Равносметката: четири парламента, три пъти избори, два служебни кабинета и един редовен

Четири парламента, три пъти избори, последните от които „2 в 1“ /президентски и предсрочни парламентарни/, два служебни кабинета и редовно правителство в края на годината. Това е равносметката в цифри от политическата 2021 г.

На 13 декември, след почти седем месеца на политическа нестабилност на фона на здравна и икономическа криза, новото редовно коалиционно правителство с премиер Кирил Петков /“Продължаваме Промяната“/ положи клетва пред Народното събрание. Наред с промените в управлението на страната се извърши и смяна на поколенията в парламента.

Първите три месеца на 2021 г. бяха и последните за 44-я парламент и за управлението на кабинета „Борисов 3“ – коалиция между ГЕРБ-СДС и „Обединени патриоти“. За първи път правителство начело с Бойко Борисов изкара пълния си четиригодишен мандат след два, приключили предсрочно с оставка.

Следващото, 45-то Народно събрание, имаше кратък живот от девет пленарни дни и само един приет закон – промени в Изборния кодекс.

46-ият парламент също не успя да излъчи редовно правителство, но актуализира бюджета за 2021 г. и премести Бюрото за защита на свидетели от главния прокурор към министъра на правосъдието, като първа стъпка от желаната съдебна реформа. За по-сериозна промяна обаче е нужно конституционно мнозинство /три четвърти от народните представители/, каквото няма и в 47-то НС. Сред предизвикателствата пред новото правителство и парламент са овладяването на COVID кризата и на шоковото поскъпване на цените на енергоносителите и на храните от първа необходимост, промените в Плана за възстановяване и устойчивост, за да получи той одобрение от Европейската комисия, както и въпросът с даване на зелена светлина за начало на преговорите на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз.

Едно от първите решения на 47-то Народно събрание беше да наложи мораториум върху цените на ток, парно и ВиК услуги до края на март, с което даде време на новия кабинет да анализира ситуацията и да предложи решение. Държавният бюджет за 2022 г. не беше приет до края на тази година, а остана за началото на следващата.

4 април – редовни парламентарни избори

На 4 април бяха проведени редовните парламентарни избори. Народният вот определи ГЕРБ-СДС отново за първа политическа сила, новата формация на Слави Трифонов – „Има такъв народ“ /ИТН/, беше втора, „БСП за България“ отстъпи и зае трета позиция. След това се подредиха ДПС, „Демократична България“ /ДБ/ и „Изправи се!Мутри вън!“.

45-ят парламент имаше твърде кратък, но далеч не скучен, живот. Като първа политическа сила ГЕРБ-СДС получиха първи от президента Румен Радев мандат за съставяне на правителство. Техният проектокабинет с кандидат за премиер Даниел Митов не срещна подкрепа, поканените за разговори ИТН и ДБ, които те припознаха за логични партньори, категорично отказаха да влязат в преговори. И двете формации от протестите обявиха курс на „изчегъртване“ на ГЕРБ и Борисов от властта. Така, останали в изолация ГЕРБ- СДС върнаха мандата на Радев.

Втората политическа сила – тази на Станислав Трифонов, на която беше декларирана огромна подкрепа от всички в Народното събрание /НС/, също не пое отговорността с мотива, че няма свое собствено мнозинство.

Номинираната от ИТН за премиер световна шампионка по шах Антоанета Стефанова веднага върна мандата. Същото направиха и от БСП, които получиха третия проучвателен мандат. Така се стигна до неизбежния предизвестен край на 45-я парламент до първите за тази година предсрочни парламентарни избори през лятото – на 11 юли, и първия служебен кабинет, назначен от президента Радев, в който министри на икономиката и на финансите бяха Кирил Петков и Асен Василев. Около месец след изборите ГЕРБ направи рокади в ръководството си и избра двама нови заместник-председатели – Даниел Митов и Томислав Дончев на мястото на Йорданка Фандъкова и Димитър Николов с мотива, че като кметове имат прекалено много ангажименти.

