СВЯТ
От тъп проамерикански инат на ръководството на Молдова, ще остави народа без газ
“Газпром” започна да наказва строго тези в чужбина, които не си плащат
Молдова не изпълни първия краен срок за плащане, 22 ноември, за доставките на газ по новия договор с „Газпром“. Оказа се, че в “Молдовагаз” просто няма пари. Там започнаха да ги търсят едва след категоричен ултиматум от “Газпром.” Все пак да останеш без газ през отоплителния сезон е не само социална катастрофа, но и политическа. Сряда е последният ден за реждане на сметките. Ако това не се случи, доставките на газ за Молдова ще спрат.
И месец не е минал от подписването на новия договор за газ с Молдова, а тя вече не може да плаща за доставения газ. Самата компания обяснява, че е имало дефицит в платежния баланс: през октомври тарифата за молдовските потребители е била 130 долара за 1000 кубически метра, а всъщност Кишинев е трябвало да купува газ по 800 долара за 1000 кубически метра.
„Оправданието на Кишинев, че през октомври цената на газа е била висока, е лошо. Защото това не е проблем на доставчика, а на купувача “, казва Игор Юшков, експерт от Националния фонд за енергийна сигурност и Финансовия университет към правителството на Руската федерация.
През септември изтече предишният договор с “Газпром”, според който Молдова получаваше газ на супер ниска цена от 130-150 долара за хиляда кубически метра благодарение на специална формула за ценообразуване. Кишинев обаче не успя да се договори предварително с “Газпром” за нов договор, така че през октомври беше принуден да купува газ на спотови цени. Без договор цените на газа се определят в съответствие със борсите, тоест Молдова започна да плаща за газ по пазарни цени. И няма значение от кого купува газ – от “Газпром”, Украйна или европейски доставчици. Пробните покупки на газ на търгове убедиха Молдова, че старият приятел е по-добър от двама нови.
Този факт, плюс началото на отоплителния сезон, накара Кишинев да побърза да сключи нов договор с “Газпром”, който започна да действа на 3 ноември 2021 г. “Газпром”, въпреки силната си преговорна сила, направи отстъпки на Молдова и обвърза цената на газа с петрола, а не със спотовия компонент. В резултат на това през ноември руският газ струва 450 долара за 1000 кубически метра, отбеляза “Молдовагаз”. Това, разбира се, е по-скъпо от преди, но много по-евтино, отколкото на спотовия пазар, където цените все още се държат в района на 800-1000 долара за хиляда кубически метра.
„Най-вероятно, дори когато договорът беше подписан, в Молдова подозираха, че може да има проблеми с плащането, но очевидно страната смята, че не е необходимо да плаща за доставените стоки“, казва Игор Юшков. Молдова има дълга история на неплащане за газ. Има дълг от над 700 милиона долара, който обеща да върне след одит до пролетта на 2022 г. Но, както виждате, след като подписа нов договор за газ, Кишинев поде старата песен.
Предвид ниската платежоспособност на страната и нейното нежелание да признае и изплати задълженията за газ, този път Москва зае категорична позиция. „Газпром” е малко вероятно да се съгласи на преструктуриране и отсрочване на дълга. “Газпром” вече направи отстъпки на Молдова при подписването на договор за газ, а Кишинев отговори, че е спечелил победа над Москва благодарение на блестящите си дипломатически таланти. Всъщност това беше само добрата воля на руското ръководство и надеждата за връщане на старите дългове “, казва Юшков.
Като се има предвид негативният минал опит, “Газпром” настоя за ясно изписване на сроковете за плащане и правото на компанията да спре доставките в случай на образуване на дълг в новото споразумение. “Газпром” даде на Молдова 48 часа да изплати дълга, който според молдовската страна е над 70 милиона долара. Крайният срок за плащане е 22 ноември, така че “Молдовагаз” трябва да бъде платено преди изтичането му на 24 ноември.
Любопитно е, че няколко дни преди 22 ноември, когато стана известно, че Молдова няма да плаща за газ, президентът Санду обяви необходимостта от извършване на финансов одит в “Молдовагаз” поради подозрения за злоупотреби. „Молдова очевидно е започнала да подготвя почвата за обвинения срещу “Газпром”. Необходим е одит, за да се докаже в случай на конфликт, че касовата разлика, поради която молдовската страна не може да плаща за газ сега, е възникнала по вина на самия “Газпром”. Тъй като руската компания притежава дял в “Молдовагаз”, не изключва Юшков. Но това е най-лошият сценарий.
За самата Молдова е по-изгодно да намери пари. Може да намери средства в бюджета си или да помоли Европа. „Ако Кишинев имаше възможност, определено щеше да поиска от Европа пари. Вече е имало такъв случай: през октомври, когато се водеха преговори с „Газпром“ за нов договор, Молдова се оплака на Европа от Русия, която я принуждава да купуват газ на пазарни цени, уж заради европейския избор на молдовците. Отнема обаче време, за да се накарат европейците да отделят пари “, казва Юшков.
А Кишинев няма това време – отоплителният сезон вече започна. Затова властите на страната започнаха да се суетят. Ръководителят на компанията “Молдовагаз” Вадим Чебан каза, че се е обърнал към правителството и е поискал заем от 74 милиона долара за изплащане на дълга към “Газпром”. Според него Комисията за извънредни ситуации е отпуснала сумата. Но ето лош късмет – молдовският парламент ще одобри това решение на окончателно четене едва на 25 ноември, четвъртък. Докато срокът на ултиматума на “Газпром” изтича на 24 ноември, сряда.
Изненадващото в тази ситуация е фактът, че Кишинев започна да се суети едва след като “Газпром” заплаши, че ще спре доставките на газ. Какво правеше “Молдовагаз” почти месец преди 22 ноември, като разбра, че няма пари за плащане? Явно нищо. Кишинев наистина се надяваше, че Русия отново ще си затвори очите за неплащането на доставките.
„Газпром” представи позицията си ясно и ако парите не му бъдат върнати в рамките на 48 часа, той ще спре газа. Без руски газ Молдова няма да може да премине отоплителния сезон и ще трябва да изключи консуматорите, ще има истинска извънредна ситуация“, казва Юшков.
Ще даде ли “Газпром” още един ден отсрочка, както в крайна сметка поиска Молдова? Напълно възможно е да направи тази отстъпка, защото отоплителният сезон вече е започнал. „Освен това Молдова има силен аргумент – ако няма газ, тогава Приднестровието и хората, които живеят там с руски паспорти, също няма да го имат. За Русия това е проблем, но има контрааргумент. Приднестровска газова ТЕЦ доставя електроенергия, включително на територии, контролирани от Кишинев “, казва Станислав Митрахович, старши научен сътрудник във Финансовия университет към правителството, експерт във Фонда за национална енергийна сигурност. Следователно в интерес и на двете страни е този въпрос да бъде решен по мирен начин.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








