ПАРИ
Петролът удари 95 долара, а Китай продължава да се запасява
До края на юни цените на петрола се задържаха на многогодишно дъно в диапазона малко над 70 долара за барел и Джо Байдън се надяваше да понижи цената на бензина, като това можеше да му помогне да постигне краткосрочни политически дивиденти. Два и половина месеца по-късно петролът поскъпна с повече от 20 долара (от дъното от 71,57 долара на 28 юни) или 32%, което е най-бързото му покачване от началото на 2022 г. Това покачване бе предизвикано от решението на Саудитска Арабия доброволно да намали производството с още 1 млн. барела дневно в допълнение към намаленията, договорени от групата ОПЕК+ и по този начин умишлено създаде производствен дефицит от над 3 млн. барела дневно.
В този смисъл цената вероятно ще продължи да се покачва до 100 долара на барел, както прогнозирахме за първи път преди две седмици и както заяви в началото на седмицата главният изпълнителен директор на Chevron Майк Уърт по телевизия „Блумбърг“, пише изданието Zero Hedge.
Междувременно търсенето на петрол в Китай вече е на най-високото ниво през тази година. Да, въпреки че китайската икономика остава (засега) в застой, Пекин продължава да изкупува всеки барел, който може да намери, точно както продължава да трупа запаси от всеки друг вид суровина. Сякаш се подготвя за война.
Всъщност, ако оставим настрана намеренията на Китай, агенция „Ройтерс“ съобщава, че рекордната преработка на суров петрол в страната и големият внос през август са очертали оптимистична картина на търсенето в най-големия вносител в света, но „това, което до голяма степен се пренебрегва, но не бива да се пренебрегва, са огромните количества петрол, които се вливат в запасите на страната“.

Позовавайки се на официални данни, „Ройтерс“ изчисли, че през август Китай е добавял около 1,32 млн. барела дневно към търговските или стратегическите запаси от суров петрол, а специализираната информационна агенция в областта на ценовите котировки на нефтопродукти и промишлени метали S&P Global Platts изчисли, че през юли китайските запаси от суров петрол са достигнали рекордните 1,142 млрд. барела. Това се случва в момент, когато аналогичните запаси от суров петрол в САЩ са спаднали до малко над 770 млн. барела и бързо се изчерпват.
Нарастването на петролните запаси на Китай до рекордни нива промени рядко срещаното намаление през юли, когато рафинериите преработиха с около 510 хил. барела дневно повече, отколкото имаха на разположение от вноса и вътрешното производство.
Както отбелязахме миналия месец, юли беше първият месец от 13 години насам, в който Китай се обърна към запасите, и това се случи в момент, в който вносът намаля, тъй като цените на суровия петрол се повишиха в периода, когато щяха да бъдат договорени пристигащите през юли товари. Тенденцията се обърна през август, тъй като силният внос на суров петрол и стабилното вътрешно производство надделяха над рекордните темпове на преработка в рафинериите.
Макар че Китай не разкрива обемите на суровия петрол, който се влива или извежда от стратегическите и търговските запаси, може да се направи оценка, като се извади количеството преработен суров петрол от общото количество суров петрол, налично от вноса и вътрешния добив.
Според последните данни, публикувани от Националното статистическо бюро на Китай, през юли рафинериите в страната са преработили 64,69 млн. тона, което се равнява на 15,23 млн. барела дневно. Това е с 19,6% повече от същия месец на 2022 г. В същото време вносът на суров петрол през август е бил 12,43 млн. барела дневно – третият най-висок дневен показател в историята и с 20,9% повече спрямо юли и с 30,9% повече спрямо август миналата година – докато местният добив на петрол е бил 4,11 млн. барела дневно през август, което, събрано с вноса, означава, че рафинериите са разполагали с общо 16,55 млн. барела дневно.
Като се извади преработката от 15,23 млн. барела дневно, остава излишък от 1,32 млн. барела дневно, който се е влял в резервоарите за съхранение.

Съчетаването на тези данни означава, че през първите осем месеца на годината Китай е увеличил запасите си с около 810 000 барела дневно, или общо с около 197 млн. барела. Това означава, че теоретично Китай би могъл да намали вноса с около 1,61 млн. барела дневно през последните четири месеца на 2023 г. и запасите му да останат на точно същото ниво, както в края на 2022 г. Не че Китай ще го направи, разбира се, тъй като страната изглежда адски склонна да складира всяка капка петрол, до която може да се добере (въпросът отново е – защо – но ще оставим отговора на много по-умни от нас хора).
В практически план запасите на Китай означават, че китайските рафинерии могат да поддържат високи нива на преработка, за да задоволят вътрешното търсене, и да увеличат износа на рафинирани горива, за да получат високи маржове, особено за дизеловото гориво. Те биха могли да направят това, като същевременно намалят вноса, което от своя страна може да окаже известен натиск за понижаване на цените на суровия петрол, които на 15 септември достигнаха 10-месечен връх.
Тенденцията от края на юни насам до голяма степен бе предизвикано от решението на Саудитска Арабия доброволно да намали производството си с още 1 млн. барела дневно в допълнение към намаленията, договорени от групата ОПЕК+, в която саудитците са водещият износител.
Според „Ройтерс“ въпросът сега е как ще реагират китайските рафинерии на по-високите цени на суровия петрол? Историята показва, че те са склонни да намалят вноса, ако смятат, че цените са се повишили твърде бързо или твърде високо. Обратно, те са склонни да внасят повече и да пълнят резервоарите за съхранение, когато цените са ниски. Досега обаче Китай не е дал никакви признаци, че ще забави темпа на вноса си.
Все пак, като се има предвид, че цените започнаха да се покачват стремглаво от юли насетне, ако китайските рафинерии намалят вноса, това вероятно ще се прояви по-скоро през октомври, като се има предвид забавянето между момента на организиране на товарите и тяхната физическа доставка. Въпреки това е малко вероятно Китай да намали вноса през четвъртото тримесечие, особено след като неговите рафинерии могат да продължат да получават достъп до петрол с отстъпка от Иран, Русия и Венецуела.

