„Без дух и сърце има скелети само“. Думите са на великия поляк Адам Мицкевич от неговата ”Оda do Mlodosci”. Колко прилягат за сегашната българска журналистика – само скелета й се белее вече. Но не на бойното поле, уви…

Случаят с Димитър Аврамов от „Господари на ефира“ във Велико Търново повдига тема, която периодично се подхваща, но все не се докарва докрай. Темата за „ероите“ и тружениците. За истината и подмяната. За нормалната журналистика и „онова извратено нещо“ на Пеевски.

Участвайки в разследване за продукти с изтекъл срок на годност, Аврамов преигра в опита да привлече вниманието, като се представи за жертва на насилие. Дали е бил подтикнат от началници, от бездействието на институциите или от желанието да блесне – не е толкова важно. Важното е, че си го позволи и резултатът е гаден. Хвърли кал върху усилията на колеги, които воюват наистина воюват срещу статуквото, безобразията на политиците и корупцията.

Медиите отдавна произвеждат „герои“. Не само от собствената си среда. Някога „извайваха“ идеалния образ на комуниста – строител на бъдещето. След 1989-а „сътвориха“ романтичния „борец“, носител на новите ценности: пачки, манекенки, пищови, чалга… После дойде ред на „белите якички“, които придобиха активите на социализма и развяха знамето на демокрацията и пазарната икономика. Така нареждаха кукловодите и медиите изпълняваха. Продължават и днес. „Герои“ и „звезди“ от тесто с лъжи и фалш.

И метастазите превзеха занаята…

Постепенно, но не случайно, се образуваха четири медийни лагера.

Първият е този на Пеевски. Специализиран е да обръща палачинката при всеки повей на политическия вятър. „Медиите“ му рекетират, шантажират и дори убиват. Метафора или не, това осигури на Пеевски неограничен достъп до големия бахур – обществените поръчки и млияние в държавните институции.

Другият лагер е на изданията, изповядващи ценностите на либерализма, изповядван от бизнес-кръгове. Финансират се успешно от грантове зад граница. Това им дава известна независимост, с известни условия. Тук са и медиите, финансирани от политически брокери, както и тези, с пари на едри компании и бизнесмени с големи интереси. Явни и неявни.

Третият лагер е най-малоброен. Населяват го луди глави, чепати характери, инати, които упорстват да имат позиция и принципи. Може да не са пави винаги но са автентични. Наивни откачалки, които трудно намират финансиране и на които рекламните агенции гледат отвисоко. Преследват ги, мачкат ги, затварят ги. Ако търсите труженици – тук ще ги намерите.

Четвъртите, но по влияние може би първи, са телевизиите. Те произвеждат народни тв-кренвирши, с които тъпчат бедните… духом. Кремвиршите са наблъскани с турски сериали, реалити формати и пошли шоута – рогата и копитата на медийния кич. Изживяват се като „господари на положението“ (има пиеса с такова заглавие от Величко Нешков). Излъчваните простотии наричат „социален експеримент“ и така си перат съвестите. Царицата на този подход е манипулативната журналистика. Съвкупност от манипулирани, скрити, подбрани и цензурирани новини. За да изглеждат правдоподобни водещи и репортери надяват ботуши при наводнения, ръкомахат пред камерата, застанали до майки на убити по пътищата деца, обличат бели престилки в репортажите от болници, аленеят им бузите пред силните на деня… Армия от кифли с микрофон в ръка. (Доста мъжлета се вляха в този жанр…) Но и това им е малко – искат да са „звезди“ и „герои“ сега, веднага и без условия. Ако няма подходящ обект и тема – измислят си, режисират и играят. Бездарни и пошли реплики на Анна Политковская, Дафне Галиция, Вероника Герин, Ян Куцияк… Мерзавци, с лепнат на темето ореол на герои или жертва… Според кефа на шефа.

Във футбола внедриха системата VAR – за повече обективност. Няма медиен VAR и издатели са спокойни, че тарикатлъците им ще минават още дълго. Грешат. Нормалният гражданин, а именно той е важен, все по-ясно отсява охлювите от орлите. Измислените герои не са преследвани нито от институции, нито от прокуратурата и НАП или тайни служби. Статуквото има нужда и полза от тях, за да компрометират истинската журналистика. Тях не ги уволняват, нито ги гонят от работа заради задаване на правилни въпроси. Влачат се по следите на бахура – имали семейства. И мигат, мигат сълзливо.

Тружениците често са недолюбвани, имената им са в „черни списъци“, елитарната върхушка, както и медиите от другите лагери се правят, че не ги забелязват. Не ги канят в сутрешните, следобедните и съботно-неделните тв блокове – развалят ведрия тон на успехите. Заради тях закриват медии. Критикуват държавното обвинение и властта, затова им повдигат обвинения, разкарват ги в следствието и прокуратурата, в съдилищата и районните полицейски управления. Снемат им отпечатъци от пръстите, снимат ги в профил и анфаз, забраняват им да напускат страната, запорират им имуществото, замерят ги с яйца. Пеевските меди ги заливат с помия, обиди и клевети. Тях мафиотизираното политическо задкулисие ги преследва както обучените Родезийски риджбеци са преследвали негрите някога… Но точно сред тях, ще откриете сърце и дух.

Медийни лагери. Добре, че ги има и хората се ориентирват кой кой е.

Димитър Аврамов е петно, което първият есенен дъжд ще отмие. Той е резултат, не причина. Проблем са неговите шефове и работодатели, които искат на всяка цена сензации и скандали. Често, за да отвлекат вниманието от истинските проблеми. Коментира се скапания скеч на Аврамов, а не полицията, прокуратурата и Агенцията за контрол на храните, които пазят тарикатите с фалшивите етикети на опасни храни. От „Господари на ефира“ сгрешиха, като обвиниха другите медии, че били раздухали случая. Именно Нова телевизия излъчи специално интервю в сутрешния си блок с „героя от Велико Търново“, придружено със съответните охкания, вайкания и кахърни примигвания с босилкови клепки… Преди това пак Нова пробута осъдения за сводничество и склоняване към проституция рапър Ванко 1 като един от героите в Биг Брадър. Чак когато The Guardian – не СЕМ, разбира се, – описа абсурда, го извадиха, уж бил болен. С какво продуцентите на брадъра и шефовете в Нова са по-свестни от Аврамов? Мрак.

Анестизираното от пропагандни упойки общество може да не е съвем наясно с разликите между фалшивата и автентичната журналистика, но и това ще стане. Става вече. След препиване и махмурлук идва изтрезняване. Ако пък пиянството продължи дълго, както се е случвало в историята ни, значи си заслужаваме последиците.

И все пак има и други примери, слава Богу. Списание „Пламък“ навърши 95 години. Създателят му Гео Милев бе в окопите край Дойран, бе в европейски университети, бе и на справка в полицията, откъдето не се върна… Бе с едно око, но виждаше повече от другите. „Ако срамът не беше такава голяма рядкост в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя постоянна резиденция.”… Такива думи ни остави. За да имаме оръжие и без втора поправка в Конституцията.