ПАРИ

Няма да поткрепим актуализацията на бюджета, защото не управляваме ние!

Парламентът прие на първо четене актуализацията на бюджета за 2021 г. със 130 гласа „за“. Само ГЕРБ гласува „против“, а ДПС се въздържа.

Още по време на обсъжданията в залата лигнята от ГЕРБ Тома Биков заяви, че от партията няма да подкрепят предложената актуализация.

„Нямаме доверие на служебното правителство, няма да подкрепим, тъй като не участваме в управляващото мнозинство. Затова ние ще гласуваме не „въздържал се“, а „против“, заяви той.

Според Биков актуализацията ще има тежки последици върху бюджета за 2022 г. Той излъга парламентарните групи в залата:

„Вие можете да имате добри намерения. Но няма да имате никакъв контрол между първо и второ четене, когато всички парламентарни групи почнат да предлагат нови предложения.“

Той отбеляза, че тогава актуализацията няма да има нищо общо с предложената и изтъкна, че „цялата процедура е сбъркана“.

„Първо се избира правителство. 46-ото и 45-ото НС са провалени парламенти, защото не могат да излъчат правителство. Те са мъртвородени“, отбеляза Биков и обясни защо: „тъй като не могат да изпълнят основните си задължения“.

Може ли една актуализация да прави сериозни реформи. Кой ще поеме отговорност, попита още Биков и допълни, че цената ще платят българските граждани.
Депутатът от ИТН Мика Зайкова му отговори, че „ние не сме президентска, а парламентарна република. Вие (ГЕРБ) не сте изолирани. Не ние, а Вие правите предизборна агитация. Всички ние носим отговорност за актуализацията на бюджета и мисля, че не сте прав“.

„Вие не сте част от управляващото мнозинство и това е една добра стъпка“, добави депутатът от БСП Крум Зарков. Той отбеляза, че никой не пречи на ГЕРБ да подкрепи актуализацията.

„Още миналото НС от БСП настоявахме за актуализация на бюджета„, категоричен бе той.

„Парламентът няма право да предлага бюджет. Този, който го изработва и предлага, носи отговорност за него. Причината за липса на мнозинство е именно в ИТН. Вие отказвате да поемете отговорност, затова и се правят всякакви безумни предложения, които нямат общо с реалността“, каза в своя защита Биков.
Председателят на ИБГНИ Мая Манолова заяви, че от парламентарната група подкрепят актуализацията, защото парите трябва да бъдат върнати на българските граждани.

„Става въпрос за едни близо 2 млр. лева. От друга страна, намалението на бюджетния дефицит не съответства на очакванията на гражданите“, отбеляза тя.
Манолова посочи, че от парламентарната група ще настояват с актуализацията да бъдат подкрепени най-тежко засегнатите от пандемията сектори като туризъм, земеделие и транспорт. ИБГНИ настоява и 70 млн. лв. за животновъдите, както и допълнителни средства за полицаите, които трябва да отблъснат мигрантския натиск, и пожарникарите, които се бореха с пожарите това лято.

ДБ също подкрепи предложената актуализация. Депутатът Найден Зеленогорски заяви, че това се случва при условие, че ще бъдат коригирани бюджетите на местните общини, за да постъпят повече пари за тях. Демократите ще направят своите предложения преди второ четене.

Йордан Цонев каза, че ДПС ще предложи увеличение на приходите от акцизи.

„Странно е защо няма увеличаване на приходите в акцизи. Не можем да оставим акцизите така, бъдете практичен, г-н министър“, обърна се Цонев към финансовия министър Асен Василев.

„Що се отнася до приходите от акцизи – ние заварихме значително изоставане в приходите от тях – над3 %. В бюджета е заложено това изоставане да бъде наваксано. Към момента на правенето на бюджета изглеждаше, че ще успеем да го наваксаме до края на годината“, отговори му Асен Василев.

Post Views: 31

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.