ФОКУС

Подлата игра по унищожаването на нациите

Англо-американците два пъти са изхвърляни от Афганистан: поуки от историята и от настоящия момент. В тази статия световноизвестният австралийски кинорежисьор и журналист Джон Пилджър отново разкрива истини, които евроатлантическата пропаганда днес грижливо крие. Въпреки, че е награждаван два пъти с престижна награда за журналистика във Великобритания, където живее, „освободеното“ от пазара българско книгоиздаване не вижда смисъл в превеждане на книгите му на български език. Така е, защото творбите му свалят маската на англо-американския империализъм и разкриват уродливото лице на западнодемократичните престъпления по света – с техните убийства, поробване, поддържане на мизерия и насилие.

Тук е нашата роля – да запознаваме изстрадалия от капиталистическите престъпления български народ за истинската същност и цели на „партньорите ни от Запада“. Разкритията на Пилджър дават ясна отправна точка защо партиите на „демократичния преход“ у нас /с всичките им разновидности и в настоящия несъставящ правителство парламент/ изразходваха огромни пари от българския народ през последните 20 години за да са в услуга на унищожаването на нации – големите войни на САЩ-НАТО за грабежа на Афганистан и Ирак. Готови сами да разрушат българската нация, за местните проамерикански либерали и антикомунисти няма престъпления, които да не си заслужават, стига това да гарантира техните печалби и власт. Пилджър дава пример, че независимо от усилията на пропагандната индустрия на корпоративните магнати нищо да не се промени, истината намира начин да прокара свой път. Истината насърчава нови и нови хора да се включват в борбата за бъдещ некапиталистически обществен модел – в него войните, грабежа и неграмотността ще са само поучителна част от мрачното минало на човечеството. Минало, което не бива да се повтаря.

Историята: През 1978 година едно освободително движение, ръководено от Народно демократичната партия на Афганистан /комунисти/ сваля диктатурата на Мохамед Дауд Кан. Сваленият е братовчед на последния крал на страната Мохамед Захир Шах. Събитието е една необикновена народна революция, която заварва противниците й – американците и британците неподготвени.

Сега, когато цунами от крокодилски сълзи облива политиците на Запад по повод победата на талибаните, историята бива потулена. А тя е, че преди две поколения Афганистан вече спечели свободата си – тази, която през 2001 година чрез война САЩ, Великобритания и „съюзниците им“ /сред които и натовска България/ унищожиха.

Връщаме се към народната революция от 1978 година. „Ню Йорк Таймс“ съобща, че тогава западните журналисти в столицата Кабул разбират, че „почти всички афганистанци, които интервюират, изказват радостта си от победата на революцията“. А американският вестник „Уолстрийт джърнал“ съобщава: „150 000 местни жители тържествено посрещнаха новото знаме на страната …маршируващите изглеждат истински въодушевени от случващото се“.

《1985 година, Афганистански жени, които са готови да защитават социалистическата революция.》

Друг вестник – „Вашингтоун пост“ пише: „Верността на афганистанците към новото правителство не подлежи на съмнение“. А новото правителство е светско /нерелигиозно/, насочено към модернизирането на страната и социалистическо. Новата червена власт обявява програма за цялостни реформи на обществото. Измежду многото промени програмата включва равни права между мъже и жени, защита на отделни малцинства. Политическите затворници от времето на сваления крал са освободени, а старите полицейски досиета са публично изгорени.

При краля средната продължителност на живота е едва 35 години. Детската смъртност е потресаваща: на всеки 3 деца оцелява само 1. Неграмотността сред населението е 90%. Каква е промяната? Победилата социалистическа революция създава ново безплатно здравеопазване. Започва масова кампания по ограмотяване на населението.

Напредъкът при жените спрямо предишното им безправно положение е безпрецедентен /непознати темпове на подобрение/. Само за 10 години до края на 80-те години на ХХ век жените са 50% от студентите, 40% от лекарите, 70% от учителите и 30% от всички държавни служители.

Тези промени дълбоко се врязват в паметта на поколението. Такъв е случая с Саира Нурани, която е хирург и бяга от Афганистан през 2001 година. Тя си спомня:

„Всяко момиче след революцията можеше да ходи на училище и университет. Можехме свободно да се разхождаме, да носим дрехи, каквито харесваме…Посещавахме кафенета, ходехме петъците на кино – тогава бяха на мода индийските филми. Но когато муджахидините започнаха да побеждават, нещата се влошиха коренно…муджихидините бяха хората на Запада.“

《Национално знаме по време на правителството на НДПА》

За правителствата на САЩ проблемът със социализма в Афганистан /и Народно демократичната партия на Афганистан/ беше, че е подкрепян от СССР. Но афганистанското управление никога не се е превръщало в нечие „чучело“, както се опитват да го осмиват на Запад, нито пък падането на монархията се дължи на „дългата ръка“ на Москва – както се опитват да го изкарат американци и британци по това време.