11 юли – предсрочен вот

Предсрочните збори бяха в разгара на лятната ваканция, но въпреки това „изстреляха“ партията на Слави Трифонов на първата позиция. Отново същите шест партии и коалиции попаднаха в 46-то Народно събрани, но с разменени места ГЕРБ-СДС останаха втори, след тях се наредиха „БСП за България“, „Демократична България“, ДПС и „Изправи се!Мутри вън!“, които промениха името си на „Изправи се БГ!Ние идваме!“/ИБГНИ/. Лидерите на протестите от 2020 година Николай Хаджигенов и Арман Бабикян, част от ИБГНИ, създадоха гражданско движение „Ние идваме!“, с което да участват в политическия живот.

Мнозинството на промяната от ИТН, ДБ и ИБГНИ обаче отново нямаше нужните 121 депутати, за да управлява държавата. От БСП заявиха, че без тях не е възможно следващото управление. ИТН предложиха два проектокабинета, преговаряха по приоритети, но отказаха да обсъждат с партньорите си имена на министри.

В 46-я парламент не влязоха емблематични за някои партии личности – председателят на 44-то НС Цвета Караянчева /ГЕРБ/ не попадна в състава на парламентарната група на коалицията. В ПГ ДПС не беше и Велислава Кръстева, в парламента не влязоха Нона Йотова и Велизар Енчев от „БСП за България“, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново се отказа от депутатското си място.

От „Има такъв народ“ предложиха два проектокабинета – първият веднага след изборите с кандидат за премиер Николай Василев, бивш министър на държавната администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски. Под силен обществен натиск впоследствие Василев беше оттеглен.

След това ИТН започнаха разговори по приоритети с БСП, ДБ и ИБГНИ, които в началото, по думите на участниците в тях, вървяха добре, имаше общи виждания и всички очакваха, че най-после България ще има редовно правителство. От партията на Слави Трифонов номинираха Пламен Николов за премиер и той получи мандат за съставяне на кабинет. Скандал възникна около кандидата за министър на вътрешните работи Петър Илиев и съмнения за плагиатство на страници от неговата докторска дисертация.

ИТН отказа да преговаря с останалите формации за министерски постове и да предложи коалиционно споразумение. ДБ и ИБГНИ не се съгласиха да дадат подкрепа без такъв документ и без да им бъде предложено участие в изпълнителната власт. Без подкрепа от партиите на протеста, ИТН се отказаха да предлагат кабинет и обявиха курс към нови предсрочни избори, а Пламен Николов оттегли съгласието си да бъде предложен за министър-председател.

После ГЕРБ върна втория мандат за съставяне на правителство, а третият отново отиде при „БСП за България“, които направиха опит да измъкнат страната от парламентарната криза, но не срещнаха подкрепа от ИТН и ДБ.

14 ноември – избори „2 в 1“

Вторият предсрочен парламентарен вот съвпадна с президентските избори на 14 ноември. Начело на втория служебен кабинет остана Стефан Янев. Бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев се включиха в предизборната надпревара, а местата им в изпълнителната власт заеха Даниела Везиева и Валери Белчев.

Политическият проект на Петков и Василев „Продължаваме Промяната“ спечели вота на избирателите и стана първа политическа сила. Те се явиха с регистрацията на ВОЛТ, в коалицията влезе и ПП „Средна европейска класа“. В четвъртото за 2021 г. Народно събрание и 47-мо поред, влязоха седем коалиции и партии – „Продължаваме Промяната“/ПП/, ГЕРБ-СДС, ДПС, „БСП за България“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и ПП „Възраждане“. ИБГНИ изпаднаха под четирипроцентния праг.

