ЗАКОН

НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Прокуратурата е осъдена да плати 800 000 лв. обезщетение на свързвано с Алексей Петров дружество

Интересен казус. За първи път български съд приема, че в резултат на действия на българската прокуратура могат да бъдат причинени имуществени и неимуществени вреди на юридическо лице.

С решение на Софийския апелативен съд (САС) прокуратурата на България е осъдена да плати на дружеството „Голд лизинг“ ООД обезщетение за имуществени вреди от 802 408.92 лв., както и 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 10 февруари 2015 г. Освен това прокуратурата дължи на дружеството и 78 763.48 лв. за съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, но независимо от това, то е много любопитно по няколко причини

Това е това е първото решение, по което се признава, че с незаконни процесуални действия/бездействия по конкретно наказателно дело прокуратурата може да причини имуществени и неимуществени вреди за търговско дружество, което по условие не може да върши престъпления и не може да е обвиняем в наказателен процес.

Историята

През февруари 2010 г. прокуратурата изземва всички компютри и цялата документация на дружеството и ги държи и до ден днешен, въпреки че наказателното дело, по което е направено изземването, е прекратено през 2014 г. Това блокира изцяло работата на фирмата, а както става ясно, прокурорите сега въобще не знаят къде се намират иззетите документи.

Делото е интересно и с това, че първопричината за него е една от показните и арогантни акции на прокуратурата в рамките на прословутата операция „Октопод“, насочена към Алексей Петров и контролирани от него дружестрва, през 2010 г., завършила с пълно фиаско.

Още в началото на операция „Октопод“, превърната в медийна атракция, на 10 февруари 2010 г. ГДБОП нахлува в офисите на двете лизингови дружества „Голд лизинг“ и „Кепитъл лизинг“, които в този момент делят един офис.

Провежда се претърсване и изземване, след което и двете дружества остават само с едни голи бюра. Иззети са всички компютри, изнесени са 63 чувала с документи на двете дружества, включително всички оригинални лизингови документи – договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили (голям талон), застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции. При това без надлежен опис към протокола кой документ в кой чувал се намира.

Това минира работата на дружествата. Те не могат да обслужват задълженията си към банките и към бюджета, не могат да приключат счетоводно предходната 2009 г., нито да подават месечните справки-декларации по ДДС, не могат да събират вземанията от клиентите, тъй като цялата база данни е в компютрите и т.н.

Следват няколко безуспешни искания за връщане на документите, първото още на 24 февруари 2010 г. с молба до главния прокурор, до софийския апелативен прокурор, наблюдаващия прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) и до Инспектората на Висшия съдебен съвет. През цялото време никой от персонала на „Голд лизинг“ не е привлечен като обвиняем, нито разпитван като свидетел по делото, по което са иззети документите и компютрите.

През април 2011 г. Софийският градски съд (СГС) потвърждава отказа на прокуратурата за връщане на документите по жалба на другото дружество „Кепитъл лизинг“, но в определението на съда се казва, че са необосновани доводите на прокурора за неосчетоводени средства и за документи с невярно съдържание, което пък от своя страна, „предвид [и] факта на задържане на документацията от 10.02.2010 г., прави действията на разследващите укорими“.

На 25 март 2011г. със заповед на подуправителя на БНБ „Голд лизинг“ ООД е заличено от регистъра на финансовите институции, тъй като не е в състояние да представи годишен отчет за надзорни цели за 2009 г. Това означава край на лизинговата дейност.

Повече от осем години след изземването и четири години след прекратяването на делото, по което са иззети, документите още не са върнати на дружеството.

Дело за вреди

Така през февруари 2015 г. „Голд лизинг“ завежда гражданско дело срещу прокуратурата, като претендира обезщетение за имуществени вреди от 1 638 441.99 лв. (несъбираеми вземания, отписани по баланса на дружеството, поради липсата на документите за тях), както и 50 000 лв. за неимуществени вреди, общо 1 688 441,99 лв. (Другото дружество „Кепиитъл лизинг“ завежда отделно дело, което още е в СГС). Претендираните от „Голд лизинг“ имуществени вреди са по четири вида вземания – неполучени лизингови вноски по непрекратени договори, вземания по висящи съдебни спорове, завършили неуспешно поради липса на оригиналните документи, присъдени вземания, за които има издадени изпълнителни листове, прибрани от прокуратурата, и заеми, взети, за да се закрепи дейността след удара по компанията.

