ФОКУС

Нов световен политически център начело с Китай

Китай представя на себе си и света нов модел на глобално развитие

В Китай се състояха редица важни събития, свързани с ускоряването на модернизацията. Решението за това беше взето от 20-ия конгрес на ККП през октомври 2022 г., който обозначи 2035 г. като година на завършване на социалистическата модернизация на страната.

Приетите от конгреса кадрови решения премахнаха пречките пред ускореното възстановяване и по-нататъшното развитие на икономиката, свързани с многомесечните епидемични ограничения. По време на февруарската европейска обиколка на партийния ръководител на външната политика на Китайската народна република Ван И, хоризонтът на възможностите, породени от това, беше разяснен на събеседници от средите на водещите политици на Стария свят.

Днес става ясно, че след като получиха от КНР всъщност ексклузивно предложение да участват в промяната на формата на икономическата глобализация, европейците се завъртяха, но не можаха да надхвърлят нито своята либерално-идеологическа ограниченост, нито патологичната зависимост от САЩ.

Посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия през март т.г очерта рамката за рязко и всеобхватно укрепване на руско-китайското стратегическо сътрудничество, което в условията на конфронтация със Запада се превръща в опорна структура за геополитическа стабилизация, като необходимо условие за възобновяване на спряното от Ковид глобално развитие.

Сега е дошло времето за китайски предложения вече на глобално ниво. На 21 април Шанхай беше домакин на редовна среща на форума Лантин, който беше основан през 2010 г. като авторитетна платформа за обсъждане на международни и регионални въпроси, както и външната политика на Китай.

В него традиционно участват представители на правителствени и експертни среди от различни страни, чийто брой на тазгодишния форум достигна осем дузини. Трябва да се отбележи, че форумът Лантин през април предшества третия форум на страните, участващи в проекта „Един пояс, един път“, планиран за май; следователно важна задача на изминалото събитие беше да представи възможностите на Китай, както и отношението му към промените, които се случват в света, и перспективите, които се отварят във връзка с това.

Трябва да се отбележи, че Шанхай е избран за първи път за място на форума, който преди това се проведе в Пекин; това беше направено, за да се подчертае външната отвореност на Китай, която в най-новата история се свързва с Шанхай, Хонконг, както и със свободните икономически зони (СИЗ) в южната провинция Гуандун.

Основната реч, която китайското външно министерство нарече „програмна“ (това е важно), беше изнесена от новия ръководител на външнополитическото ведомство Цин Ган. Преди това той прочете приветственото писмо на Си Дзинпин към участниците, като по този начин подчерта неразривната връзка между неговия доклад и нагласите на лидера на страната.

Това заключение би било непълно, ако не споменем, че на същия ден, 21 април, в Пекин се проведе първото заседание на Комисията за задълбочаване на реформите към ЦК на ККП след партийния конгрес. На него, в допълнение към основния доклад на Си Дзинпин, посветен именно на проблемите на социалистическата модернизация, бяха приети редица важни документи, които формират основните принципи на модернизационната политика. Е

то разпоредбите, които изглеждаха основни за автора на тези редове:

– задълбочаване на реформите като начин за геополитическа стабилизация чрез въвличане на страните по света в реализирането на нови възможности за развитие и растеж;

– разширяване на независимостта на предприятията като модератори на технологични иновации, чието условие за внедряване и критерий за полезност е приоритет на развитието на социалната сфера;

– конкретизиране на предишната разпоредба с помощта на императивът на “политическите нагласи”, които определят посоките на модернизацията, надхвърлянето на които, трябва да се разбира, противоречи на социалния ред и политическата система;

– всестранно съдействие за развитието на недържавния (частния) сектор на икономиката при безусловно запазване на определящото значение на публичния сектор, който определя правилата на играта с помощта на горепосочените „политически насоки“ (какво е това, ако не класическата ленинска формула на НЕП със запазване на държавата на „командните висоти“ в икономиката?) .

Какво следва от решенията на комисията за “реформи” на ЦК? Следва отговорът на основния въпрос, който последователите на либерално-западните подходи много обичат да задават у нас.

По какво предложената от Китай „икономическа глобализация“ се различава от западната „неолиберална“ версия? Тя се различава, на първо място, в идеологическото съдържание, което се влага в самите тези „политически нагласи“. Разликата е най-фундаменталната.

Тя е в механизма на разпределение/присвояване на резултатите от труда – обществен или частен. Това е от класова, марксистка гледна точка. Но има и цивилизационна страна на въпроса.

Фашизмът като крайна, диктаторска форма на капиталистическия либерализъм, лишена от демокрация, противно на спекулациите по темата „тоталитаризъм“, е коренно различен от комунизма/социализма, изразяващ широки, масови интереси, по своя елитарен характер.

Оттук и второто. Ключовият въпрос на нашето време, който е именно в контекста на модернизацията, е роботизацията на производството. Както по време на Английската индустриална революция „овцете изяждаха хората“, така днес роботът „изяжда“ служителя, защото в съответствие с основния за капитализма закон за печалбата минимизира разходите на собственика.