Корнелия Нинова подаде оставка като лидер на социалистите, заради, по думите й, катастрофалния резултат на изборите. На 22 януари 2022 г. оставката й трябва да бъде потвърдена от Конгреса на партията и да бъде насрочен вътрешнопартиен избор на нов лидер. Докато Нинова обмисля дали да се кандидатира отново, Крум Зарков вече обяви, че ще се включи в битката за лидерския пост.

Заради лошите изборни резултати председателят на „Да, България“ Христо Иванов също се оттегли от поста. Председателят на ДСБ Атанас Атанасов обяви, че ще свика висшия форум на партията, който да избере ново ръководство, а самият той пое отговорност за незадоволителните резултати на коалиция „Демократична България“, част от която са.

И Нинова, и Иванов, и Атанасов обаче получиха мандат от ръководните органи на формациите си да водят разговори за съвместно управление с победилата на вота „Продължаваме Промяната“.

„Има такъв народ“ изпаднаха до пето място в крайното класиране и в пост във фейсбук лидерът им Слави Трифонов заяви, че ще направи всичко възможно, което зависи от него, този път да има правителство.

Още в деня на предсрочния вот президентът Радев категорично заяви, че залогът е огромен и ще определи дали ще продължат процесите по установяването на държавността или задкулисието отново ще получи институционална власт. Първият непосредствен и най-важен хоризонт е да се състави правителство, от което България има нужда, настоя той.

Стремеж да бъде съставен „А“ отбор на България, който да я изведе от кризите, заяви съпредседателят на ПП Кирил Петков. Той, както и другите три формации БСП, ИТН и ДБ, бяха категорични, че първо разговорите трябва да са по политики и едва след това, ако се споразумеят, да обсъждат министерски кресла.

Последваха разговори в 18 експертни групи по отделни теми, излъчвани онлайн. След лидерска среща, на която бяха изчистени спорните въпроси, и решения на колективните органи на политическите сили, беше подписано Споразумението за съвместно управление на България в периода 2021-2024 г. То беше подписано от ПП с всяка една от останалите три формации поотделно -„БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Коалиционното споразумение включва както краткосрочни, така и дългосрочни цели и политики, начините на отношения между партньорите и взимането на решения в коалицията, състава и структурата на Министерския съвет.

На 11 декември държавният глава Румен Радев връчи мандата за съставяне на правителство на посочения от ПП кандидат за премиер Кирил Петков и той веднага му го върна изпълнен. По-късно в парламента беше представен персоналният състав и структурата на Министерския съвет. В него има петима вицепремиери – един по ефективно управление и четирима, които са и министри. Министерствата са 19. Създава се Министерство на електронното управление, а досегашното Министерство на икономиката се разделя на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова стана вицепремиер и министър на икономиката и индустрията. Асен Василев е вицепремиер по еврофондовете и министър на финансите. Бойко Рашков остана министър на вътрешните работи и в редовното правителство, а служебният премиер Стефан Янев пое Министерството на отбраната.

На 13 декември новото правителство положи клетва пред Народното събрание. Преди това депутатите избраха Кирил Петков за министър-председател и одобриха структурата и персоналния състав на редовното правителство със 134 гласа „за“ и 104 „против“ и при трите гласувания. Подкрепата си за Министерския съвет /МС/ дадоха от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. „Против“ бяха от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“.

Днес е важен ден да продължим промяната – на мисленето, и в управлението, отбеляза Кирил Петков.

Мотото на правителството ще бъде „нулева толерантност към корупцията, към всеки един лев, изхарчен неправомерно, непрозрачно“, заяви той. Сред приоритетите на новото правителство той посочи контрола на националните финанси и еврофондовете и борбата с ковид кризата, както и да се избегне увеличаването на цената на тока за битовите потребители от 1 януари и да се направи всичко възможно да се намалят цените за бизнеса. Петков постави основна цел на МВР – да няма нито един човек над закона. Прокуратурата трябва да бъде реформирана, каза още той.