Искът е предявен по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), настъпили от нарушение на правото на Европейския съюз (свободно движение на капитали). СГС обаче преквалифицира иска по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (отговорност на работодателя за вредите, причинени от работника му при изпълнение на работата) и отхвърля всички претенции. Според СГС безспорно действията на прокуратурата са неправомерни („противоправно бездействие“), защото досъдебното производство е продължило много над законовите срокове, а няма никакви обяснения защо документите са задържани дори след прекратяване на наказателното производство.

Но според СГС вредите, които са настъпили за „Голд лизинг“, не са пряка последица от дейността на прокуратурата, а от бездействието на дружеството.
Според първата инстанция това важи и за оригиналите на изпълнителните листове, без които не могат да се съберат присъдените вземания от клиенти – „Голд лизинг“ е трябвало да си поиска дубликати на изпълнителните листове. По този въпрос обаче апелативният съд приема, че дружеството не е имало процесуална възможност да иска издаване дубликат на изпълнителния лист, защото по ГПК това е допустимо само когато оригиналът е изгубен или унищожен, не и когато той се намира в чужда фактическа власт – на прокуратурата. Липсата на изпълнителен лист в оригинал лишава кредитора „Голд лизинг“ от възможността да започне изпълнителен процес за събиране на съдебно присъдените й вземания от общо 802 408.92 лв.

И първата, и втората инстанция обаче отхвърлят част от иска на дружеството за обезщетяване на вредите от невъзможността да защити по съдебен ред претенциите си срещу клиенти, които са спрели да плащат по договори за лизинг (поради невъзможността да заведе дела), включително и по заведени дела, където липсата на документите е довела до невъзможност да докажат претенциите си. Това обаче не е вярно, и двете съдебни инстанции са имали пример, че дружеството не е бездействало, напротив, то е пробвало опциите по ГПК, но без резултат поради нежеланието на прокуратурата, а невъзможността да се посочи в къде точно се намира конкретният документ по конкретния спор с конкретния клиент.

През 2011 г. „Голд лизинг“ завежда дело във Варна срещу един от нередовните си клиенти, ЕООД, което акуратно си е плащало лизинговите вноски до 10 февруари 2010 г. – денят, когато офисът е претърсен, а медиите гръмват, че фирмата е „пералнята“ на „Октопода“, но след това престава да плаща. По това дело „Голд лизинг“ посочва, че оригиналните документи са иззети и моли съда да ги изиска от прокуратурата. Отговорът на следствието е, че такива документи не са намерени сред иззетите. Длъжникът оспорва заверените преписи и настоява ищецът да ги представи в оригинал. Понеже това не може да бъде сторено, искът е отхвърлен.

По самото дело срещу прокуратурата за вреди, въпреки искането да се представят тези документи и издадените няколко съдебни удостоверения, това не е сторено нито пред първата, нито пред втората инстанция, т.е. повече от три години, докато тече процесът досега. Представителят на прокуратурата заявява, че няма представа какви документи има по наказателното дело.

За „Голд лизинг“ проваленото дело във Варна е достатъчно основание да направи извода, че няма разумна причина да започне нови дела срещу останалите си длъжници, да плати огромни държавни такси за тези искове, както и други разходи, да рискува да бъде осъден и на сериозни съдебни разноски, без да има възможност да се снабди с иззетите от прокуратурата оригинали. След като вече е преживяло тежък финансов шок, завеждането на множество търговски дела без документи би го изложило на „необичаен търговски риск“, по смисъла на това понятие в практиката на Съда на Европейския съюз, сочи защитата. Българският съд трябва да прилага този стандарт, за да не стига казусът до европейските институции.

