ПОЛИТИКА
Парламентът отхвърли със 125 гласа Габровски за премиер. На хоризонта – нови избори
Народното събрание отхвърли със 125 гласа номинацията н проф. Николай Габровски за премиер. „За“ неговата номинация бяха 113 депутати , „против“ – 125, без „въздържал се“.
Това почти със сигурност означава, че отиваме на избори, защото вероятността да се състави правителство с някои от следващите мандати е минимална.
Правителството с мандат на ГЕРБ – СДС бе подкрепено от ГЕРБ – СДС (67 гласа), ДПС (35 гласа) и „Български възход“ (11 гласа).
Против гласуваха групите на „Продължаваме промяната“ (53 гласа), „Възраждане“ (27 гласа), „Демократична България“ (20 гласа) и БСП (24 гласа).
Независимият Явор Божанков също гласува „против“.
Нито един народен представител не се въздържа, само двама депутати отсъстваха от залата.
Структурата и съставът на Министерския съвет няма да бъдат подлагани на гласуване, след като кандидатурата не беше подкрепена, процедурата е изчерпана, обясни председателстващият заседанието Йордан Цонев.
Сутринта в залата се регистрираха 228 народни представители, което за малко породи надежда, че правителството може да има, тъй като тогава то би минало със 115 гласа, колкото са тези, които го подкрепят. При гласуването обаче се оказа, че отсъстват на практика само двама народни представители.
Пред депутатите кандидат-премиерът представи като свои приоритети целите, записани в програмната декларация, която от ГЕРБ разпространиха от негово име преди няколко дни.
Тук влизат:
разработване на Закон за държавния бюджет за 2023 г., съдържащ пакет от антикризисни мерки;
постигане на политически и обществен консенсус за конституционни и законодателни промени в областта на правосъдието и борбата с корупцията;
възобновяване на усилията за приемане на България в Шенгенското пространство;
подготовка за присъединяване на България към Еврозоната през 2024 г.; постигане на енергийна независимост;
ускорена модернизация на въоръжените сили.
Скоро след като Николай Габровски обяви състава на проектокабинета си, от БСП потвърдиха, че няма да го подкрепят. „Не ни интересуват имената в предложения кабинет, защото зад него прозира моделът на ГЕРБ, срещу който ние борим 6 години„, заяви Корнелия Нинова.
„България не е просто на кръстопът, а пред пропаст … Моето желание бе да се откъснем от тяснопартийното и конфронтацията, и да се премине към тясноекспертното и професионалното … България има нужда от работещо правителство и работещ парламент. Това е най-сигурната антикризисна мярка“, заяви Габровски пред народните представители.
И ги предупреди, че ако пропуснат шанса за това, който имат сега, ще оставят страната „в ръцете на случайността и задкулисните договорки“. Кандидат-премиерът разказа пред пленарната зала и известната притча за цар Соломон, който разрешил спора между две майки за едно дете, подчертавайки: „Нека любовта към България днес надделее“.
На трибуната го председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова – Тя оцени проектокабинета като „послание за необходимост от компетентно управление“, което „не отваря нови рани в обществената тъкан, а ще се опита да лекува старите“. „Днес ще подкрепим истински, а не въображаем А отбор на България“, декларира Атанасова.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ разкритикува ГЕРБ-СДС, че не са положили достатъчно усилия, за да осигурят широка подкрепа за проектокабинета. По думите му, най-лесно в тази ситуация за ДПС е да отхвърли предложеното правителство, което би довело до нови предсрочни избори. „Ние от ДПС смятаме, че нямаме право на това … Съдбата на държавата ни изисква своите компромиси. И ние правим огромен компромис. Искаме да дадем шанс кризите да бъдат разрешени. Нямаме право на друго поведение“, обясни мотивите на партията си Карадайъ.
Той предупреди, че се намираме в „критична точка на историята на страната“, и призова колегите си депутати да бъдат „смирени в името на по-висши цели като бъдещето на страната“.
„Виждаме как за пореден път, когато очаква тежък мач, г-н Борисов отказва да излезе на терена“, констатира в отговор Андрей Гюров, който води депутатите на ПП. Този отказ, според Гюров, означава, че няма кой да носи политическа отговорност за проектокабинета. Той припомни печалната история на т.нар. експертни правителства – кабинетът „Беров“ и кабинетът „Орешарски“. Гюров прогнозира, че местните избори през 2023 г. са голямата задача на правителството на Габровски, за да може „статуквото да запази своите феодални владения“.
