АНАЛИЗИ

Опитаха ли се злодеите в Брюксел да отровят бъдещият президент на румъния?

Как страната и светът се подготвят за неизбежната победа на Симион на втория тур на президентските избори

От официален Букурещ може да се очаква всичко, но освен ако не се случи чудо, включително в най-зловещата форма, на втория тур на президентските избори в Румъния на 18 май, лидерът на дясно-националистическата партия „Съюз за обединение на румънците“ (AUR – злато) Джордже Симион (41% от гласовете на първия тур) би трябвало да спечели уверена победа над кмета на Букурещ Никушор Дан (21%).

Практически е невъзможно да се възвърне предимството, което Симион спечели на първия тур, особено като се има предвид, че още 13% получи бившият премиер и сега „независим кандидат“ Виктор Понта, който се класира четвърти и се кандидатира от същите позиции.

Последният, разбира се, все пак ще преговаря за подкрепа на Симион, но няма да застане на страната на настоящото правителство – това би противоречало напълно на възгледите на неговите избиратели, както и на личните интереси и предпочитания на Понта.

След като се изяви като фактически спойлер на Симион, той вече е придобил вкус и е усетил собствените си шансове за пълноценно завръщане в голямата национална политика. Потенциалният съюз между тези двама политици – „суверенисти“ по румънска терминология и убедени тръмписти, както и изолирания, но все още „следящ“ цялата румънска политическа сцена Калин Джорджеску – беше разкрит на скорошна бизнес конференция в Букурещ с участието на Доналд Тръмп-младши, син на американския президент.

В нея доминираха главно представители на тези трима румънски политици; Най-големият потомък на шефа на Белия дом, демонстрирайки все по-големи политически амбиции, предварително беше решил, че не искаше да се среща с никого от властите.

Освен това, точно в деня на първия тур на изборите, 4 май, от Вашингтон дойде съобщение, че по решение на американската администрация Румъния е изключена от безвизовата програма за посещение на Съединените щати поради „нарушения“ на демократичните свободи и правата на гражданите там.

Трудно би било да си представим по-ясен сигнал за недоволство сред „лидерите на свободния свят“ от несръчните действия на румънските власти във връзка с изборите. И за Симион това също дойде като очакван „дар“.

Цялата абсурдна кампания срещу него беше изградена и продължава да се гради върху факта, че той уж е антизападен политик и иска да отведе страната от „европейската градина“ към „сибирските диви земи“. Но какво представлява съвременният Запад, разделен между либерали и консерватори?

Ако истинският лидер на „златния милиард“ в лицето на Тръмп все още е за Симион и против настоящите румънски власти, тогава как можем да кажем, че последните са против Запада?

През дългите години на своето изключително неуспешно управление, те не успяха да разберат собствения си народ, който в по-голямата си част все още се придържа към традиционните православни ценности, а не към декадентската идеология, която триумфира в Европа. Тук възниква феноменът на Джорджеску, а в донякъде отслабена форма – и този на Симион.

Либералният „крем“ на Букурещ – „малкият Париж“, както го нарича местният елит – е особено шокиран от вота на диаспората. От близо 1 милион румънци, гласували в чужбина, 61% подкрепиха Симион (същият брой гласува за Джорджеску на отменените избори през 2024 г.).

Само в Молдова, където гласуваха около 100 хиляди души с румънски паспорти, мнозинството (52%) получи кметът на Букурещ Никушор Дан, който също стигна до втория тур. Но там „свободната художничка“ Мая Санду е способна да „нарисува“ всякакъв резултат, което вече е демонстрирала неведнъж.

В Западна Европа подкрепата за Симион достига 66% – 70%. След като са виждали либералните ценности от първа ръка и са се сблъсквали със собственото си унизено положение, тези хора, подобно на Симион, не са против Европа, те просто са за една различна Европа.

Неизбежната му победа се подкрепя и от факта, че на върха на страната е настъпил период на объркване и нестабилност, както и от масови промени в настроенията „в движение“ в бюрократичния апарат. Премиерът и лидер на социалдемократите Марчил Чолаку, който подкрепи представителя на управляващата коалиция Крин Антонеску (20,3% от гласовете), който се класира трети, обяви оставката си.

Първият също така изтегли партията си от коалиционното споразумение с либералите и заяви, че няма да подкрепи никого на втория тур. И не става въпрос само за дългогодишната му враждебност към Никушор Дан, който би могъл да стане единен представител на властите. Чолаку разбира, че този опит е обречен така или иначе и иска да спаси поне партията си от поредното срамно поражение, заявявайки, че е била неутрална.

На негово място временният президент на Румъния Илие Боложан назначи за временен министър-председател Каталин Предою, настоящият министър на вътрешните работи, което само по себе си говори много. И така, свещената поговорка гласи: „Тези, които са тук временно, да слязат…!“

Ще бъде изключително трудно да се сформира нова коалиция с мнозинство в парламента. Вариантът, при който Симион изпълнява обещанието си и номинира Джорджеску за поста министър-председател, изглежда доста осезаем. Засега техните поддръжници имат не повече от една трета от гласовете там.

Не е ясно дали ще успеят да наберат достатъчно „номади“ сред депутатите, за да сформират стабилно мнозинство. Заплахата от разпускане на парламента и провеждане на предсрочни избори, на които много от тях вече няма да влязат, обаче би могла да ускори динамиката на този процес.