САС присъжда само 3000 лв. за неимуществени вреди за накърнената репутация на фирмата от действията на прокуратурата. Но независимо от размера, това е своеобразен пробив в практиката за възможността да се претендират неимуществени вреди за дружество от процесуална дейност на обвинението.

Post Views: 32

Related Topics:българия скандал

Up Next

КОРУНПИРАНИ “ПРАВОРАЗДАВАЩИ”!

Don't Miss

Замесваме цял свят със скандалите си

ЗАКОН

Синхрон между мафиотски кръг, главен прокурор и изпълнителна власт

Основателен въпрос:
“Нужно ли е да настояваме на отговор на въпроса как се нарича синхрон между мафиотски кръг, главен прокурор и изпълнителна власт?”

“Лаура Кьовеши каза недвусмислено в интервю за бТВ, че разговорът в тайната стая на “Осемте джуджета” е свързан с начина на избиране на Теодора Георгиева за европейски прокурор, защото Георгиева е била класирана трета в процедурата, но българското правителство е променило реда на номинациите.

И ако си припомните разговора в него Георгиева действително обяснява на Петьо Еврото процедурата, а той я пита: “Така. Държавата ли трябва да посочи?”. Тя отговаря утвърдително, след което той звъни по телефона на някого и казва, че трябва да се измисли вариант как “ония двете” да се откажат. Ония двете са конкуренцията на Георгиева.

Тая работа с изявлението на Кьовеши мина и замина с лека инфекция: Данаил Кирилов (който по онова време беше правосъден министър) беше потърсен от няколко издания за коментар. Даде и интервю за “Извън ефир”. Обясни, че той просто е бил един куриер и е придвижил писмото с имената от България до Брюксел, а останалите две претендентки (прокурорите Пиронева и Шопова) са се отказали сами.

В началото на тази година Пиронева официално разказва, че изборът на европрокурор през 2020 г. е бил политически и обяснява, че по време на процедурата е получила оферта да стане заместник-главен прокурор на Иван Гешев. Така и става. Но прокурор Шопова се оказва, че никога не се е отказвала.

След като говорих с Данаил Кирилов, който твърди, че тя е искала да си подаде оставката дори пред Министерството на правосъдието, за да “напусне” конкурса ѝ се обадих. Юристката официално коментира, че това не е истина.

Става обаче още по-хубаво: след като първата в класирането Пиронева става заместник-главен прокурор, българската държава официално изпраща писмо през официалния си представител в Брюксел (по онова време Димитър Цанчев), за да каже, че настоява за европрокурор да бъде избрана Теодора Георгиева вместо втората след Пиронева – Шопова. Цанчев (който тогава е посладник София в ЕС) обясни пред “Капитал”, че е изпълнявал указания на българското правителство. Писмото е от юни 2020 г.

Сега, за да е още по-пригледно:

Разговорът, в който Теодора Георгиева обяснява на Пепи Еврото как трябва да стане изборът ѝ и как държавата да застане зад нея, за да замине тя, а не класираните преди нея е на 13 януари 2020 година.

В същия ден Пепи Еврото звъни някому по телефона и иска да се измисли начин как другите две да се оттеглят.

На 22 януари 2020 г. Десислава Пиронева е избрана за заместник-главен прокурор по покана на Иван Гешев.

На 2 юни 2020 г. българското праавителство (с премиер Бойко Борисов) през посланика на страната ни в Брюксел официално заявява подкрепа на Теодора Георгиева вместо за Шопова (която е логичният избор, след като Пиронева се е отказала).

Шест години по-късно Данаил Кирилов вика “не бях аз”. И разчита на това, че кореспонденцията между държавата и ЕС в тая част е класифицирана. Да де, ама пък колкото да е класифицирана…

От всичко казано дотук: по команда на Пепи Еврото действат и главния прокурор и правителството на Бойко Борисов. А е безспорно, че кръгът “Осемте джуджета” е мафиотоско-криминален.

