ЗАКОН
ОПГ ДАНС кадрува в държавата
《И да нямаш сестра, пак ще те накажем》
Скандалът с МВР-шефа Бойко Рашков пак показва, че спецслужбите са кадровикът в държавата, а неудобните се елиминират по анонимни доноси.
Представете си, че сте високопоставен държавен служител – шеф на агенция, член на контролен орган, някой, от когото зависи вземането на ключови решения. Преминали сте през проверка за надеждност на службите. Ровили са в банковите ви сметки и в боклука ви, беседвали са със съседите ви, стигнали са до майчиното ви мляко и отвъд. И са ви дали заветния допуск до класифицирана информация. Но в един прекрасен ден ставате неудобен – дали заради действия, които конюнктурата не одобрява, или защото чрез вас най-лесно могат да уязвят друг. Тогава никой не прави обстойни проверки на обстоятелствата. Достатъчно е ДАНС да намери анонимен свидетел (а защо не и да си го измисли), който да обясни, че сте наркоман, че ядете хайвер, който не може да си позволите със заплатата си, или че участвате в оргии. Това ще е напълно достатъчно да загубите допуска до класифицирана информация, службата си, а и нормалния си живот. Вървете доказвайте, че нямате сестра.
Темата за това как
ДАНС може да е най-големият кадровик
по върховете на държавата беше отворена отново в последните дни покрай историята с допуска на служебния вътрешен министър и вицепремиер Бойко Рашков.
“Имаме едно основно притеснение – че силовият вицепремиер е лице с отнет достъп до класифицирана информация за срок от 3 години, като отнемането е преди 2 години. Този достъп не е обжалван.” Това подхвърли мимоходом по адрес на МВР-шефа Димитър Георгиев в деня, в който правителството го предложи за дисциплинарно уволнение като председател на ДАНС. Зам.-председателят на ДАНС Недялко Недялков, който също е в процес на освобождаване и който е отнел допуска на Рашков, допълни картината – това е станало заради разгласяване на класифицирана информация. Той не каза какво точно е разгласил Рашков. Но бе категоричен, че законовата процедура покрай отнемането на допуска му е била спазена и настоящият вътрешен министър е бил уведомен от служители на ДАНС.
Официална информация от ДАНС по случая няма. Рашков твърди, че не е бил уведомен. През 2019 г., когато му е отнет допускът, той е само университетски преподавател и достъп не му е трябвал, а сега, като министър, го има по силата на закона.
Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) потвърди, че през април 2019 г. достъпът на Рашков е отнет. Той му е даден през април 2016 г., като е бил до най-високото ниво – “строго секретно”. Този достъп по закон достъпът важи 3 години, т.е. на Рашков му е взет само няколко месеца, преди да изтече, и то когато вече не е заемал важен пост.
Не е ясно дали някога ще разберем точните факти около този скандал. Той обаче е добър повод следващият парламент да промени законите така, че да запуши дупките, позволяващи този документ да се използва за разчистване на сметки, и да осигури реален контрол върху спецслужбите.
Интересен е още един детайл в закона. Когато се стигне до отнемането на допуск, ДАНС изобщо не се мотивира за решението си, Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) само подпечатва каквото службите й подадат, а съдът отсъжда противоречиво в различните случаи. Затова достъпът до класифицирана информация е
перфектният инструмент за разчистване на неудобни
Нагледен пример за това е и случката с президентските съветници Пламен Узунов и Илия Милушев, които бяха задържани при акцията на прокуратурата в президентството през лятото на 2020 г. ДАНС светкавично обяви, че е отнела допуска им. По-късно стана ясно обаче, че на Узунов е отнето нещо, което той не е искал. Преди няколко месеца Върховният административен съд пък отмени решението за достъпа на Милушев и върна преписката на ДКСИ. “Сега” чака отговори от комисията дали вече се е произнесла. Междувременно съдът призна ареста и на двамата за произвол.
През 2019 г. пак с помощта на прокуратурата, и пак заради достъп до класифицирана информация, Пламен Ангелов бе махнат като шеф на “Военна информация”. Той бе обвинен, че е извършил длъжностно престъпление, като е издавал допуски неправомерно. До 2016 г. самото образуване на разследване срещу някого водеше автоматично до отнемане на допуска му. Така се случи с ген. Димитър Шивиков, командир на 61-ва Стрямска бригада. Той в крайна сметка бе оправдан по делото за злоупотреба със служебно положение, но то сложи край на кариерата му. По искане на президента Росен Плевнелиев Конституционният съд реши, че обвинените от прокуратурата за умишлено престъпление не могат автоматично да бъдат лишавани от допуск.