Ангажиментът на Габровски за еврозоната пък предизвика гнева на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. „Имаме сериозни и непреодолими вътрешни и външнополитически разминавания (с кандидат-премиера – бел.а.)“, заяви той. И използва случая, за да заяви, че няма да подкрепи и нито едно друго предложение за правителство в настоящия парламент. По думите му, различията между ГЕРБ-СДС и ПП например са по-скоро личностни, а не идеологически. „Новите избори са решението и изходът от политическата криза. Един насилен кабинет само ще я задълбочи“, смята националистическият вожд.
БСП също отказа подкрепа за проектокабинета. Соцлидерът Корнелия Нинова обяви, че пред политиците стоят две задачи – да продължат борбата с паралелната държава и да преведат България през кризите. Според Нинова възможностите за постигане на тези задачи са във втория и третия мандат за правителство. Тя заяви готовността на левицата да участва в разговори в рамките на тези мандати.
Съпредседателят на ДБ Христо Иванов изтъкна, че кандидатурата на Габровски не върви с ясна диагноза за проблемите на страната, нито с ясно лечение. По думите му, десницата не може да подкрепи кабинет на ГЕРБ-СДС, при това подкрепян от ДПС, без първо да се проведе разговор защо България е затънала в дълбока корупция през 12-те години на доминация на герберите. „Не виждаме в състава (на кабинета – бел.а.) ресурс за онези дълбоки промени, от които България има нужда … Нашата теза е, че точно защото е трудно, точно защото имаме политическа криза, ние трябва да си поставяме високи цели“, обясни Иванов. Той отхвърли и опита на Габровски да привлече помощта на ДБ с обещания за реформа в съдебната власт, включително и в прокуратурата. Десният лидер напомни, че докато кандидат-премиерът е поемал такива ангажименти, хората на Борисов са мълчали.
От името на БВ Стефан Янев поздрави ГЕРБ за избрания от тях кандидат за премиер. Той подчерта, че е дошло времето политическите сили да дадат възможност за изява на надпартийни кандидатури. Затова БВ ще подкрепи номинацията на Габровски. В същото време, Янев заяви, че няма политическо споразумение за правителство и съответно остава неясно кой ще носи политическата отговорност за него. По тази причина БВ ще отхвърли структурата на кабинета и министрите, предложени от Габровски.
Кои бяха кандидатите за министри в проектокабинета:
Министър-председател – проф. Николай Габровски;
Заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз – Малина Крумова;
Заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието – Миглена Тачева;
Заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите – д-р инж. Меглена Плугчиева ;
Министър на финансите – Маринела Петрова;
Министър на вътрешните работи – д-р Благородна Макева;
Министър на отбраната – Атанас Запрянов;
Министър на външните работи – Драгомир Заков;
Министър на икономиката и индустрията – Мартин Дановски;
Министър на регионалното развитие и благоустройството – Добромир Симидчиев;
Министър на транспорта и съобщенията – Прошко Прошков;
Министър на труда и социалната политика – д-р Събина Събева;
Министър на здравеопазването – д-р Благомир Здравков;
Министър на образованието и науката – проф. д-р Славчо Томов, д.м.н.;
Министър на културата – Ириней Константинов;
Министър на земеделието, храните и горите – Васил Грудев;
Министър на иновациите и растежа – Милена Стойчева;
Министър на електронното управление – Красимир Симонски;
Министър на енергетиката – Николай Павлов;
Министър на туризма – д-р Мартин Захариев;
Министър на младежта и спорта – инж. Борил Кръстев.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Районният кмет като връзка между гражданите и институциите
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.
На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.
Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.
Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.
Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?
Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.
Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.
Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.
При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.
Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.
Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.
В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.
Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?
Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.
Кратко представяне към статията
инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.
ПОЛИТИКА
Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи
България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.
Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.
Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:
Италия
Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.
Франция
Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.
Белгия
Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.
Финландия
Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.
Гърция
Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.
Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.
След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.
Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.
„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.
„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.
Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.
„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания
Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.
Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.
Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.
Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.
В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.
В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.
Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.
Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.
Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.
Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.
Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.








