КУЛТУРА

ОБРАТ: Морфов уволнен от Народния театър?

Режисьорът вероятно ще свали отново всичките си спектакли, а постът главен режисьор ще заеме Явор Гърдев

Трудовият договор на главния режисьор на Народния театър Александър Морфов е бил прекратен днес от директора Васил Василев, твърдят източници. Новината не е официално потвърдена, но ако е факт се очаква тя да бъде оповестена в понеделник, довериха те.

Причината Василев да промени рязко позицията си на 180 градуса е, че Морфов в знак на протест срещу пиара на Народния Велислава Кръстева, която е и дългогодишен медиен съветник на Ахмед Доган и ДПС, изкърти табелката с името й и надраска вратата на служебния й кабинет.

През седмицата директорът на трупата заяви, че няма да бъдат толерирани подобни действия, но след това каза, че екипът му остава в този състав и никой няма да бъде махан.

Същевременно в отворено писмо самият Александър Морфов призна, че той е “неизвестният” извършител, обяви, че е направил това след двете представления на “Хъшове” на 29 октомври, събота, и че това е неговият бунт срещу политическата пропаганда и политически назначените лица. Хъшът не е съгласен чрез Народния театър да се прави „откровена политическа пропаганда“, тъй като в деня на изборите Кръстева придружи почетния лидер на ДПС Ахмед Доган до изборната секция.

Пиарът на Народния театър Велислава Кръстеве си навлече гнева на Морфов, защото придружи Ахмед Доган до изборната секция в деня на вота

В съботния ден вратата на кабинета на Кръстева в Народния театър е издраскана с надписи “ДПС”, “Връзки с обществеността на Ахмед Доган” и “Изчезвай”.

Ако Александър Морфов за пореден път си тръгне като главен режисьор на Народния театър най-вероятно той отново ще свали емблематичния си спектакъл “Хъшове” и другите негови постановки, които се играят там.

Във вторник и служебният министър на културата Велислав Минеков коментира случая с надрасканата врата: “Това е една много грозна история. Директорът е пожелал вероятно политическа подкрепа, тъй като трите важни лица са от три различни партийни групи. Там имаме ГЕРБ като главен секретар, имаме “Демократична България” – Захари (Карабашлиев – бел. ред.), имаме ДПС, той самият малко БКП и БСП. Може би това е удобно, но дали е полезно за театъра, аз не съм сигурен. Тогава и аз да си направя така министерството: да си взема едно ДПС, едно БКП, едно ДБ и малко ПП – и нещата ще бъдат чудни… Няма да можете да ме мръднете от този пост още 63 години.”

Самият Минеков каза, че държи на присъствието на режисьора Александър Морфов в Народния театър. “За съжаление той е силно разколебан в желанието си за присъствие там. Това би било голяма щета. Естествено, има мълчание сред неговите колеги. Това мълчание струва злато в буквалния смисъл на думата. Говоря за небивало покачване на заплатите на артистите в състава. Една част от тях получават месечно 5000 лв. Това е смущаващо”, каза Минеков.

“Към директора ще отправя предупреждение, ще искам да се извърши пълна проверка не само за случая, а за всичко, което става в театъра, откакто е станал директор. За съжаление са видни тези политически представители. По-добре професионалисти”, допълни още Минеков.

Директорът на Народния театър Васил Василев обяви, че няма да се разделя с никого от екипа си, но явно под натиск е размислил

Директорът на Народния театър Васил Василев е свързан политически с левицата. Той бе общински съветник от БСП в Ловеч, както и зам.-министър на културата в кабинета „Орешарски“. На същия пост, но от квотата на ДПС бе настоящият пиар на Народния театър Велислава Кръстева, която е и дългогодишен медиен съветник на Ахмед Доган и на ДПС и екс депутат от движението.