Това обаче не подобри особено положението, защото дори съдебният контрол може да бъде субективен. Отличен пример в това отношение е наказателната акция през лятото на 2017 г. срещу тогавашния зам.-председател на бюрото за контрол на СРС Георги Гатев – прокуратурата поиска ДАНС да му отнеме допуска, това стана светкавично, ДКСИ потвърди, а накрая и Върховният административен съд подпечата това решение. Без абсолютно никой да посочи мотиви. Така и не се разбра какво точно е нарушението на Гатев. В момента той съди държавата в Страсбург.
Гатев, както и Рашков, смята, че целта на акцията с допуска е
да бъде унищожен контролът върху СРС-тата.
Нещо, което на практика се случи.
Сравнението на съдебната практика по делата за отнет допуск до тайни още по-ярко отличава случая “Гатев”.
В деня, в който ВАС излезе с решението за Гатев, е постановен и още един съдебен акт по подобен казус. Става дума за агент от ДАНС, на когото е отнет допуск до класифицирана информация ниво “строго секретно”. Агентът е проверен заради данни, че той умишлено поддържа нерегламентирани отношения с лица, представляващи законов интерес за ДАНС, и ги подпомага, като им предоставя класифицирана информация за действията на агенцията срещу тях. Това е индикация, че този служител системно извършва дейност срещу сигурността на страната. Решението на ДАНС е потвърдено от ДКСИ. Съдът обаче приема, че не са спазени правилата на процеса, че ДКСИ не е гарантирала равнопоставеността на страните и не е дала възможност на агента да се защити. Всичко това е валидно и за случая с Гатев. Но решението на съда е различно. За агента съдът отменя решението на ДКСИ и нарежда комисията отново да разгледа преписката, като спази правилата.
Не по-малко любопитно е и решение на ВАС по делото на областен директор на МВР, на когото ДАНС отнема достъпа до информация с гриф “секретно”. ДКСИ потвърждава отнемането, като приема, че полицейският шеф поддържа нерегламентирани контакти с хора от криминалния контингент, включително с лица от организираната престъпност, а също така е подпомагал дейността на хора, за които областната дирекция има данни, че извършват престъпна дейност, като ги е предупреждавал за предстоящи полицейски проверки и е участвал в разпространение на цигари без бандерол. Шефът на областната дирекция обжалва отнемането на допуска. Прокуратурата е на негова страна. Представителят й пледира пред ВАС, че в практиката си съдът в Страсбург по този вид дела приема, че
съдебният контрол трябва да включва адекватна проверка
на т.нар. оперативни данни чрез подкрепянето им с доказателства на официалните разследващи органи. ВАС отсъжда, че МВР шефът не е имал възможност да се защити нито пред ДАНС, нито пред ДКСИ. Освен това ДКСИ не е събрала никакви доказателства, както я задължава законът, а направо е потвърдила акта на ДАНС. Това според съда нарушава правото на защита. В огледалната ситуация с Гатев изходът от делото му е съвсем различен.
Може би тук от огромно значение е, че в нито един от цитираните случаи прокуратурата не е излизала с официално съобщение и инструкции към ДКСИ какво да прави. Както стана с Гатев.
“И досега не е ясно с какви данни е разполагала ДАНС, за да отнеме достъпа на Гатев. Беше създадено основателно съмнение, че ДАНС не взе своето решение самостоятелно, а под влияние на прокуратурата.” Това се казваше в писмо Славчо Велков и Филип Попов – депутати от БСП в 44-ото НС до колегата им от ГЕРБ Димитър Лазаров. Двамата искат изслушването на Гатев в ресорната парламентарна комисия, преди тя да гласува отстраняването му от бюрото. Лазаров е шеф на тази комисия, Велков е заместникът му, а Попов е член. Предложението им беше отхвърлено както в комисията, така и в пленарната зала. “В решението на ВАС е посочено, че са издадени сведения, съставляващи класифицирана информация (държавна или служебна тайна), което логично означава, че е извършено престъпление. Ако това е вярно, няма яснота защо прокуратурата не е образувала наказателно производство за издаване на такава тайна”, писаха Велков и Попов.
Бившият председател на ДКСИ Цвета Маркова, която сега е адвокат с дела за достъп до класифицирана информация, обясни пред “Сега”, че най-големият проблем по тези казуси е, че лицето с отнетия допуск не разбира какъв е проблемът. ДКСИ не позволява човек да се запознае с преписката му, дори и когато тя вече е в съда. По темата предстои да излезе и тълкувателно решение на ВАС, като се очаква съдът да задължи комисията да предоставя преписките.