Съществува обаче риск те да се обърнат към запасите си и изглежда, че пазарът до голяма степен не отчита този риск. Това мнение не се споделя широко от индустрията, а със скока на фючърсите върху суровия петрол търговците и анализаторите все по-често говорят за това кога, а не дали, цените ще се върнат към 100 долара за барел.
Сред оптимистичните признаци, които говорят за трицифрени цени на петрола, виждаме, че в целия свят цените за физически барели се увеличават, а доставките от Близкия изток, Азербайджан и дори Русия се оскъпяват, тъй като рафинериите се борят да произведат достатъчно дизелово гориво преди сезонното нарастване на търсенето.
Анализаторите, които са настроени положително, твърдят, че дори когато цената на суровия петрол е вече около 90 долара, много фондове все още не са инвестирали достатъчно в петрол, което създава потенциал за по-високи цени, които тепърва предстоят. В интервю за телевизия „Блумбърг“ главният изпълнителен директор на Chevron Майк Вирт прогнозира, че петролът ще достигне 100 долара за барел.
„Предпоставките за това са много, много силни в момента. На този етап това е краткосрочно явление. Не казвам, че средната стойност ще надхвърли 100 долара, но може ли да се достигне 100 долара за известно време? Абсолютно да“, смята Амрита Сен, ръководител на проучванията в консултантската компания Energy Aspects, в ефира на „Блумбърг“.
„Блумбърг“ отбелязва, че силните позиции се дължат на физическите пазари. Един от най-ярките примери за това е водещият азербайджански суров петрол Azeri Light, който се търгуваше за близо 100 долара за барел миналия петък на 15 септември, тъй като високите печалби от превръщането на суровия петрол в дизелово гориво означават, че преработвателите плащат и високи цени за сортовете, от които се извлича повече гориво.
Според търговците същите тези маржове отново водят до търговия с руски барели, които за известно време бяха в немилост. През по-голямата част от времето след началото на специалната военна операция в Украйна те се продаваха с отстъпка.
Разликата се проявява и във формата на кривата на петролните фючърси. В понеделник най-близкият фючърсен договор за сорта Брент беше с отстъпка от над 1 долар за барел спрямо следващия месец. Структурата, позната като бекграунд и показваща ограничено предлагане, беше най-голямата от ноември насам. На този фон дори някои от „най-мечи настроените“ анализатори на пазара започват да признават, че цената от 100 долара изглежда по-вероятна, особено като се имат предвид дългогодишните политически рискове в производители като Либия и Нигерия.

Геополитиката, наред с техническата търговия, „може да изтласка петрола над 100 долара за кратко време“, написаха в понеделник анализаторите на CitiGroup, включително петролният специалист Ред Морс, признавайки, че е грешал за 2023 г. с прогнозите си за цената на петрола. „Въпреки това продължаваме да виждаме постепенно разхлабване на хоризонта“, добави той, защото, разбира се, ще се окаже прав… Вероятно.
Според CitiGroup част от този спад ще се дължи на ръст на предлагането извън съюза ОПЕК+. Той посочва държави, сред които САЩ, Гвиана и Бразилия, които могат да добавят барели на пазара през следващите месеци и да разсеят сегашното свиване.
Засега обаче приходите в страните производителки нарастват. В петък петролът Murban от Обединените арабски емирства се търгуваше на най-силното ниво от февруари насам, а в понеделник се повиши още повече. Барелите от Катар до Западна Африка също поскъпват, а флагманският сорт на Саудитска Арабия е близо до 100 долара.
Тези скокове изместват фокуса върху търсенето и влиянието върху страните-потребителки. Резервната банка на Индия заяви в понеделник на 18 септември, че суров петрол над 90 долара за барел представлява нов риск за световната финансова стабилност. Странно от къде идва тази математика: все пак петролът се търгуваше на трицифрени стойности преди повече от десетилетие, когато инфлацията беше далеч, далеч под сегашната. Всъщност може да се твърди, че коригиран спрямо инфлацията, петролът рядко е бил толкова евтин!
Макар че тази година петролът сорт Брент все още не е достигнал трицифрени стойности, рафинираните горива като бензин и дизел се търгуват над това ниво от месеци.

„Много вероятно е да видим движение на петрола сорт Брент над 100 долара за барел“, каза Бярне Шилдроп, главен анализатор на суровини във водещата норвежка финансова агенция SEB Group. „Но търсенето на петролни продукти вероятно ще пострада повече, ако цената на суровия петрол сорт Брент се повиши до 110-120 долара за барел, въпреки че такова ценово равнище изглежда прекомерно.“
Може би, но пазарът със сигурност ще провери колко високо може да стигне петролът сега, когато инерцията е с ясно очертана посока.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








