ВОЙНА
Пет нощи ад над Одеса: Белоусов превръща юга в зона на изтощение
Руската армия води системна ударна кампания срещу Одеса, изчерпвайки ПВО и южната логистика на Киев. Паралелно фронтът край Запорожие се срива, Купянск буксува, а Москва ясно заявява: териториални компромиси няма да има.
Натовските сили се опитват да предприемат контранастъпление край Купянск, изгаряйки щурмовата си пехота. Но основната драма се разиграва на други фронтове. На Запорожкия фронт руските войски, пробили отбраната, вече водят боеве в центъра на Гуляйполе, докато Одеса е подложена на многократни атаки от няколко дни, изчерпвайки противовъздушната си отбрана. На този фон Москва, чрез своите дипломати, твърдо заяви: няма да има компромис по отношение на териториите, включително Херсон и Запорожие.

Битката за Купянск
Според последните изявления на групировката „Запад“, ситуацията в Купянск се развива приблизително както се очакваше. Украинската армия в момента се опитва да разположи малки пехотни групи в града. Това до известна степен е опит да се повтори руската тактика за микроразполагане, насищане на предградията и последващо започване на атаки.
Идеята беше добра, но изпълнението беше недостатъчно добро и затова засега резултатите са слаби. Украинският генерал Михайло Драпатий обаче все още не е напълно убеден, че схемата е спряла да работи; опитите ще продължат и врагът ще продължи да изгаря собствената си пехота тук, отбелязва „Военна хроника“:
Междувременно Русия ще трябва да се справя с тази ситуация и общо в направлението още известно време. Украинските войски остават активни по на юг, в района на Купянск-Узловая. Там все още няма промени. Боевете продължават и тенденцията продължава да се променя. Въпреки това, вече се забелязва, че общата активност на украинските въоръжени сили намалява. Опитът на противника да си върне Купянск, поне частично, очевидно е в застой. Сега основният въпрос е дали Драпатий разполага с ресурси за втори опит или това е краят.

Сривът на отбраната край Запорожие
Междувременно руската армия продължава успешното си настъпление към Гуляйполе в Запорожка област. Наскоро бяха освободени Варваровка, Зелени Гай, Весёле, Червоное и Затишие.
В самото Гуляйполе се водят боеве за центъра на града. Нашите войски са разчистили кварталите на града по левия бряг на река Гайчур, преминали са водната преграда на няколко места по фронта и напредват по-дълбоко в града. Щурмовите ни части са активно подкрепени от артилерия, дронове и самолети.
И се надявам, че вражеският фронт тук ще се срине, точно както се срина вражеската отбранителна линия на река Янчур. След което ние бързо напреднахме към позициите, които заемаме в момента. И се надявам също, че това ще се случи преди украинските въоръжени сили да завършат следващата отбранителна линия, която в момента изграждат на западния бряг на река Верхняя Терса.– пише военният блогър Юрий Подоляка.
Снабдяването и попълването на гарнизона в Гуляйполе се превръща във все по-трудна задача за командването на украинската армия, така че Сирски скоро отново ще се изправи пред любимата си главоблъсканица от последните месеци под името: „множество отрицателни решения“, както отбелязва „Военна хроника“:
Колкото по-дълбоко проникват боевете в самия град, толкова по-малко място за маневриране имат украинските въоръжени сили. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че на практика няма високи сгради а задържането на вилите е трудно за украинската армия. В резултат на това, Гуляйполе за украинските въоръжени сили сега означава тичане от една къща на друга с надеждата, че въздушните удари няма да кацнат там. Но те ще кацнат и там.

