ПАРИ

Парите на българите в депозитната система трябва да са под контрола на държавата, а не на частни фирми

Българската държава, а не частни фирми трябва да контролира парите на българските граждани, които предстои да се събират от т.нар. депозитна система.

Това се казва в позиция, внесена в парламента от Асоциацията на българските търговци на храни (АБТХ), Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ).

Разследване на Обективно.БГ разкри, че чужди компании и търговски вериги искат да печелят 126 млн. евро годишно от депозитите ни за бутилки и кенчета. Причината: до две години България и всички държави от ЕС трябва да въведат т.нар. депозитна система, ако не успят да рециклират поне 80% от пластмасовите бутилки и метални кенчета до 2028 г. Това предвижда Регламент 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки.

Спорният въпрос, който предстои да реши парламентът, е кой да събира и контролира тези пари: държавата или частни дружества и НПО-та. Според внесения в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъци (ЗУО) това трябва да е държавата.

Срещу него обаче се обявиха представителите на големите мултинационални компании и търговските вериги в България, които искат частна депозитна система. Съюзът на пивоварите („Загорка“, „Карлсберг“, „Каменица“ и др.), Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки („Кока-Кола“, „Куадрант Бевъриджис“ – производител на „Пепси“, „Сан Бенедето“, „Девин“ и др.) и Сдружението за модерна търговия („Кауфланд“, „Лидл“, „Билла“ и др.) настояват парламентът да гласува в полза на частните фирми, а не на държавата, с мотива, че така е в Европа. В Унгария обаче депозитната система също е държавна, както предвижда и българският законопроект.

Представителите на българския бизнес от Асоциацията на българските търговци на храни (АБТХ), Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ), са на противоположното мнение. Те искат парите на българските граждани от депозити да се събират от българската държава. В становището им до парламента са посочени следните мотиви:

„Не споделяме виждането, че създаването на депозитен оператор – публично предприятие – противоречи на европейското законодателство и по-специално на Регламент (ЕС) 2025/40 относно опаковките и отпадъците от опаковки. Съгласно Приложение Х към Регламента, „оператор на система“ означава всяко физическо или юридическо лице, на което е възложена отговорността да създаде или експлоатира депозитна система за връщане в държавата-членка.

От определението става ясно, че депозитен оператор може да бъде всяко юридическо лице, като не се поставя никакво ограничение по отношение на собствеността на капитала. Нещо повече, съгласно чл. 5 от Закона за публичните предприятия, публичните предприятия са юридически лица, които се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото с цел постигане на максимална стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите.

На следващо място трябва да се има предвид, че публичният характер на депозитния оператор е гаранция за прозрачност и отчетност, тъй като всички договори, сключени от него в изпълнение на дейността, трябва да преминат през предвидените в Закона за обществените поръчки процедури, както по отношение на условията на договорите, така и по отношение на тяхното изпълнение. В този смисъл предложеният ЗИД на ЗУО осигурява максимална възможност за контрол, както от страна на компетентните органи, така и от страна на гражданите и обществените организации.

Практиката в другите европейски страни показва, че депозитният оператор акумулира ресурс в размер на стотици милиони евро от невърнати депозити (събрани от потребителите) и този ресурс трябва да бъде използван в полза на гражданите и околната среда. Считаме, че без публичен контрол депозитната система може да стане лесна мишена за злоупотреби, а натрупаните средства да се използват за други цели, различни от законово определените.

Не споделяме мнението, че ще е налице конфликт на интереси, тъй като държавата ще бъде тази, която ще управлява и ще контролира депозитния оператор. Напротив, конфликт на интереси би бил налице, ако капиталът на депозитния оператор е собственост на задължената индустрия и тази индустрия определя самостоятелно условията, при които ще изпълнява своите законови задължения, вкл. размер на депозита, условия по договорите, отчетност на материалните, финансовите и информационни потоци – на практика се получава договаряне сам със себе си“, пише в становището на представителите на българския бизнес до парламента.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия пари финанси

Up Next

Дългът на колективния Запад скача заплашително

Don't Miss

Хората се чудят как да платят сметките си за ток, а депутатите се глезят с 9% увеличение на заплатите си.

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.