Маркова разказа и колко е лесно всъщност някой да остане без допуск. Достатъчно е ДАНС да отбележи, че има
данни от лице, пожелало да запази анонимност,
и след това да изреди всички земни грехове. Затова е крайно неприемливо проверката, направена от ДКСИ, да остава тайна. Комисията е тази, която може да направи очни ставки, да назначи експерти и т.н., за да установи истината. Затова и в последните години ВАС отменя решенията на ДКСИ и връща казусите за ново произнасяне от комисията. И това обаче не винаги помага за разкриване на истината. Понякога ДКСИ не изпълнява съдебните указания, или пък събира доказателства, които нямат нищо общо с тях. Когато ВАС два пъти е връщал една преписка, третия път той трябва да се произнесе по същество. Съдът обаче няма как да върне нечий допуск. “Трябва да пиша на ДКСИ да укаже на ДАНС да върне достъпа. Адвокатски мечти”, обобщи Маркова.
В някои случаи ДАНС колкото бързо отнема допуски, толкова бързо и дава. Стига да бъде проверяван някой специален. През 2013 г. например по разпореждане на тогавашния премиер Пламен Орешарски депутатът от ДПС и крупен бизнесмен
Делян Пеевски е проверен за само 7 дни
(два от тях почивни), за да получи допуска си до строго секретна информация точно преди парламентът да го избере за председател на ДАНС. Препоръчителният срок за проверката е 60 дни, като той може да бъде удължаван. Бързането трудно може да се обясни, като се има предвид, че Пеевски и по-рано е имал достъп с ниво “строго секретно”, който обаче му е отнет през 2006 г. Тогава той беше заместник на Емел Етем в министерството на бедствията и авариите и се оказа замесен в корупционния скандал “Р. Овч”.
Според годишните доклади на ДАНС за последните 6 години, които са качени на сайта й, всяка година агенцията издава между 10 100 и 11 800 разрешения за достъп до класифицирана информация и под 100 удостоверения за сигурност на юридически лица за сключването или изпълнението на договори, свързани с достъп до класифицирана информация. Отнемат се двадесетина допуска. Приблизително толкова са и отказите за издаване на разрешения за достъп. Колко от тях са основателни и колко – разчистване на неудобни хора, можем само да гадаем.
ЗАКОН
Синхрон между мафиотски кръг, главен прокурор и изпълнителна власт
Основателен въпрос:
“Нужно ли е да настояваме на отговор на въпроса как се нарича синхрон между мафиотски кръг, главен прокурор и изпълнителна власт?”
“Лаура Кьовеши каза недвусмислено в интервю за бТВ, че разговорът в тайната стая на “Осемте джуджета” е свързан с начина на избиране на Теодора Георгиева за европейски прокурор, защото Георгиева е била класирана трета в процедурата, но българското правителство е променило реда на номинациите.
И ако си припомните разговора в него Георгиева действително обяснява на Петьо Еврото процедурата, а той я пита: “Така. Държавата ли трябва да посочи?”. Тя отговаря утвърдително, след което той звъни по телефона на някого и казва, че трябва да се измисли вариант как “ония двете” да се откажат. Ония двете са конкуренцията на Георгиева.

Тая работа с изявлението на Кьовеши мина и замина с лека инфекция: Данаил Кирилов (който по онова време беше правосъден министър) беше потърсен от няколко издания за коментар. Даде и интервю за “Извън ефир”. Обясни, че той просто е бил един куриер и е придвижил писмото с имената от България до Брюксел, а останалите две претендентки (прокурорите Пиронева и Шопова) са се отказали сами.
В началото на тази година Пиронева официално разказва, че изборът на европрокурор през 2020 г. е бил политически и обяснява, че по време на процедурата е получила оферта да стане заместник-главен прокурор на Иван Гешев. Така и става. Но прокурор Шопова се оказва, че никога не се е отказвала.
След като говорих с Данаил Кирилов, който твърди, че тя е искала да си подаде оставката дори пред Министерството на правосъдието, за да “напусне” конкурса ѝ се обадих. Юристката официално коментира, че това не е истина.

Става обаче още по-хубаво: след като първата в класирането Пиронева става заместник-главен прокурор, българската държава официално изпраща писмо през официалния си представител в Брюксел (по онова време Димитър Цанчев), за да каже, че настоява за европрокурор да бъде избрана Теодора Георгиева вместо втората след Пиронева – Шопова. Цанчев (който тогава е посладник София в ЕС) обясни пред “Капитал”, че е изпълнявал указания на българското правителство. Писмото е от юни 2020 г.