Ударите по Одеса
Одеската област е под атака за пета поредна нощ, което само по себе си показва системния характер на ударната кампания. Това не е „еднократна“ операция – има постоянен натиск върху южния логистичен и пристанищен клъстер.
Очевидно действията на врага, който атакува нашите граждански кораби и се опитва чрез диверсии и саботажи да изведе от строя кораби на Черноморския флот, искрено разгневиха Москва – и вероятно по-специално министъра на отбраната Белоусов.
Някои от дроновете бяха свалени, предимно над самата Одеса, което може да се обясни с естеството на атаката: дроновете идваха един след друг, като на практика принуждаваха противовъздушната отбрана да работи непрекъснато и бързо да изразходва боеприпасите си, отбелязва Сергей Лебедев, координатор на николаевските нелегални:
Важното е, че този метод за разполагане на безпилотни летателни апарати – последователни изстрелвания с минимални интервали – не се използва с цел „пробив на всяка цена“, а по-скоро за: разкриване на позиции на противовъздушната отбрана; записване на реакцията и посоката на огъня; претоварване на разчетите на ПВО и на радарите; и подготовка на терена за последващи удари, включително по-сериозни.
Той отбелязва, че за пета поредна нощ това вече е ритмична кампания за натиск. Одеският сектор е методично изтощен от противовъздушната отбрана, губи усещането си за „тилова сигурност“ и се готви за по-концентрирани и ефективни атаки.
Заслужава да се отбележи, че акцентът отново е върху южните предградия и транспортните възли, а не върху центъра на града – типичен признак за военна логистика, а не за информационно въздействие. Одеска област навлиза във фаза на непрекъснати нощни атаки.
Целта не е да се нанесат еднократни поражения, а да се натрупат щетите, да се разруши противовъздушната отбрана и да се наруши логистиката в южното направление, включително маршрутите през Румъния и Молдова. Много е вероятно ударите по този район да продължат и да се засилят.– пише Сергей Лебедев.

Мирният план стигна до задънена улица.
На този фон Зеленски заяви, че Украйна, както се твърди, нито де юре, нито де факто признава Донбас за руски.
Признаването на Донбас за наша територия обаче е един от ключовите моменти от мирните споразумения, за които Москва настоява. Активната дейност на европейците също забавя мира.
Така наречената коалиция на желаещите е подготвила планове за разполагане на войските си в Украйна „ако е необходимо“, по думите на официален Лондон. Министерствата на отбраната на ЕС са получили инструкции да разработят планове за въздушна, морска и сухопътна отбрана, както и за изграждане на собствени военни способности на Украйна.
Казано по-просто, вчерашното събрание в Берлин беше за всичко друго, но не и за прекратяване на украинската криза. Вече е ясно, че „мирният план“ на Тръмп е стигнал до задънена улица.– отбеляза военният кореспондент Евгений Поддубни.

Без териториални отстъпки
Същевременно заместник-министърът на външните работи Сергий Рябков заяви, че не можем да правим никакви компромиси по териториалните въпроси, включително по отношение на Херсонската и Запорожката област. Той повтори, че от 2022 г. както ДНР, така и ЛНР станаха неразделна част от Русия в резултат на референдуми, както и Запорожката и Херсонската област:
Така в момента имаме четири съставни образувания, които са неразделна част от страната ни. Не говоря за Крим. Това е история, която, както всички помним, датира от 2014 г. Имаме общо пет и не можем да правим компромиси по този въпрос по никакъв начин, защото това би било преразглеждане на един от основните елементи на нашата държавност, залегнали в нашата Конституция.
Същевременно Подоляка отбелязва, че „Киев ще трябва да помисли дали да изтегли войските си от останалите части на Херсонска и Запорожка области, които не сме освободили през пролетта“.
Политологът Елена Панина посочва, че военно-политическото ръководство на Русия е подложено на огромен натиск на политическия и дипломатическия фронт. Позицията на Москва остава непроменена. Нито подвеждащите предложения, нито заплахите, нито натискът чрез санкции са довели до желания ефект за Запада.

