ПОЛИТИКА

Ноторен факт е манипулирането на изборните резултати

Извадка от една моя стара публикация:
На парламентарните избори през 2017 година общият брой избиратели по данни на ЦИК е 6,838,235 български граждани с право на глас. От тях 1,147,292 са гласували за ГЕРБ. От всички вписани в избирателните списъци, 3,682,151 са гласувалите. Следователно за ГЕРБ от общият брой избиратели са гласували само (1,147,282/6,838,235)*100 = 16.78%. Крайно НЕПРЕДСТАВИТЕЛНА част от целият български народ.
Ноторен факт е манипулирането на изборните резултати. По какъв начин става това: На първо място, списъците, изготвени от ГРАО към общините, не са с актуални данни, в тях има хора, които са починали, или от десетилетия са в чужбина. Самият Изборен кодекс дава възможсти за подобни манипулации, като не дава ясни инструкции по какъв начин да бъдат съставени избирателните списъци. Тези манипулации на броя избиратели се видя от драстичната разлика с данните в броя на българските граждани, изнесени от Националния статистически институт. Разликата в броя на населението на 18 и повече навършени години, предоставяно от ГД ГРАО и НСИ (800 хил.), се дължи на различните принципи, прилагани от двете институции – съответно регистрационен и преброителен. Но проверка къде се губят 800 000 избиратели, които могат драстично да променят резултатите от изборите, така и не е направена реално, а само се коментират принципи и становища.
Което е несериозно с оглед огромният обществен интерес.
Защо в избирателните списъци се включват и хора, които отдавна не живеят в България?
Има ли данни изобщо живи ли са, при положение, че не се води отчет в коя държава са отишли и какво се е случило с тях?
Има ли механизъм, по който да се провери дали гражданин, който от 20 години например живее в Нова Зеландия, се е възползвал от правото си да гласува в България? Защото подобна информация е изключено да се даде дори на близките му?
Гласуването на „мъртви души“ и хора в чужбина, формира значителна част от подкрепата за управляващите, което може да бъде проверено само при проверка на избирателните списъци и засичане кои реално са гласували и са били в България в изборния ден.
И тъй като съм участвала в изборни комисии и знам механизмът на манипулиране на гласовете, със сигурност ще излезят много изненади, включително окултни такива с подкрепа от отвъдното за управляващата партия.
Друг сериозен механизъм за подмяна на вота е правенето на недействителни бюлетини.
Да напомня един клип, за който в една нормална правова държава бившият кмет на Пловдив щеше вече да излежава присъда, в който той, в качеството си на шеф на ГЕРБ в Пловдив указва на членове на партията, участващи в изборни комисии, как да правят бюлетините за други партии недействителни, включително с намастилени пръсти, „случайни“ драсвания, зачерквания, скъсвания и прочие на бюлетините.
По този начин се осигурява голям процент за ГЕРБ чрез намаляване злоумишлено на подкрепата за техните опоненти.
Да погледнем изборните резултати – 169 009 недействителни бюлетини и 124 414 недействителни заради други причини.
С около 16-17000 гласа се вкарва ориентировъчно един депутат в Народното събрание, сега преценете ако тези бюлетини са били действителни, опозицията от колко гласа е лишена. Процентът на недействителните бюлетини е смущаващ, дори да приемем за константа, че част от избирателите са неграмотни.
Третият сериозен проблем за представителността на депутатите е купеният вот.
Ноторен факт е купуването на гласове, предимно в гетата, по време на избори. Като тарторите на гетата, които са дилъри на гласове, се познават обикновено от всички, които удобно се правят на незнаещи, когато ги питат. Ведно с обещанията за плащане на сметки, незасягане на незаконно строителство и прочие. Много от тези хора дори не знаят за кого точно са гласували, а само са „фъргали“ гласа си срещу 50 лева. Семейство от 5 души избиратели може да си докара сума, с която добре да поживеят една седмица. А тях това ги интересува, беден човек лесно се манипулира.
Администрацията традиционно гласува за управляващите, защото е на хранилка към държавата и общините.