Американският държавен секретар Сайръс Ванс при президента Джими Картър по-късно признава това в своите спомени:

“Ние нямахме нито едно доказателство за вмешателството на СССР в афганистанската революция /от 1978 година/“.

В същия президентски екип е друга известна фигура – полякът Збигнев Бжежински. Той е съветник на Картър по националната сигурност – емигрант в САЩ, фанатичен антикомунист и краен моралист. Бжежински оказва влияние на редица президенти след Картър и влиянието му изчезва едва със смъртта му през 2017 година.
Фактите: На 3 юли 1979 година в пълна тайна от американския народ и от Конгреса на САЩ, президентът Картър разпорежда началото на специална операция на стойност 500 милиона долара. Тази операция ЦРУ нарече „Циклон“, целта й – сваляне на първото светско /нерелигиозно/, носещо прогрес за народа си правителство на Афганистан.
С тези огромни пари – половин милиард американски долара трябваше да бъдат склонени към сътрудничество, подкупени и тежко въоръжени племенни и религиозни фанатици. Това са муджахидините. Само директните подкупи, които ЦРУ изразходва възлизат, според репортера Боб Уудлърд от „Вашингтон пост“, на 70 милиона долара. Той описва история, в която на проведена среща между американски разузнавач и местен племенен вожд, се случва следното:

„Агентът на ЦРУ слага на масата сериозно количество пари: 500 000 долара в пачки по 100 доларови банкноти. Той е убеден, че това ще подейства по-силно от традиционно раздаваните при подобни случаи 200 000 долара. Посланието е – ние сме с вас, сериозни сме, ето ви пари, които знаем, че ви трябват…Не много след тази случка същият агент иска от централата на своята служба нови 10 милиона долара…“.

По този начен САЩ създават постепенно тайна армия – мъжете са набирани от ислямски държави от целия свят, а се тренират в лагери в съседен Пакистан. Обучители са пакистански агенти, американската ЦРУ и британските служби МИ-16. Такива наемници, които да се сражават в Афганистан, са привлечени дори в район Бруклин, град Ню Йорк. Иронията е, че това става в едно Ислямско училище, което съвсем не е далеч от взривените на 11 септември 2001 година „кули-близнаци“ – небостъргачите на Световния търговски център. А един от участниците е инжинер от Саудитска Арабия – Осама бин Ладен.

Емблематична фигура на световния антикомунизъм – президентският съветник Збигнев Бжежински в тренировъчев лагер на антисъветските муджахидини, Пакистан. Всякъкви престъпления са оправдани, угризенията – изключени.

Целта на намесата за американските политици не е само Афганистан. Целта е СССР. Разпространението на краен ислямизъм, на религиозни фанатици в Средна Азия ще нанесе вреди на Съветския съюз и може дори да го унищожи.

„Големите ни интереси“

Сега ще прочетете кратко, но много запомнящо се съобщение.

То е от посланика на САЩ в Кабул от 1979 година:

„Големите интереси на САЩ…ще се осъществят с премахването на правителството на Народно демократичната партия на Афганистан, независимо от всички отрицателни последствия, които това може да причини на бъдещите социални и икономически реформи в Афганистан“.

Читатели, прочетете пак горното съобщение! И пак.

Много рядко в историята за подобно цинично намерение се е говорило толкова открито. Това което САЩ казват и правят тогава е, че едно наистина носещо прогрес правителство и едни наистина защитавани права на жените там трябва да…отидат по дяволите.

Междувременно 6 месеца по-късно на бойното поле проамериканските джихадисти /купените и въоръжените/ застрашават границите на СССР и Москва взима фатално решение – праща свои войски в Афганистан. Муджахидините и джихадистите вършат своята работа – от ЦРУ и САЩ те са много богато снабдявани с тежки оръжия като преносимите ракети „Стингър“, а от британският министър-председател Маргарет Тачър са възхвалявани пред света като „борци за свобода“. Червената армия води война на изтощение с тях и е принудена да се изтегли.

Водеща роля сред муджахидините имат т.нар господари на войната, които контролират търговията с хероин и оказват терор над жените. Талибаните като ултрарелигиозна фракция възникват по-късно през 90-те години – техните религиозни тълкуватели /молли/ са облечени в черно, устройват съд над бандитизма, изнасилванията и убийствата, но същевременно изключват напълно жените от обществения живот.

През 80-те години се свързах с Революционната асоцияция на жените в Афганистан /РАЖА/, която се опитваше да предупреди света за случващото се с жените в страната. По време на периода на талибаните те тайно заснемаха извършвани престъпления и разобличиха с материали жестокостта на поддържаните от Запад муджахидини. Ето какво сподели пред мен членка на РАЖА: „Кадрите предоставихме на всички основни медии на Запад, но нито една от тях не пожела да се ангажира…“.

През 1992 година правителството на НДПА отслабва и пада от власт. Президентът Мохамед Наджибула отива в Организацията на обединените нации, за да търси помощ. Завръщайки се в Афганистан е заловен от талибаните и обесен на уличен стълб.

