно задачата и са отдалечили още повече кодекса от съвремието. При това очевидно знаят това, защото ни обещават истинска реформа. Ама друг път. И като си затварят очите по правилото “дайте да върви”, депутатите стават съучастници в тази измама.

Невероятно е, че според социалното министерство това е пътят България “да се превърне в едно от местата, където “дигитални номади” да предпочитат да живеят и инвестират своите средства”. Разбира се, че ще стане точно обратното – всички дигитални номади ще се разбягат при първото съчинение “моят хоум офис”.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 34

Related Topics:featured life trending българия пари финанси

Up Next

Мъж ли е “първата дама” на Франция?

Don't Miss

Свиркаджийката Моника Люински се завърна, секси и отслабнала

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.

Post Views: 31

LIFE

Адел разкри как е свалила 45 килограма – диетата, която промени живота ѝ

Световната суперзвезда Адел изуми почитателите си с впечатляваща физическа трансформация, като свали над 45 килограма в рамките на около две години, съобщава британското издание Vogue.

Първата стъпка към промяната идва с пълна трансформация в хранителните ѝ навици. Певицата е принудена да наложи сериозни ограничения в менюто си, за да защити гласните си струни след прекаран кръвоизлив.

Тя се отказва от цигари, алкохол и кофеин, както и от пикантни, цитрусови и силно подправени храни. Освен това спира и редовната консумация на големи количества сладък чай – навик, който дотогава е бил част от ежедневието ѝ.

Преди световното си турне Адел решава да подобри физическата си издръжливост, което допълнително ускорява промяната. Тогава тя се насочва към т.нар. „сиртфуд“ диета (Sirtfood), основана на храни, които активират сиртуини – протеини, свързани с метаболизма, кръвната захар и контрола на апетита.

В менюто ѝ влизат зелен чай, какао на прах, кейл, елда и други растителни съставки, смятани за полезни за организма.

Адел откровено признава, че никога не е била почитател на изтощителните тренировки.

„През по-голямата част от времето просто мрънкам. Не отивам във фитнеса, подскачайки от щастие – изобщо не ми е приятно“, споделя тя в интервю за Rolling Stone.

Бившата ѝ треньорка по пилатес Камила Гудис потвърждава, че основните резултати идват от стриктната дисциплина в храненето, а не от спортните натоварвания.

По време на този процес певицата се сблъсква и с физиологичен проблем – при по-интензивни тренировки капилярите на лицето ѝ се разкъсват лесно, което налага по-внимателен подход към физическите упражнения.

След развода си Адел преминава през тежък емоционален период, придружен от панически атаки. Именно тогава спортът се превръща в нейно убежище и начин да възстанови вътрешния си баланс.

Днес певицата споделя, че най-голямата ѝ мотивация остава синът ѝ Анджело и желанието ѝ да бъде здрава, силна и стабилна за него.

Post Views: 28

LIFE

“Евровизия 2027” в България : Ето колко ще струва и какви ще са

Евровизия не е просто музикален конкурс. Тя е едно от най-големите телевизионни и културни събития в света — и когато една държава стане домакин, ефектът далеч не е само музикален.

На база реалните данни от последните домакинства може ясно да се види, че Евровизия носи огромен туристически, икономически и рекламен ефект за страната организатор.

През 2023 Ливърпул например отчита около 54.8 милиона паунда нетен икономически ефект за региона. По време на конкурса градът приема над 300 000 допълнителни посетители, а стотици хиляди хора посещават съпътстващите събития. Хотелите са пълни, ресторантите работят на максимум, а градът получава безпрецедентна международна реклама.

Евровизия 2024 в Малмьо генерира приблизително 445 милиона шведски крони туристически и икономически оборот — около 38–39 милиона евро. Въпреки политическото напрежение около конкурса, градът отчита силен международен интерес, огромен медиен поток и ръст в туризма.

Евровизия 2025 в Базел е оценен на приблизително 248 милиона швейцарски франка общ икономически оборот, като над 100 милиона франка се очаква да останат директно в региона на Базел. Хотелската заетост достига изключително високи нива, а събитието се използва като стратегическа реклама на Швейцария пред света.

Това всъщност е най-важното. Евровизия не носи само приходи от билети.

Тя носи:
• туризъм
• международна реклама
• глобална телевизионна аудитория
• имидж
• културно влияние
• интерес към държавата години след конкурса

Всяка година конкурсът се гледа от над 160 милиона зрители по света. Хиляди журналисти, блогъри, телевизии и инфлуенсъри отразяват домакина в продължение на седмици. За много държави това е реклама, която би струвала стотици милиони, ако трябва да бъде купена като стандартна медийна кампания.

Именно затова толкова много страни инвестират сериозно в домакинството.

Ако България организира конкурса в София, подготовката вероятно би струвала между 25 и 45 милиона евро – числата са на база разходите на последните домакини като Ливърпул, Базел и Виена.

Средстава са нужни за изграждане на сцената и телевизионната продукция,
сигурност, транспорт и организация, фен зона и съпътстващи събития, модернизация на инфраструктура и зали, настаняване и логистика за делегации и медии.

Ползите за София и България биха били значителни и в различни области.

Това означава десетки хиляди чуждестранни туристи, пълни хотели и ресторанти, транспорт и търговия, глобална телевизионна аудитория от над 160 милиона зрители, международна реклама на България като туристическа и бизнес дестинация, подобрен имидж на София като европейски културен център.

Събитие от подобен ранг променя начина, по който светът гледа на една държава. Защото Евровизия не е само шоу. Тя е момент, в който цяла Европа гледа към теб.