Също традиционно, при всяка смяна на управлението, се махат предишните и се слагат нови кадри, верни на правилната партия. Които си знаят на кого дължат заплатата и бонусите си. Останалата част, която не е от управляващата партия, си пази хляба, защото всяко изказано мнение против правителството води директно до уволнение, а за сведение на тези, които не са юристи, в българския Закон за държавния служител има много по-малко защита за служителя, отколкото в Кодекса на труда, тоест с едно преструктуриране неудобните се махат и никой не може това да го промени.
Сега виждаме, как с държавни пари отново се купува администрацията, която е стотици хиляди заедно със семействата на служителите верни избиратели.
Корпоративният вот е сериозен проблем за честността на изборите. Никога досега в България бизнесът не е бил толкова зависим от държавата. Проверките на институции като НАП, РИОКОЗ, РЗИ, Инспекция по труда и други, вместо в контрол, се превърнаха в рекет срещу неудобните. Бизнесът е зависим от десетките разрешения и лицензи, без които не може да работи и издаването на които зависи само от благоволението на управляващите.
Ненапразно Борисов постоянно „открива“ нови заводи – не че са държавни или негови, но освен внушението за някакъв просперитет, остава внушението и за бизнеса, че той разпределя порциите на бизнеса и от него зависи дали ще работят и печелят.
Затова по време на избори, кампанията се води и в големите компании, където освен, че работниците са принуждавани да слушат кандидат-депутати, са „съветвани“ от работодателя да гласуват за правилната партия под страх от уволнение.
Често работодателите искат обяснения от работници, които не са гласували.
Никой не задава интересният въпрос откъде работодателите знаят кой е гласувал. Никой и няма желание да разбере от управляващите.
По малките населени места голяма част от хората са социално слаби и напълно зависими от държавата и общината за социални помощи, работа и прочие.
Едно внушение, че ще си загубят хляба и дома е достатъчно да ги насочи за коя партия да пуснат бюлетината.
Като обобщение ще посоча, че изборният процес беше овладян от управляващите още преди 15 години, когато започнаха сериозните изборни манипулации. Всъщност представителна демокрация в България вече няма.
Има само мафия, която се самоизбира, и която прави законите и брои гласовете, които ги оставят на власт.
Българският народ не е само този, който си продава гласа на изборите, нито този в гетата или този, който гласува под страх от репресии.
Българският народ са и 3,156,084 негласували.
Тези, които НЕ подкрепят нито ГЕРБ, нито присъдружните им партии и нефелна опозиция. Тези, които нямат свой представител в Народното събрание.
Пряката демокрация може да бъде дело само на осъзнат народ. С пряката демокрация народът директно разпорежда на политиците какво иска. В България не ни е дадена такава възможност в законите и Конституцията, които са направени удобни на управляващите. Но ние сме хилядолетен древен народ, който въпреки предизвикателствата на времето се е съхранил и запазил идентичността си. Затова сега сме на улицата. Защото ние сме народът, който повече няма да търпи престъпници да се подиграват не само с народа, но и с България и принципите на демокрацията и правовата държава. Защото тези, които са срещу ГЕРБ, са всички тези, които не са гласували, тези, чиито бюлетини са скъсани или направени на недействителни, тези, които са били принудени заради оцеляването си да гласуват за тях. Защото, когато става дума за подкрепа, избирателите на ГЕРБ ги няма на улицата. Видяхме автобусите /платени от ГЕРБ/, които дойдоха да ги подкрепят. Това им е подкрепата – десет автобуса лелки ГЕРБ.
Така, че, не ми говорете за народа! Народът каза думата си! Махайте се!

Елена Гунчева
…
Защо никоя партия досега не оспорва изборните резултати по съдебен ред, макар че всички се кълнат, че ГЕРП от години фалшифицира изборите?
…
Петър Петров Много оспорват. Но съдът защитава управляващите, даже вече не се допуска повторно броене на гласовете от секциите.
…
ГЕРБ са на власт с изборни измами! Това е ясно! Но защо ги допускаме и търпим? Толкова години? Реалният народ, мнозинството от българите са онези 3000000 не гласували! По една или друга причина ! Трябва да има закон за достъп до информация на българите в чужбина, относно водят ли се гласували или не!

Post Views: 20

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 27