Подлата игра

Британският лорд Кързън през 1898 година признава:

„За мен държавите са пионки на шахматната дъска, върху която се състои голяма игра за господството над света“.

Кързън е вицекралят на владяната от Великобритания като колония Индия и той прави това изказване конкретно по повод на Афганистан.
100 години по-късно британският министър-председател Антъни Блеър използва почти същите думи след атентатите на 11 септември 2001 в САЩ:

„Сега е нашият момент. Калейдоскопът е разтърсен. Образите са разбъркани. Скоро те ще се подредят отново. Но преди това да стане, нека ние подредим света съгласно нашите интереси.“

Блеър добавя за Афганистан и това: „Ние няма да пренебрегнем бедността, която характеризира вашето мизерно съществуване, а ще потърсим решение за нея“.

Управляващият Великобритания всъщност приглася по темата на своя учител президента Джордж Буш – син. Буш се обръща към жертвите на американските бомбардировки от кабинета си в Белия дом:

„Подтиснатият народ на Афганистан ще усети щедростта на Америка. Докато поразяваме военни цели, ние ще хвърляме от въздуха също и храна, лекарства и ще снабдяваме гладуващите и страдащите…“.

Почти всяка от тези думи е лъжа. Уверенията им в загриженост са чисти илюзии, прикриващи свирепостта на империализма – същият, който „ние“ на Запад като по правило не забелязваме.

Една загубила всичко жена – Орифа

Нахлуването на САЩ-НАТО и окупацията на Афганистан /2001-2021/ превърна тези кадри в ежедневие: убити афганистански деца.

През 2001 година Афганистан е изравнен със земята от войната на САЩ-НАТО и направен напълно зависим от хуманитарните конвои от съседен Пакистан.

Журналистът Джонатън Стийл съобщава, че американското нахлуване причинява косвено смъртта на не по-малко от 20 000 афганистанци. Спират помощите за районите, обхванати от суша, гладът рязко нараства и хората напускат домовете си.

Година и половина след началото на войната бях в Афганистан. Сред руйните на столицата Кабул се виждаха неизбухнали американски касетъчни бомби, които често се бъркат с жълтите хранителни пакети, хвърляни от самолетите. Попаднали в ръцете на ровещите за храна деца, те избухват и откъсват крайниците им.

Бях в село Биби Мару. Там видях местната жена Орифа на гробищата. Тя ридаеше пред гроба на мъжа си Гул Ахмед – тъкач на килими. До съпруга й бяха погребани и всичките им 6 деца, а също и 2 съседски деца.

Насред чистото синьо небе американски изтребител F-16 хвърля по дома на Орифа една 230- килограмова бомба Мк82. По това време жената не е в дома си. Като се завръща заварва своя изграден от камъни, кал и слама дом помлян от бомбата и разхвърляните човешки останки на цялото й семейство.
Няколко месеца по-късно група американци посещават Орифа. Връчват й плик с 15 парични банкноти – общо 15 американски долара. „По 2 долара за всеки член на убитото ми семейство“, казва тя.

Американско-натовското нахлуване в Афганистан е измама – в нея участват както демократите, така и републиканците. Във връзка с атентатите в Ню Йорк от 11 септември самите талибани се разграничават от Осама бин Ладен. Но повечето от талибаните по това време винаги са били с властите на САЩ и с правителството на демократа Бил Клинтън. Поредица от тайни срещи с талибаните трябваше да гарантират изграждането на огромен газопровод на стойност 3 милиарда долара, започнат от американски петролен консорциум.

《Хиляди млади американци се простиха с живота си в окупацията за сметка на колосалните нови печалби на корпорациите.》

Ръководители на талибаните са канени в САЩ и гостуването им е било пазено в строга тайна. Те са били на срещи в луксозната резиденция на шефовете на компанията Унокал в Тексас, а също и в централата на ЦРУ във Вирджиния. Един от посрещачите и преговарящите с тях е Дик Чейни, а той после стана вицепрезидент при републиканеца Джордж Буш.

Като журналист през 2010 година в столицата Вашингтон успях да си уредя интервю с изобретателя на цялата тази ера на страдание за Афганистан – Збигнев Бжежински. В разговора с него цитирах собствената му автобиография. В нея той признава, че грандиозният план за въвличането на СССР във война с Афганистан е родил „някои неконтролируеми ислямисти“. По повод на техните престъпления, го попитах:

„Нямате ли някакви угризения на съвестта?“

Бжежински подскочи: „Угризения?! Угризения?! Какви угризения?“.

В подкрепа на САЩ-НАТО: Български наемнически части редовно бяха пращани „на мисии“ в Афганистан, като за това стотици милиони левове бяха платени от народа ни.

Сега през лятото на 2021 година, когато ни показват сцените на панически бягащи на летището в Кабул, а журналисти от лъскави отдалечени студиа оплакват липсата на „нашето военно присъствие там“, е време да се замислим.

Време е да извадим истината от миналото, за да не повтаряме никога повече страданието, което причинихме на народите – на техния и нашия.

Post Views: 18

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 19

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 24