Президентски избори

Наред с предсрочните парламентарни избори, на 14 ноември се проведоха и редовни президентски избори.

Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова спечелиха втори мандат на балотаж срещу Анастас Герджиков и Невяна Митева. В надпреварата участваха 23 кандидатпрезидентски двойки.

Радев-Йотова бяха издигнати от Инициативен комитет и подкрепени от широк спектър от политически сили, сред които ПП, ИТН, БСП и ИБГНИ. Ректорът на СУ „Св.Климент Охридски“ и полковник Невяна Митева също бяха номинирани от Инициативен комитет, подкрепени от ГЕРБ-СДС и други формации. На балотажа и от избиратели на ДПС.

Темата за съдебната реформа също беше част от кампанията най-вече чрез един от претендентите за „Дондуков“2 – Лозан Панов, председател на ВКС. Той беше издигнат от инициативата „Правосъдие за всеки“ и подкрепен от ДБ, които впоследствие отчетоха това като грешка.

44-то Народно събрание: краят на едно управление

Първите три месеца на 2021 г. бяха и последните за 44-я парламент и за управлението на третото правителство на Бойко Борисов.

Парламентът одобри въвеждането на фигурата на прокурор, разследващ главния, с приемането на второ четене на промени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. По-късно Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите в НПК и в Закона за съдебната власт. Делото беше образувано по искане на президента Румен Радев.

НС призна българския жестов език за естествен самостоятелен език с приемането на Закон за българския жестов език. До 31 декември 2022 г. ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт и кметовете на общините трябва да създадат условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите.

В края на януари Кирил Вълчев единодушно беше избран от депутатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция /БТА/ със 105 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Другият претендент за поста беше Ивайло Данаилов.

Месец по-късно бяха гласувани и промени в Закона за БТА, с които новините на държавната агенция вече ще са със свободен достъп. Това трябва да стане до една година след влизането в сила на измененията. Изключения от безвъзмездния достъп ще се допускат в четири случая – за продукти, които съдържат произведения, обект на защитени права на трети лица; за специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане; за архивни материали след изтичането на срок и с ред на достъп, които се определят от генералния директор на БТА; и за произведения на издателската, печатна и продуцентска дейност на БТА.

В началото на март депутатите отхвърлиха предложението на БСП за осигуряване на руската ваксина „Спутник V“. Вместо това парламентът възложи на правителството да проведе разговори с Европейската комисия с цел проучване на възможностите за покупка на ваксини срещу COVID-19 с разрешение за употреба в държави извън ЕС.

Мандатът на 44-ото НС завърши с тържествено заседание на 25 март в новата пленарна зала в бившия Партиен дом.

45-то Народно събрание: промени в Изборния кодекс и връщане в старата сграда на парламента

С кратък живот и само един приет закон – за промени в Изборния кодекс, ще се запомни 45-то Народно събрание.

Политическите сили в новия парламент започнаха работа с гласуване на оставката на кабинета „Борисов 3“ със 156 гласа „за“, но така и не успяха да излъчат правителство, което доведе и до бързото разпускане на това Народно събрание.

Първото заседание беше открито от най-възрастния народен представител Мика Зайкова /ИТН/, която обърна внимание на депутатите, че избирателят ги е изпратил с една единствена заръка – промяна, и една единствена цел – просперитетът на България.

Новите народни представители откриха сесията в старата сграда с надпис „Съединението прави силата“. И тъй като електронната система за регистрация и гласуване беше в новата сграда – бившият Партиен дом, те трябваше да гласуват и да отчитат присъствието си чрез ставане на крака или чрез вдигане на ръка от място.

От ГЕРБ-СДС обявиха, че ще работят за възстановяване диалога между институциите, останалите пет формации – за промяна на модела на управление, който те смятат за порочен, за „изчегъртване“ на ГЕРБ от властта, за реформа в съдебната система. Така се оформи стабилно анти-ГЕРБ мнозинство в парламента, което си постави като друга основна цел промяна в изборните правила.