Роботът не изисква заплати и други социални гаранции, не се пенсионира, не боледува и т.н. Именно тук трябва да се търсят корените на човеконенавистните проекти на Запада, като „антропологичния преход“ или „петнадесетминутните градове“ (и зони в градовете) с вътрешно зониране на постоянни блокировки (това е планът, който работи по време на пандемията).

Затворете „ненужното“, изместено от роботи население у дома, като му дадете минималното „основно“ ниво на протеинова храна под формата на „насекоми“ за оцеляване от ръка на уста – и се ангажирайте с частно присвояване, предпазвайки се от недоволство с полицейски кордони на границите на зоните за блокиране.

За професионална и творческа самореализация на обикновени хора, които не принадлежат към елита, разбира се, не може да става и дума.

Алтернативата, отново в рамките на капитализма, е физическото унищожаване на „ненужните ядящи“, описана от писателите фантасти (Алексей Толстой, Иван Ефремов). Именно тя беше предложена от Римския клуб под прикритието на „регулиране на раждаемостта и населението“.

Истинската алтернатива, която предлага социализмът, макар и с китайска, макар и с някаква национална специфика, е планово развитие с постоянен баланс между производство и потребление, без изкривявания и кризи, свързани с преразпределението на собствеността.

Ключовият въпрос тук е именно приоритетът на държавното планиране, което има стратегически характер, пред пазарната тактика; оттук и стратегията на Китай за „общ просперитет“, която преразпределя неочакваните печалби на големия бизнес в обществен интерес.

При такава глобализация модернизацията на икономиката не разкъсва обществото, увеличавайки социалните диспропорции до катастрофално ниво, а напротив, създава нормални условия за развитие по формулата на „общата печалба“, а не на „играта с нулева сума“.

Китайският призив към Целите на ООН за устойчиво развитие (2015-2030) има същото значение. Самите цели са форма, която може да бъде изпълнена с едно или друго съдържание. В западния вариант глобалните елити, които споделят остатъците от трапезата си с “местните” компрадори, остават бенефициенти от изпълнението на Целите.

В китайския мнозинството печели и само глобалистите губят шанса да реализират своя “антропологичен преход”. В крайна сметка неоколониалната „глобализация в американски стил“ е, когато страните от „Третия свят“ приемат западните ценности и прехвърлят своите природни ресурси под контрола на Запада. Китайската версия ясно отхвърля тази перспектива.

Точно за това говори министър Цин Ган на Форума в Лантинг, когато предложи на международната общност външна версия на стратегията, която във връзка с вътрешна употреба беше разгледана от комисията за „реформа“ на ЦК на ККП.

„Дълбоката историческа, практическа и теоретична логика“ на китайския модел на модернизация е опитът на световния социализъм, най-важната част от който е политиката на реформи и отвореност. Безалтернативността на „научните закони на човешкото развитие” директно ни препраща към теорията на марксизма, а споменаването на „националните условия” – към спецификата на прилагането на тези закони в конкретни държави. В И. Ленин пише за това през януари 1923 г., точно преди сто години.

Определянето на Китай като “развиваща се страна” от Цин Ган, въпреки успешното изграждане на общество със “средни доходи” (сяокан), е недвусмислената солидарност на Пекин с незападната общност, която Западът отдели от себе си с добре известната формула на Хънтингтън „Западът срещу останалите“.

„Хармоничната симбиоза на човека и природата“ няма нищо общо със западната „екология“, която маскира неоколониалните стремежи с демагогията на „зеления преход“. В източния прочит, който най-накрая започва да преобладава тук, в Русия, екологичната безопасност не е „изключителна“ и не е мярка за всичко, което съществува.

А е един от компонентите на националната сигурност, опериращ не с монопол върху истината от последна инстанция, а с конкретни задачи по опазване на околната среда, лишени от политическа и идеологическа основа. и т.н.

Обръщението на Цин Ган към исторически аспекти, потвърждаващи неотменната китайска принадлежност на Тайван, заслужава специално внимание. За Русия в контекста на СВО, която е пряко свързана с перспективите за реинтеграция на постсъветското пространство, този извод е изключително важен, тъй като черпи своята основа от историята, която Западът, в рамките на своя еднополюсен глобализационен модел, се опитва да ревизира, като откъсне страни и народи от корените им.

И последното. Едновременното провеждане на две стратегически събития в един и същи ден – вътрешно и външно – може да бъде надарено с перспектива в областта на политическото, не само икономическото планиране.

Това значително засилва интереса ни към фигурата на младия външен министър, чийто професионален дипломатически опит е свързан със страни с особено влияние върху световната политика. Според автора това е важно обстоятелство, с което може да се свърже много в бъдеще.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 26

Related Topics:featured trending анализ война свят фокус

Up Next

Защо медиите са продажни? Защото са пред фалит!

Don't Miss

Ши провери Макрон, дали държи на обещанията си!

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 22

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 24