ПАРИ

Пентагонът не може да каже за какво е похарчил 21 трилиона долара

Няма правописна грешка в заглавието – не става дума нито за милиони, нито за милиарди. Двадесет и един трилиона долара се губят от отчетите на военното министерство на САЩ от 1998 до 2015 г.

Лий Кемп, truthdig.com

Двадесет и един трилиона долара.

Данни на Пентагона показват, че той няма документи, с които да отчете разходи за 21 трлн. долара. Да, говорим за трилиони, с „т”. Тази информация може да промени всичко. Но за това малко по-нататък.

Има определени неща, които човешкият ум не може да прави. Сложните ни мозъци не могат да виждат света в инфрачервено, не могат да произнасят наобратно думи по време на оргазъм и въобще не могат да възприемат числа над няколко хиляди.

До няколко хиляди можем да ги усетим, да си ги представим. Всички сме били на стадиони с по няколко хиляди души и имаме представа какво са толкова хора (и колко хлъзгав става подът под краката ни).

Но милиони не можем да си представим. Превръщат се в неясна мъгла. Опитът да си ги представим е като да се опитаме да прегърнем спомен. Може би знаете какво може да се купи с един милион (може дори да искате това нещо), но вероятно не знаете колко е висок куп с един милион долара в еднодоларови банкноти. Вероятно не знаете и за колко време работещият на минимална заплата ще изкара един милион долара.

Затова и опитите да осъзнаем – наистина да осъзнаем, че Пентагонът е похарчил безотчетно 21 трлн. долара между 1998-а и 2015 година, ни убягват подобно на това да чуете от майка си, че третият ви братовчед, с когото сте се виждали само два пъти, се развежда. Изглежда смътно обезпокоително, но забравяте за това след 15 секунди, защото… какво друго да направите?

Двадесет и един трилиона.

Но да се върнем в началото. Преди две години професорът по икономика Марк Скидмор чува бившата зам.-министърка на благоустройството и градското развитие Катрин Остин Фитс да казва, че от службата на главния инспектор на Пентагона са открили 6,5 трлн. безотчетни разходи за 2015 г. Тъй като е професор по икономика, Скидмор си помислил: „Сигурно говори за 6 милиарда долара. Ако са 6 трилиона, това значи, че Пентагонът не може да се отчете за пари, които са повече от брутния вътрешен продукт на цяла Великобритания.

Но и 6 млрд. безотчетни харчове също са огромна сума.”

Затова Скидмор се заема да прегледа доклада на главния инспектор и открива нещо интересно: наистина става дума за трилиони! Безотчетни харчове за 6,5 шибани трилиона за 2015 г.! Съжалявам за лошия език, но според граматическите правила, думата „трилион” винаги трябва да бъде предшествана от „шибан”. И наистина са повече от БВП на Великобритания.

Скидмор провежда скромно изследване. Според материал на „Форбс“ от декември 2017 г., „той и Катрин Остин Фитс… проучват редица държавни уебсайтове и откриват подобни доклади още от 1998 г. Въпреки че документите са непълни, правителствените източници говорят за разходи за 21 трлн. долара, за които липсват документи, изхарчени от министерствата на отбраната и на благоустройството и градското развитие в периода 1998-2015 г.”

Да спрем за секунда и да си представим колко са 21 трлн. долара (което не можем, защото ще причини късо съединение в мозъка ни, но все пак да опитаме).
Предполага се, че всички пари на фондовата борса са 30 трлн. Долара.
БВП на Съединените щати е 18,6 трлн. Долара
Представете си куп с пари само с банкноти от по 1000 долара. Колко висок ще бъде този куп, ако парите в него са един трилион долара? 101 километра.
Представете си, че изкарвате по 40 хил. долара годишно. Колко време ще ви трябва да изкарате един трилион? Не си го поставяйте за цел, защото ще ви трябват 25 милиона години (което звучи доста, но съм чувал, че щом прехвърлите десет милиона години, времето започва да лети, защото вече сте научили наизуст пътя до офиса, къде е кафе машината и пр.)

Човешкият мозък не е създаден да мисли за трилиони долари. И определено не е създаден да мисли за изхарчени от министерството на отбраната 21 трилиона, за които то няма документи. Тези числа звучат безумно. Като Алекс Джоунс да открие татуировка на задника си, направена му от извънземни.

Но това число 21 трилиона идва от службата на главния инспектор на министерството на отбраната. Макар че, както пише „Форбс”, „след като Марк Скидмор започва да разпитва службата за тези необосновани харчове, нейният сайт, който документира, макар и в непълен вид, тези „счетоводни напасвания”, мистериозно е свален.” За щастие много хора преди това успяват да свалят копия от доклада, който можете да видите.

https://www.facebook.com/DokumentalniFilmi/videos/1798613233550612/?t=14

Post Views: 81

Related Topics:скандал финанси

Up Next

Франкещайна ГЕРБ§ПФ ни готви нов ценови шок за зимата!

Don't Miss

Следващата криза тръгва от недвижимите имоти

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.