Тогава ако се държим сериозно е нужно да настояваме на отговор на въпроса как се нарича синхрон между мафиотски кръг, главен прокурор и изпълнителна власт?”

Polina Paunova

Post Views: 17

ЗАКОН

Удариха престъпна група, спечелила €240 милиона от фалшиви “лекарства”

Софийска районна прокуратура участва в мащабна международна операция, свързана с продажба на хранителни добавки, представяни като животоспасяващи лекарства, съобщиха от столичното обвинение.

На 12 май прокурори и представители на правоохранителните органи от 15 държави, сред които България, Румъния, Унгария, Полша, Молдова, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Испания проведоха операция със съдействието на Евроджъст и Европол. Тя е насочена към противодействие на престъпна група, осъществяваща измами спрямо уязвими групи хора, предлагайки им за продажба хранителни добавки, които се рекламират като лекарства, лекуващи тежки заболявания. Въз основа на престъпната дейност групата е генерирала печалба в размер на 240 милиона евро.

До операцията се стига, след като в Софийска районна прокуратура е подаден сигнал от бивш министър на здравеопазването , който съобщава, че неговото име и образ се използва за фалшива реклама на продукти с неясен произход, за които се твърди, че са лекарства. В хода на разследването са обединени няколко досъдебни производства, включващи и сигнал от известен столичен лекар, разпитани са множество свидетели и е установено наличие на международен елемент по делото. Поради тази причина наблюдаващият прокурор от СРП е сключил споразумение за съвместен екип за разследване с Румъния, Полша, Унгария и Молдова.

Въз основа на сключеното споразумение за съвместен екип за разследване (Joint Investigation Team) на 12 май международната операция бе извършена в различни градове на територията на Република България от следователи от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура и окръжните следствени отдели, служители на дирекция ” Киберпрестъпност “-ГДБОП-МВР, служители на ОИП-СДВР. С разрешение на СРП при извършване на част от действията на място присъстваха и представители на Европол и полицейски служители от участващите в JIT държави.

Под ръководството на наблюдаващия прокурор от СРП, който е ръководител на съвместния екип за разследване от българска страна, и прокурор от СГП в рамките на акцията са извършени над 30 претърсвания и изземвания в домове, офис помещения и моторни превозни средства, обиски на лица и са разпитани множество свидетели. Намерени и иззети са голям обем от доказателства, които предстои да бъдат анализирани. Разследването по случая продължава. Акция и в Румъния Румънските власти, в сътрудничество с европейски партньори, също разбиха международна мрежа за фалшиви лекарства и добавки. Централното хранилище е открито в България, съобщават от Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT), предаде кореспондентът на БТА в Букурещ.

В мрежата, освен румънци и българи, са участвали молдовски, украински, руски и полски граждани. От 2019 г. насам те са продавали в няколко страни от Европейския съюз, включително Румъния, продукти под формата на естествени добавки, които всъщност не са имали никакъв ефект върху организма. “Веществата са се предлагали като чудодейни лекарства за сериозни сърдечно-съдови заболявания, мускулно-скелетни заболявания, диабет, рак, аденом на простатата, псориазис, затлъстяване и други. По този начин членовете на групата са спекулирали със спешната нужда на жертвите да получат ефективно и бързо лечение. Някои от потърпевшите са спирали лечения, предписвани от лекари”, посочват разследващите.

По случая е образувано дело, а обвиненията са за сформиране на организирана престъпна група, измама с особено тежки последици, продължаваща компютърна измама, пране на пари и продължаващо укриване на данъци. В Румъния разследващите са задържали шестима обвиняеми, в Полша – трима, а в Република Молдова – десет. Прокурорите говорят за йерархична структура на четири отделни оперативни нива, която е действала координирано. За продажбата на продуктите е имало истински мрежи от виртуални продавачи , които са получавали комисионни в зависимост от нивото на продажбите. Те са използвали фалшиви акаунти в социалните мрежи, за да промотират продуктите, но и имената и изображенията на реални хора, известни в Румъния.