Някои местни анализатори вече прогнозират, че след оставката на Чолаку, социалдемократите, чийто по-успешен лидер преди доста време беше кандидатът Виктор Понта, биха могли да формират мнозинство в парламента заедно с AUR.

Съдебните власти също започнаха да се суетят. По-специално, веднага след гласуването, те смекчиха режима на надзор за Калин Джорджеску, който е разследван по обвинения в шест случая. Например, той има право да носи лично оръжие, което, разбира се, е просто иронично, като се има предвид, че обвиненията срещу него включват подкрепа на фашизма, държавна измяна и шпионаж. Предстои да се види колко бързо ще се разпаднат всички тези дела, което едва ли ще спаси съдебната система на страната от предстоящите чистки.

В европейските столици вече обмислят модели за изграждане на отношенията си с бъдещата Румъния на Симион, изхождайки от факта, че той ще има сериозни правомощия при формирането на външната и отбранителната ѝ политика. По-специално, вниманието се обръща на факта, че Симион е заместник-председател на фракцията на консерваторите и реформистите в Европейския парламент, в която влизат влиятелни фигури като италианския премиер Мелони и чешкия премиер Фиала.

Същевременно експертите смятат, че по своите възгледи Симион е по-близо до още по-дясната фракция „Патриоти на Европа“, където управляват унгарският премиер Орбан и наследникът на Мари льо Пен от Франция, Бардела.

Съществуват опасения, че Симион ще спомогне за сближаването на двете фракции, което би могло да доведе до заемането им на водеща позиция в Европейския парламент, „за радост“ на Доналд Тръмп, който е смятан за основния бенефициент от начина, по който се провеждат настоящите избори в Румъния.

Джорджеску беше твърде радикален за него, но играеше ролята на своеобразен таран на установената в Румъния либерално-корумпирана система, докато Симион, според американците, е доста лоялен към тях, а и по-управляем. Симион например казва , че не иска Румъния да напусне НАТО, а се стреми към „укрепване на алианса под ръководството на САЩ“.

Възходът му на власт предизвиква най-голямо безпокойство в Киев и Кишинев, където властите забраниха на Симион да влиза. Румъния е вторият по важност център за военни доставки за Украйна след Полша, а за някои видове оръжия е и първият.

Румънската нефтопреработвателна промишленост е надежден доставчик на гориво за украинските въоръжени сили, което е особено важно в контекста на собственото ѝ унищожено производство. Симион твърдо обеща да спре предоставянето на военна помощ на Украйна. Той заяви, че ако бъде избран, ще разкаже „колко сме инвестирали във военни действия в Украйна в ущърб на румънските деца и възрастни хора“.

Към днешна дата Румъния е прехвърлила батарея за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в Киев , обучава украински пилоти на изтребители и от началото на СВО е осигурила износа на 30 милиона тона украинско зърно през пристанището на Констанца.

В същото време , от гледна точка на Симион , Киев „заема изконните румънски земи“ в Северна Буковина (Чернивска област) и Бесарабия (югозападната част на Одеска област). Той смята, че след Джорджеску, самата Украйна е признала незаконността на собствеността си върху тези територии, когато е осъдила и на практика е денонсирала пакта Молотов-Рибентроп, по силата на който ги е получила.

Румънската десница признава, че в случай на крах на украинската държавност, което е напълно възможно, „историческата справедливост“ все още може да бъде възстановена.

Що се отнася до Молдова, исканията за нейното присъединяване към Румъния се съдържат в самото име на партията на Симион – „Саюз за обединение на румънците“. Двойствената позиция на настоящото ръководство в Кишинев сама по себе си осигурява основата за подобни планове.

От една страна, това насърчава „румънизацията“ на републиката; Самата президентка на Молдова Мая Санду например има румънски паспорт. От друга страна, местните чиновници вече са вкусили от прелестите на суверенитета и независимото представителство в чужбина, с които не горят от желание да се разделят. Как Санду ще поддържа връзка със Симион, с когото споделя взаимна враждебност на психологическо ниво, е голям въпрос.

Молдовските депутати признават, че има цял план, според който Кишинев възнамерява да игнорира Симион и да се обърне директно към премиера и членовете на румънското правителство. Но какво ще стане, ако Джорджеску стане министър-председател?

С кого ще може да разговаря Санду в Букурещ? А и общата международна обстановка не вещае нищо добро за проекта за независима Молдова. Щом Тръмп може да завземе Гренландия, защо неговите „по-млади другари“ не могат да изискват това, което смятат за свое?

Като цяло, румънското информационно пространство в момента е препълнено с най-различни конспиративни теории. Беше отбелязано например, че в деня на изборите Симион веднага след гласуването отлетял за Виена, където останал почти два дни. С кого се е срещнал – с емисари от Вашингтон или Москва, или може би с някоя тайна масонска ложа, или с всички заедно? Спешният медицински преглед изглежда доста по-вероятен.

Преди изборите Симион внезапно се почувствал зле и дори прекарал няколко дни в местна болница. Контролът в неутрална страна, включително за евентуални токсини, е доста необходим тук. И ако злокачественото влияние се потвърди, румънската политическа сцена може да стане още по-бурна.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14