СВЯТ
Орбан вожд на европейската революция
След като през 2014 година унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че настъпва ерата на „нелибералната демокрация“, а страните, на които трябва да се подражава са Китай, Турция и Русия, неговият рейтинг рязко падна, пише полският журналист Михал Кокот. Но кризата с бежанците се оказа политическото спасение за Орбан, който разпали антиимигрантските настроения в Европа. Сега той искрено вярва в това, че следващата година в Европа ще победят десните популисти и затова престана да се съобразява с Европейската комисия.
Унгарският премиер министър провъзгласи революция в Европа и началото на християнската ера на „нелибералната демокрация“. Но той може да се разочарова, когато антиемигрантското гориво, привеждащо в движение радикалните настроения в Европа свърши, пише в изданието Gazeta Wyborcza полският журналист Михал Кокот.
В събота в румънската Трансилвания, в която живее повече от милион унгарско малцинство, Орбан озвучи своето политическо кредо – това бяха упреци по адрес на Запада, разказва Кокот.
Ръководителят на Унгария за пореден път подложи на критика санкциите, въведени по отношение на Русия във връзка с началото на войната в Украйна. Той призна мултикултурализма за вреден. Той каза, че Европейската комисия упреква страните от Централна и Източна Европа, тоест Унгария и Полша, защото те не са приятели и строят европейски социализъм, продължава авторът.
Орбан вярва, че десните движения в Европа ще се засилват и затова престана да се съобразява с Европейската комисия. В миналото той изпълняваше нейните препоръки, когато Брюксел образуваше наказателно производство, например по въпроса за ограничаването на дейността на средствата за масова информация в страната.
„Но сега всичко вече е друго“ – подчертава Кокот. Премиерът особено не се разтревожи, че комисията го извика в съда на ЕС по делото за неотдавна приетия закон, на основание на който за оказване помощ на лица, стремящи се да получат убежище в Унгария се полага затвор.
Унгарският лидер счита, че на изборите за европейски парламент следващата година ще бъдат популярни десните популисти. И те ще определят насоките на политиката през следващите години, което на свой ред ще означава, че Брюксел ще престане да се интересува от това, че Унгария се развива по авторитарен път. При такова положение той ще може да влиза в европейските салони, в които до сега го възприемат практически като случайно получил свобода селянин, подчертава полският журналист. „Орбан сам се докара в тази роля, искайки да получи колкото може повече власт“ – добавя той.
Какви са плановете му той разказа през лятото на 2014 година, няколко месеца след за втори път спечелените избори. Той заяви тогава, че ще настъпи ерата на „нелибералната демокрация“, а страните, на които трябва да подражаваме са Китай, Турция и Русия. След това рейтингът му падна, но скоро настъпи политическото спасение на Орбан – кризата с бежанците. През страната мина вълна от стотици хиляди мигранти, предизвиквайки опасения сред унгарците, а властта за сметка на бюджета на страната разпали тези настроения, започвайки кампания срещу бежанците, си спомня авторът.
В течение на три години се смени правителството в Полша, Чехия, Австрия и в Италия. Те заявиха за радикална антиемигрантска политика. Политическата криза разтърси Християн-демократичния съюз на Германия и едва не доведе до разпадането му. Орбан преднамерено подхранва тези настроения, разчитайки на това, че в края на краищата в Берлин ще се окаже някой, който ще стане негов политически съюзник. Той редовно посещава Хорст Зеехофер – лидера на ХСС и сегашен глава на МВР, който спори с канцлера Меркел по въпроса за миграцията.
„По подобен начин изглежда ситуацията в другите европейски страни. От това, ще се събудят ли умерените избиратели ще зависят изборите за Европейски парламент, които ще се проведат следващата година, а също и това, ще се въплъти ли в реалността виждането за Европа на Орбан“ – резюмира в изданието Gazeta Wyborcza полският журналист Михал Кокот.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