Сега, за да е още по-пригледно:
Разговорът, в който Теодора Георгиева обяснява на Пепи Еврото как трябва да стане изборът ѝ и как държавата да застане зад нея, за да замине тя, а не класираните преди нея е на 13 януари 2020 година.
В същия ден Пепи Еврото звъни някому по телефона и иска да се измисли начин как другите две да се оттеглят.
На 22 януари 2020 г. Десислава Пиронева е избрана за заместник-главен прокурор по покана на Иван Гешев.
На 2 юни 2020 г. българското праавителство (с премиер Бойко Борисов) през посланика на страната ни в Брюксел официално заявява подкрепа на Теодора Георгиева вместо за Шопова (която е логичният избор, след като Пиронева се е отказала).
Шест години по-късно Данаил Кирилов вика “не бях аз”. И разчита на това, че кореспонденцията между държавата и ЕС в тая част е класифицирана. Да де, ама пък колкото да е класифицирана…

От всичко казано дотук: по команда на Пепи Еврото действат и главния прокурор и правителството на Бойко Борисов. А е безспорно, че кръгът “Осемте джуджета” е мафиотоско-криминален.
Тогава ако се държим сериозно е нужно да настояваме на отговор на въпроса как се нарича синхрон между мафиотски кръг, главен прокурор и изпълнителна власт?”
Polina Paunova
ЗАКОН
Удариха престъпна група, спечелила €240 милиона от фалшиви “лекарства”
Софийска районна прокуратура участва в мащабна международна операция, свързана с продажба на хранителни добавки, представяни като животоспасяващи лекарства, съобщиха от столичното обвинение.
На 12 май прокурори и представители на правоохранителните органи от 15 държави, сред които България, Румъния, Унгария, Полша, Молдова, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Испания проведоха операция със съдействието на Евроджъст и Европол. Тя е насочена към противодействие на престъпна група, осъществяваща измами спрямо уязвими групи хора, предлагайки им за продажба хранителни добавки, които се рекламират като лекарства, лекуващи тежки заболявания. Въз основа на престъпната дейност групата е генерирала печалба в размер на 240 милиона евро.
До операцията се стига, след като в Софийска районна прокуратура е подаден сигнал от бивш министър на здравеопазването , който съобщава, че неговото име и образ се използва за фалшива реклама на продукти с неясен произход, за които се твърди, че са лекарства. В хода на разследването са обединени няколко досъдебни производства, включващи и сигнал от известен столичен лекар, разпитани са множество свидетели и е установено наличие на международен елемент по делото. Поради тази причина наблюдаващият прокурор от СРП е сключил споразумение за съвместен екип за разследване с Румъния, Полша, Унгария и Молдова.

Въз основа на сключеното споразумение за съвместен екип за разследване (Joint Investigation Team) на 12 май международната операция бе извършена в различни градове на територията на Република България от следователи от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура и окръжните следствени отдели, служители на дирекция ” Киберпрестъпност “-ГДБОП-МВР, служители на ОИП-СДВР. С разрешение на СРП при извършване на част от действията на място присъстваха и представители на Европол и полицейски служители от участващите в JIT държави.
Под ръководството на наблюдаващия прокурор от СРП, който е ръководител на съвместния екип за разследване от българска страна, и прокурор от СГП в рамките на акцията са извършени над 30 претърсвания и изземвания в домове, офис помещения и моторни превозни средства, обиски на лица и са разпитани множество свидетели. Намерени и иззети са голям обем от доказателства, които предстои да бъдат анализирани. Разследването по случая продължава. Акция и в Румъния Румънските власти, в сътрудничество с европейски партньори, също разбиха международна мрежа за фалшиви лекарства и добавки. Централното хранилище е открито в България, съобщават от Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT), предаде кореспондентът на БТА в Букурещ.
В мрежата, освен румънци и българи, са участвали молдовски, украински, руски и полски граждани. От 2019 г. насам те са продавали в няколко страни от Европейския съюз, включително Румъния, продукти под формата на естествени добавки, които всъщност не са имали никакъв ефект върху организма. “Веществата са се предлагали като чудодейни лекарства за сериозни сърдечно-съдови заболявания, мускулно-скелетни заболявания, диабет, рак, аденом на простатата, псориазис, затлъстяване и други. По този начин членовете на групата са спекулирали със спешната нужда на жертвите да получат ефективно и бързо лечение. Някои от потърпевшите са спирали лечения, предписвани от лекари”, посочват разследващите.