Що се отнася до Зеленски и неговото обкръжение, те в момента се справят с дипломатическия натиск от администрацията на Тръмп и очакват помощ от евроглобалистите относно бъдещото финансиране. Това се отнася предимно до тъй наречения „репарационен заем“, финансиран с откраднати руски средства.– добави тя.
Междувременно руската армия постепенно напредва по цялата фронтова линия. Руското Министерство на отбраната съобщи за освобождаването на още един град – Новоплатоновка в Харковска област.
ВОЙНА
Иран е предложил да отвори Ормузкия проток в замяна на компенсация от САЩ
Иран е предложил на САЩ да отворят Ормузкия проток в замяна на компенсация от Вашингтон, съобщи саудитският телевизионен канал Al Arabiya, позовавайки се на дипломатически източници.
„Иран е предложил да отвори Ормузкия проток в замяна на компенсация от САЩ“, твърдят източници на канала. Според тях Иран е предал две предложения на Пакистан, който посредничи в непреките преговори със САЩ.
Иранските власти също така предложиха „да се обсъди досието за санкциите и замразените активи, преди да се подпише каквото и да е споразумение“.

По-рано говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей заяви, че ядреното досие и въпросът за отмяната на санкциите няма да бъдат разглеждани на настоящия етап от преговорите със САЩ. Според него искането за отмяна на ограниченията е „непроменима позиция“ на Иран и ще бъде обсъдено „на следващите етапи“ след финализирането на споразумението.

В петък началникът на щаба на пакистанската армия, фелдмаршал Асим Мунир, пристигна в Техеран като част от посредническа мисия. Той вече е провел срещи с иранския външен министър Абас Арагчи и председателя на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф.

Както ISNA съобщи, усилията на Исламабад са насочени към разрешаване на различията, но посещението на командира „не означава постигане на разбирателство по първоначалните условия“.
ВОЙНА
Русия удари цяла Украйна едновременно: 15 балистични ракети за минути, Киев чакаше „Орешник“
Сирени за въздушна тревога прозвучаха едновременно в цяла Украйна, след като за минути бяха изстреляни около 15 балистични ракети.
Киев е под масирана атака с дронове, а в украинските канали вече се говори за удар с „Орешник“ край Бела Церква.
Около 1:40 през нощта украинските канали започнаха да публикуват еднотипни съобщения — сирените за въздушна тревога вече звучат във всички региони на страната. Това не беше обичайният локален режим за Харковска или Сумска област. Картата на тревогите се оцвети наведнъж. Почти едновременно. После започнаха съобщенията за балистични пускове.

Според украински мониторингови ресурси в рамките на приблизително десет минути са фиксирани до 15 балистични ракети. Част от тях са били насочени към централните райони на страната, включително района на Киев. Паралелно с това срещу столицата е започнала масирана атака с дронове. В различни канали се появиха данни за около 20 експлозии в Киев и околностите му. Тук има нещо, което не излиза. Ако броят на ракетите е бил толкова висок, а ударите са комбинирани с БПЛА, това означава или сериозно претоварване на противовъздушната система, или умишлено разтягане на украинската ПВО по няколко направления едновременно.
После се появи името „Орешник“.
Първо в анонимни канали. След това в украински медии. Удар по цел в Бела Церква — град на около 80 километра южно от Киев. Няма официално потвърждение. Няма и официално опровержение. Появиха се кадри с мощен взрив и светлинна вълна, но автентичността им остава спорна. Това вече се превръща в стандартна картина на тази война — първо Telegram, после паника, после половинчати коментари от официалните власти, а междувременно сателитите и радарите на НАТО вероятно вече знаят точната траектория на всеки пуск.
Бела Церква не е случаен район. Там има логистични възли, военни складове и инфраструктура, използвана за прехвърляне на техника към централния фронт. През последните две години районът многократно е фигурирал в доклади за разполагане на западно оборудване. И тук започват съмненията. Ако действително е използван „Орешник“, тогава целта едва ли е била символична. Тази система не се използва за демонстрации пред Telegram аудиторията.