Някои от членовете на мрежата са се представяли като лекари в различни медицински области, за да убедят клиентите да купуват така наречените “добавки”. “Всеки път, когато даден продукт започне да трупа оплаквания от клиенти, които установяват, че не усещат никакво подобрение в здравето си, той просто е преименуван и пуснат на пазара отново.

Така списъкът с добавки, продавани от организираната престъпна група, се състои от над 400 наименования” , съобщават прокурорите. В Румъния са конфискувани 250 000 кутии с таблетки и бутилки “с различни вещества, измамно рекламирани като хранителни добавки или алтернативи на лекарства”. Средната продажна цена е била 35 евро за бройка.

Общо 196 уебсайта, използвани за промотиране и продажба на продуктите, са били блокирани.

Разследването по случая продължава.

Post Views: 20

ЗАКОН

Ще разширяват ролята на правосъдния министър

Доц. Вълчева: Ще разширим ролята на правосъдния министър.

Лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски остават без охрана.

“Това не е политически акт и не е политически реванш, както всички го определят. Това е работа на изпълнителната власт, която трябваше да бъде свършена много по-рано. Бяхме хулени и обиждани от опозицията от една седмица, че ние не искаме да създадем тази временна комисия, която е свързана с охраната на Пеевски и Борисов. Именно тези временни комисии затлачват работата на Народното събрание и няма никакъв смисъл да се създават такива, които да решават тези въпрос. Това е въпрос на изпълнителната власт и тя днес взе своето решение”, каза депутатът доц. Александра Вълчева от “Прогресивна България”.

Тя поясни, че решението е взето след направена оценка на риска от комисията към НСО. А междувременно правителството смени всички областни управители.

“Има 28 нови областни управители и това е практика на всеки един Министерски съвет, който започва своята работа. МС носи цялата политическа и административна отговорност, именно заради това се взе това решение във връзка със смяната на областните управители”, обясни доц. Вълчева в ефира на Bulgaria ON AIR.

“В понеделник народните представители от “Прогресивна България” внесохме проект за изменение и допълнение за Закона за съдебната власт. Той е първата стъпка и реалната истинска промяна, която всички български граждани очакват от нас, като най-силна политическа партия. Те очакват от нас ние да направим тази реформа – реформа, която е крайно необходима, за да върнем справедливостта и доверието на българските граждани в съдебната власт. Ние трябва да изчистим индулгенцията – беззаконието, което ние виждаме от много години насам”, подчерта народният представител.

Тя бе категорична, че зависимостите ще бъдат изчистени.

“На първо място ние ще поставим мораториум във връзка с правомощията на ВСС. Също така предложихме Пленумът на ВСС да може да предлага временно и.ф. председател на ВАС и временно и.ф. главен прокурор. До избора на председател на ВАС също ще се правят изключително много проверки относно командироването, ще се разширят правомощията на министъра на правосъдието, той ще може да атакува актове на ВСС. Много важна стъпка е свързана с това, че всички тези, които са заемали високите постове – председател на ВАС, председател на ВСС и главен прокурор, те няма да могат да бъдат определяни и да бъдат предлагани за ВСС”, добави доц. Александра Вълчева.

“Ако има нещо работещо, предложено от опозицията, и се припокрива с нашите политики и принципи – ние бихме го подкрепили. Също така ще бъде сформирана работна комисия. Номинациите за ВСС по Конституция се правят от Народното събрание. Това, което опозицията искаше от нас и предложи, е академичната общност да предлага членове на ВСС, и то само колегите от Юридическия факултет на Софийския университет. С това не мога да се съглася, тъй като самата аз съм юрист и преподавател в друг български университет и считам, че това представлява дискриминация спрямо всички юридически факултети на територията на Република България”, коментира още тя.

Гостът е на мнение, че този въпрос трябва да бъде обсъден.

“Нов ВСС може да се очаква в края на юли месец. Сега предстои второ четене във връзка със закона, има едномесечен срок, трябва да се обнародва в Държавен вестник. За нов главен прокурор оптимистичният вариант е септември месец, като това се случи при пълна и прозрачна, независима прокуратура.

Post Views: 18