По случая е образувано дело, а обвиненията са за сформиране на организирана престъпна група, измама с особено тежки последици, продължаваща компютърна измама, пране на пари и продължаващо укриване на данъци. В Румъния разследващите са задържали шестима обвиняеми, в Полша – трима, а в Република Молдова – десет. Прокурорите говорят за йерархична структура на четири отделни оперативни нива, която е действала координирано. За продажбата на продуктите е имало истински мрежи от виртуални продавачи , които са получавали комисионни в зависимост от нивото на продажбите. Те са използвали фалшиви акаунти в социалните мрежи, за да промотират продуктите, но и имената и изображенията на реални хора, известни в Румъния.

Някои от членовете на мрежата са се представяли като лекари в различни медицински области, за да убедят клиентите да купуват така наречените “добавки”. “Всеки път, когато даден продукт започне да трупа оплаквания от клиенти, които установяват, че не усещат никакво подобрение в здравето си, той просто е преименуван и пуснат на пазара отново.
Така списъкът с добавки, продавани от организираната престъпна група, се състои от над 400 наименования” , съобщават прокурорите. В Румъния са конфискувани 250 000 кутии с таблетки и бутилки “с различни вещества, измамно рекламирани като хранителни добавки или алтернативи на лекарства”. Средната продажна цена е била 35 евро за бройка.
Общо 196 уебсайта, използвани за промотиране и продажба на продуктите, са били блокирани.
Разследването по случая продължава.
ЗАКОН
Ще разширяват ролята на правосъдния министър
Доц. Вълчева: Ще разширим ролята на правосъдния министър.
Лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски остават без охрана.
“Това не е политически акт и не е политически реванш, както всички го определят. Това е работа на изпълнителната власт, която трябваше да бъде свършена много по-рано. Бяхме хулени и обиждани от опозицията от една седмица, че ние не искаме да създадем тази временна комисия, която е свързана с охраната на Пеевски и Борисов. Именно тези временни комисии затлачват работата на Народното събрание и няма никакъв смисъл да се създават такива, които да решават тези въпрос. Това е въпрос на изпълнителната власт и тя днес взе своето решение”, каза депутатът доц. Александра Вълчева от “Прогресивна България”.

Тя поясни, че решението е взето след направена оценка на риска от комисията към НСО. А междувременно правителството смени всички областни управители.
“Има 28 нови областни управители и това е практика на всеки един Министерски съвет, който започва своята работа. МС носи цялата политическа и административна отговорност, именно заради това се взе това решение във връзка със смяната на областните управители”, обясни доц. Вълчева в ефира на Bulgaria ON AIR.
“В понеделник народните представители от “Прогресивна България” внесохме проект за изменение и допълнение за Закона за съдебната власт. Той е първата стъпка и реалната истинска промяна, която всички български граждани очакват от нас, като най-силна политическа партия. Те очакват от нас ние да направим тази реформа – реформа, която е крайно необходима, за да върнем справедливостта и доверието на българските граждани в съдебната власт. Ние трябва да изчистим индулгенцията – беззаконието, което ние виждаме от много години насам”, подчерта народният представител.

Тя бе категорична, че зависимостите ще бъдат изчистени.
“На първо място ние ще поставим мораториум във връзка с правомощията на ВСС. Също така предложихме Пленумът на ВСС да може да предлага временно и.ф. председател на ВАС и временно и.ф. главен прокурор. До избора на председател на ВАС също ще се правят изключително много проверки относно командироването, ще се разширят правомощията на министъра на правосъдието, той ще може да атакува актове на ВСС. Много важна стъпка е свързана с това, че всички тези, които са заемали високите постове – председател на ВАС, председател на ВСС и главен прокурор, те няма да могат да бъдат определяни и да бъдат предлагани за ВСС”, добави доц. Александра Вълчева.
“Ако има нещо работещо, предложено от опозицията, и се припокрива с нашите политики и принципи – ние бихме го подкрепили. Също така ще бъде сформирана работна комисия. Номинациите за ВСС по Конституция се правят от Народното събрание. Това, което опозицията искаше от нас и предложи, е академичната общност да предлага членове на ВСС, и то само колегите от Юридическия факултет на Софийския университет. С това не мога да се съглася, тъй като самата аз съм юрист и преподавател в друг български университет и считам, че това представлява дискриминация спрямо всички юридически факултети на територията на Република България”, коментира още тя.

Гостът е на мнение, че този въпрос трябва да бъде обсъден.
“Нов ВСС може да се очаква в края на юли месец. Сега предстои второ четене във връзка със закона, има едномесечен срок, трябва да се обнародва в Държавен вестник. За нов главен прокурор оптимистичният вариант е септември месец, като това се случи при пълна и прозрачна, независима прокуратура.