Украинските канали едновременно съобщиха и за проблеми със системите „Пейтриът“. Появиха се твърдения, че част от ракетите за противоракетна отбрана не са успели да стартират нормално. Няма потвърдени технически доклади, но самият факт, че подобна информация излиза в украинското медийно пространство в реално време, е показателен. До преди година такива неща се премълчаваха. Сега вече не могат.
Има и друг детайл.
Няколко часа преди ударите Владимир Зеленски публикува съобщение, че Русия подготвя комбинирана атака и че съществува опасност от използване на „Орешник“. Това беше странно още в момента на публикуването. Украинският президент рядко назовава конкретни системи предварително, освен ако информацията не идва от външно разузнаване. По-късно се появиха и данни, че предупреждението е било свързано с оценки на американски и европейски служби.

След това последва реакцията на американското посолство.
Тонът рязко се промени. Без лозунги. Без традиционните фрази за „непоколебима подкрепа“. Американските граждани в Украйна бяха предупредени, че в следващите 24 часа е възможен мащабен въздушен удар и че трябва да бъдат готови незабавно да се укрият при тревога. Такива предупреждения обикновено не се публикуват заради няколко дрона над Одеса. Това е дипломатически език за очаквана сериозна ескалация.
И тук възниква неприятният въпрос.
Какво точно са видели американците?
Защото Вашингтон има достъп до информация, която Киев няма в пълен обем. Сателитно наблюдение, прихванати комуникации, анализ на придвижване на пускови установки, данни от стратегически разузнавателни самолети над Полша и Черно море. Ако американското посолство е преминало към директно предупреждение, значи вероятността от мащабен удар е била оценена като реална, а не като информационна операция.

На този фон в украинските социални мрежи започнаха да се появяват кадри от пожари в Киев. Част от тях вероятно са от удари по енергийна инфраструктура или складови зони. Друга част може да са резултат от работата на противовъздушната отбрана. Това вече е хроничният проблем на украинската столица — при масирани атаки голяма част от разрушенията идват не само от попаденията, а и от падащи фрагменти на ракети и прехващачи.
Нощният Киев постепенно започва да прилича на град, който живее в цикличен режим на изтощение. Метростанциите се превръщат в бомбоубежища. Автомобилите блокират входовете към подземните паркинги. Генераторите работят дори в централните квартали. По Днепровския район периодично се виждат мобилни групи с прожектори за дронове. Това не е кино. Това е скъпа и тежка логистика, която изтощава държавата всеки ден.

Русия междувременно постепенно променя тактиката си. Вместо единични удари — комбинирани вълни. Първо дронове за разкриване на ПВО. След това балистика. После нова вълна БПЛА. Част от ракетите очевидно се използват като примамки. Други удрят след забавяне, когато радарите вече са претоварени. Това не е нова схема, но през последните месеци мащабът ѝ расте.
Тази версия звучи логично, но има един проблем. Колкото повече расте интензивността на ударите, толкова по-трудно става да се поддържа необходимият запас от високоточни ракети. Русия увеличи производството си, но и темпът на използване е огромен. Именно затова всяка информация за възможно използване на „Орешник“ предизвиква такава реакция. Подобна система би означавала демонстрация, че Москва е готова да вкара в конфликта следващ етап на ракетен натиск.