Главният секретар на театъра Красимира Стефова пък бе на същия пост в Министерство на културата по време на управлението на ГЕРБ. Захари Карабашлиев, който бе назначен от Васил Василев на странната длъжност „писател“ в Народния театър, никога не е крил публично десните си политически възгледи. Той е сред основателите на партия „Да, България“ на Христо Иванов. Главният режисьор Александър Морфов публично не е изявявал конкретни партийни пристрастия, но от всичките му политически изявления през годините е ясно, че е противник на ГЕРБ, ДПС и БСП.

Вчера оставка подаде Захари Карабшлиев, който е и главен редактор на издателство „Сиела“. Самият той не крие политическите си пристрастия и е сред учредителите на “Да, България” и е издател на мемоарите на Иван Костов.

Драматургът на Народния театър Захари Карабашлиев подаде оставка заради скандала

“По време на разразилия се скандал името ми беше споменавано неведнъж в контекста на това, че една политическа фигура от ръководството на дадена партия може да бъде „балансирана“ с друга такава. Няма как да се съглася с това. Партийните пристрастия са право на всеки, но те нямат място нито на сцената, нито в сградата на която и да е културна институция.

Приемайки поканата да бъда част от Народния театър само преди няколко месеца, вярвах, че тя е имала единствено творческа и професионална мотивация, а не идеологическа – мисля, че всеки в тази институция трябва да е там заради своите професионални качества, талант и заслуги, а не по партийна линия.

Аз партийна линия нямам. Своите позиции по различни въпроси изразявам публично и ясно, защото са граждански и морални. Аз съм политически необвързан и не бих желал да бъда въвличан в конфликт, който трови творческата атмосфера вътре и уронва престижа на Народен Театър „Иван Вазов“ отвън”, аргументира се Карабашлиев.

Засега позиция по скандала не е изразил режисьорът Явор Гърдев, също известен с десните си убеждения, както и Диана Добрева. Според източници на Lupa.bg, ако Морфов си тръгне, Василев ще предложи поста на главен режисьор на Явор Гърдев. Преди половин месец двамата бяха заедно в Скопие да договорят гастроли между Народния театър и Македонския народен театър.

Ако Александър Морфов си тръгне като главен режисьор вероятно поста ще бъде зает от Явор Гърдев

Решението на Василев да се освободи от бунтаря Морфов е странно, имайки предвид, че в началото на седмицата режисьорът бе посрещнат от публиката с бурни аплодисменти и одобрителни възгласи на сцената на Народния театър след софийската премиера на спектакъла си “Антигона”.

Режисьорът постави театралната импровизация по известната пиеса на Жан Ануи в Плевенския театър през лятото, а сега постановката гостува и в столицата. “Антигона” беляза завръщането на Морфов в българския театър след 7-годишно отсъствие, а поканата за завръщането на режисьора бе отправена от Василев като директор на плевенската трупа.

Същевременно чрез пост в социалните мрежи една от звездите на Народния театър Александра Василева опроверга министър Минеков, че актьори от трупата получават по 5000 лева.

“Заплати от 5 хиляди няма в Народния. Не знам откъде се спряга тая информация. Има просто адекватни такива. Друго. Не разбирам защо трябва ние, актьорите да вземаме (според медиите, министърът) страна и позиция. Ето аз бих казала какво мисля: Аполитична съм, политиката ме отвращава отдавна. Искам само да имам възможността да си гледам работата. А моята работа е да бъда проводник между автора и режисьора и съучастник, доколкото мога. Ако е възможно, това нещо, този нов директор, който е млад и перспективен да не го превръщаме в поредната помия в тая страна”, написа Александра Василева във фейсбук.

Post Views: 28

Related Topics:featured trending българия култура

Up Next

Всичко е суета на суетите и гонене на вятъра. Всички сме еднакви…

Don't Miss

Какво да пратим на Украйна!?

КУЛТУРА

Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.

Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.

Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.

През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.

Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.

ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.

И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.

Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 20

КУЛТУРА

Сянката на Държавна сигурност над българския преход

Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.

Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.

Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.

Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.

Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.

Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 19

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.

Post Views: 47