ПАРИ

Опасното пристрастяване на Китай към доларовия дълг

Лихвите се покачват, а самият дълг расте с бързи темпове, това са големи рискове за икономиката на страната

Външният дълг на Китай се увеличава бързо и това става все по-голям проблем, както за страната, така и потенциално за света. По официални данни външната задлъжнялост на азиатската държава е 1.9 трлн. долара. За китайската икономика, която е около 13 трлн. долара, това не е голяма сума. Но фокусирането само върху числото значително подценява основните рискове, пише Bloomberg в свой анализ.

Краткосрочният дълг на Китай възлиза на 62% от общата сума, според официални данни към септември 2018 г., което означава, че през новата година трябва да бъдат рефинансирани заеми поне за 1.2 трлн. долара. Също толкова тревожна е скоростта, с която нараства задлъжнялостта на страната. Общият външен дълг се е увеличил с 14% през миналата година и с 35% от началото на 2017 г.

Външният дълг вече не е тривиална част от валутните резерви на Китай, които в края на ноември възлизат на малко над 3 трлн. долара. Краткосрочният външен дълг нарасна до 39% от резервите през септември, след като през март 2016 г. беше 26%.

Статистиката от Китай за съжалени винаги е била доста несигурна. Според Daiwa Capital Markets външният дълг на Китай е между 3 и 3.5 трлн. долара.С други думи, общите чуждестранни пасиви са подценени с цели 1.5 трлн. долара. Разминаването вероятно идва от там, че някои заеми се отчитат във финансови центрове като Хонг Конг, Ню Йорк и Карибските острови, които не са включени в официалния отчет.

Като цяло ситуацията на Китай не е никак лека. Компаниите в страната се втурнаха да взимат заеми в долари, когато имаше 3 до 5% спред между китайските и американските лихвени проценти и юанът се очакваше да поскъпне. Заемите в офшорни зони бяха по-евтини и предложиха допълнителния бонус на вероятните валутни печалби. Сега спредът между цената на заемите клони към 0%, а юанът се обезценяваше през по-голямата част от миналата година. Така рефинансирането на дълга в долари стана по-труден и по-рисков.

Политиките на Пекин стимулираха натрупването на външен дълг. За да насърчи инициативата „Един пояс, един път“ на президента Си Дзинпин, Китай се финансира от външните пазари и в същото време раздава заеми по целия свят. Страната финансира всичко – от кенийските железници до пакистанските бизнес паркове.

Тъй като тази и следващата година са пикови за погасяването на китайския дълг, страната е изправена пред натиск за финансиране на доларовите задължения. За да изплатят дълговете си, китайските фирми ще трябва или да използват валутните резерви на централната банка (което Пекин едва ли ще допусне), или да купят долари от международните пазари. Това обаче създава нов набор от проблеми. Китай разполага само с 617 млрд. юана (90 млрд. долара) под формата на депозити в Хонг Конг, с които да купува долари. Ако Китай принуди фирмите да върнат заемите си към държавните банки и да привлече тези пари обратно в страната, това ще предизвика значителни изходящи потоци, които биха намалили стойността на юана спрямо долара.

Международните инвеститори трябва да бъдат предпазливи при инвестициите си, свързани с Китай. Всяко по-голямо прехвърляне на финанси, за да се покрива доларовият дълг на страната, може да създаде финансова криза. С повишаването на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ и намаляването на счетоводния му баланс, китайските компании на китайските компании ще им се налага да плащат все повече в долари, отколкото в юани.

Някои анализатори често изтъкват ниското номинално ниво на външния дълг и големите валутни резерви, когато омаловажават рисковете за Кита. Това обаче се променя. Външният дълг на Китай нараства със средно 70 млрд. долара всяко тримесечие от началото на 2017 г. Ако продължава да се увеличава със същото темпо, Пекин ще бъде изправен пред неприятния избор да „изгори“ резервите си или да „отпусне“ юана, като и двете действия носят допълнителни рискове за страната.

Китай и светът трябва да се замислят сериозно за нарастващия дълг на Китай в долари. Всяко ограничаване на финансирането може да има сериозни и непредвидени последици, завършва анализът на Bloomberg

Post Views: 119

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.