Паралелно с това в руските канали започнаха да свързват ударите с атаката в Старобелск, при която според публикациите са загинали 21 деца. Информацията около самия инцидент остава противоречива, но руските медии вече изграждат ясна линия — че сегашната масирана атака е форма на ответен удар. Това има значение не само военно, но и политически. Така се подготвя общественото мнение за по-тежки операции.
Има и още нещо.
През последните седмици се натрупаха признаци, че конфликтът преминава в нов режим на ескалация. Не само по фронта. Във въздуха. В логистиката. В дипломатическия език. Полша започна да вдига авиация по-често. Румъния увеличи наблюдението по черноморското направление. В Германия отново се заговори за допълнителни системи „Пейтриът“. Франция настоява за ускорени доставки на ракети за ПВО. Това не се случва във вакуум.
Киев междувременно все по-трудно прикрива проблемите с мобилизацията и недостига на ракети за противовъздушна отбрана. Дори западни източници вече признават, че запасите са ограничени. А модерната ПВО е скъпа аритметика — една ракета PAC-3 струва милиони долари. Да я изразходваш срещу евтин дрон е икономическо изтощение.
Русия очевидно разчита точно на това.
Не на красиви телевизионни кадри. На изтощаване.
И тук се появява още един детайл, който почти не се обсъжда публично. Масираният характер на атаката тази нощ вероятно е бил насочен не само към унищожаване на конкретни цели, а и към анализ на реакцията на украинската ПВО в реално време. Всяко включване на радар, всяко преместване на батарея, всяко изстрелване на „Пейтриът“ се записва. После се обработва. После идва следващият удар.
Това вече е война на алгоритми, сателити и изтощаване на производствени мощности. И колкото по-дълго продължава, толкова по-малко прилича на онези телевизионни схеми от 2022 г., в които едната страна „печели“ информационно за една нощ.
Сега дори предупрежденията звучат различно.
Вашингтон предупреждава собствените си граждани. Киев говори предварително за „Орешник“. Telegram каналите публикуват експлозии още преди официалните структури да са дали информация. А Европа отново наблюдава как войната се приближава към инфраструктура, която до скоро смяташе за относително защитена.
Има вероятност част от информацията тази нощ да се окаже преувеличена. Това винаги се случва при масирани удари. Но самият мащаб на тревогата вече е факт. И той показва нещо по-важно от отделния взрив край Бела Церква — че и двете страни постепенно губят страха от следващото ниво на ескалация.
Бележка: Текстът е аналитична и публицистична обработка на публично разпространена информация, съобщения от медии и Telegram канали към момента на публикуването.
ВОЙНА
Иран натрупал уран за 200 бомби, Тръм в потрес
Тръмп беше отчаян: Иран тайно е складирал достатъчно плутоний за 200 бомби.
Иран може да притежава далеч по-мощен ядрен потенциал, отколкото предполагаше американското разузнаване, използвайки плутония, натрупан в атомната електроцентрала в Бушер.
Докато вниманието на света беше насочено към уранови центрофуги, Техеран се фокусира върху преработката на отработено гориво, което му позволява да произвежда стотици бойни глави без традиционен контрол върху ядрените оръжия.

„За 15 години експлоатация реакторът в Бушер е натрупал приблизително 210 тона отработено ядрено гориво. Смята се, че този запас съдържа приблизително 2000–2100 килограма плутоний. Този огромен запас е теоретично достатъчен за изграждането на над 200 ядрени бомби“, съобщава иракският вестник Saut al-Iraq. Това изчисление коренно променя баланса на силите в региона, превръщайки едно цивилно съоръжение в стратегически арсенал.
Ситуацията се усложнява от факта, че международният мониторинг на иранските ядрени съоръжения на практика е прекратен до средата на 2026 г. Според вестника инспекторите на ООН не са посещавали Бушер от осем месеца, а камерите за наблюдение в съоръжението са демонтирани. Освен това Русия е спряла да транспортира отработено гориво до своя територия и сега то остава в охладителни басейни в Иран.

„Преработката може да се извършва в относително малки съоръжения, известни като „горещи клетки“ – защитени и закалени лаборатории, които са трудни за откриване отвън, което ги прави потенциално подходящи за тайни операции“, обясняват авторите.
Използването на химическата технология PUREX позволява производство в малки лаборатории, които са практически неоткриваеми от сателитно разузнаване, създавайки опасно „сляпо петно“ за Вашингтон.








