ПАРИ

Оставаме без енергетика, заради ЕС… Няма спасение, колкото и да протестират…

ЕС твърдо ще закрие енергетиката ни, и спасение няма да има.

Решенията са гласувани, и то с огромно мнозиноство, т.е. независимо от бунтове и протести, закрива се.

Това логично вкара в паника работници от “Марица-Изток”, и те дойдоха на протест в София.

Но реално единственото, което правителството може да направи, е подложи на референдум членството в съюза.

Заради този проблем, както и заради ред други “Бомби”, заложени още при присъединяването ни.

Ние просто не сме готови за ЕС, и той очевидно ни убива.

Със закриването на въглищните централи, угасва половината енергетика. Дори да имаме АЕЦ “Белене” няма да е достатъчно.

А ако внасяме, токът ще поскъпне двойно или тройно.

Информация за протеста от:

Вчера миньори и енергетици от „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2″се събраха в Раднево с настояване за яснота как ще продължи да работи енергийният комплекс.

Синдикатите разговаряха по въпроса и с премиера.

Днес протестът им продължава в София.

Митингът ще започне в 13.00 часа, а протестиращите ще минат под прозорците на Президентството, Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите.

Ако комплексът на Мариците се затвори, или няма да имаме ток, или той ще е безбожно скъп.

Ако сега токът е 120 лева, то при неправилно решение за Мариците, ще стане 200 – никое домакинство не може да поеме такива разходи.

За това предупреди в студиото на Нова телевизия лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той и лидерът на КНСБ Пламен Димитров бяха категорични, че миньорите и енергетиците имат много ясно съзнание за битката си и разбират за какво точно стачкуват. Това ги отличава от другите протести в последно време.

Синдикалистите заявиха, че настояват за диференциран подход в ЕК по отношение на емисиите.

В последните години заплащането на емисиите е нараснало 20 пъти, а догодина се очаква да станат 35%. В случая това е една несправедливост на национално ниво. В страните, където има други източници на гориво, това е възможно, но в България няма как да се получи.

Пламен Димитров бе категоричен, че никой няма да ни предложи ток на по-ниска цена, от тази, за която ние го произвеждаме. Освен това синдикалистите се противопоставиха на наложилото се твърдение, че тецовете замърсяват най-много околната среда. По думите на Димитров най-много замърсяват битовите потребители, тъй като изпускат фини прахови частици. Според Манолов зелените заблуди изключително много пречат на развитието и е нужно да се преодолеят. На глобално ниво „религиозният зелен фанатизъм“ ни е застрашителен, заяви Пламен Димитров.

Ако няма устойчиво решение за електроцентралите, се очаква съществено поскъпване на тока, предупреди Димитров. По думите му държавата вече започва да разбира колко е сериозен проблемът. Ако до февруари обаче не се стигне до решение, следващият ни протест ще бъде в Брюксел. В Европа има коалиция по въпроса, защото и Полша и Германия страдат от това. Манолов и Димитров настояват България да стане част от тази коалиция на потърпевшите страни и това трябва да бъде изявено на форума за климата в Катовице следващите дни.

„Надяваме се, че Радев и Борисов няма да се каратпо този въпрос“, посочи Манолов.

Мантрата че тец-овете цапат е лъжа. Цапаме с въглища, които увеличават фините прахови частици. Към момента те са далеч над нормата.

Post Views: 48

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.