Първата стъпка на мнозинството беше да бламира предложението на ГЕРБ за председател на НС – Цвета Караянчева. В резултат, вместо първата политическа сила да излъчи ръководител на парламента, начело бе избрана Ива Митева от партията на Слави Трифонов.

След 14-часово заседание бяха приети промени в Изборния кодекс, сред които изцяло машинно гласуване в секции в страната и чужбина с над 300 избиратели, отпадане на ограничението за броя на секциите в страните, извън Европейския съюз, намаляване членовете на ЦИК на 15 души и назначаване на новия състав на комисията с указ на президента.

Възникна проблем с кандидатурата за председател на ЦИК. Първоначално, след консултациите при държавния глава, на които политическите формации представиха предложенията си за членове на комисията, както повеляват новите изборни правила, единствената кандидатура за председател беше на Красимир Ципов от ГЕРБ. Ден след това по негово настояване лидерът на партията Бойко Борисов обяви, че оттегля номинацията и заподозря „капан“ и „престъпен сговор“. Това наложи допълнителни консултации при президента Радев и в крайна сметка за председател на ЦИК бе избрана Камелия Нейкова, издигната от ИТН.

Заседанията на 45-то НС често продължаваха до късно и за разлика от предишни парламенти, до края имаше внушителен брой депутати в залата.

Още в първите дни депутатите създадоха комисия за ревизия на досегашното управление и от втория опит наложиха мораториум върху определени действия на правителството в оставка. Мораториумът стана и първият клин в коалицията анти-ГЕРБ в новия парламент. Причина за покачване на напрежението станаха и промените в Кодекса за социално осигуряване.

Временната комисия за ревизия на управлението нямаше време да излезе с доклад, но произведе скандали – в основата на един от които бяха твърденията на бизнесмените Светослав Илчовски и Иван Ангелов.

Премиерът Бойко Борисов така и не се яви на изслушване в 45-то Народно събрание по Националния план за възстановяване и устойчивост. За четири седмици не се състоя и парламентарен контрол, поради невъзможност за участие на членове на Министерския съвет.

46-то Народно събрание: актуализация на бюджета и първи стъпки в съдебната реформа

За краткото съществуване и на този парламент депутатите успяха да гласуват създаването на 22 постоянни комисии и на т.нар. временна комисия за „Росенец“. Продължи работа и временната комисия на Мая Манолова за ревизия на управлението на правителствата на Бойко Борисов.

След дълго пленарно заседание, завършило в ранните часове на следващия ден, депутатите приеха окончателно промени в бюджета за тази година.

Новата рамка предвиждаше с 2,5 млрд. лв. повече приходи и 2,3 млрд. лв. повече за разходи /основно за мерки във връзка с COVID кризата/. Бяха отделени средства за допълнителни възнаграждения за октомври, ноември и декември на служителите в Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Главна инспекция по труда за работа на първа линия в пандемията от COVID-19. За Министерството на здравеопазването бяха отделени 224 035 600 лв. за закупуване на допълнителни количества ваксини срещу COVID-19, за подкрепа на работещите на първа линия в борбата с пандемията, както и за осигуряване на лекарствени продукти.

В актуализацията бяха предвидени допълнително пари и в подкрепа на най-засегнатите сектори. „Препъни камък“ бе бюджетът на ДОО и откога да бъдат увеличени пенсиите. В крайна сметка бе решено преизчислението на пенсиите с коефициент от 1,35 за година действителен осигурителен стаж да влезе в сила от 25 декември. Така от 25 декември т.г. минималната пенсия е 370 лева, а максималната – 1500 лева. Прието бе от 1 октомври обезщетението за отглеждане на дете през втората година от майчинството да се увеличи от 380 на 650 лева.

По време на разискванията по актуализацията на бюджета депутатите от ИТН отново предложиха въвеждането на един лев партийна субсидия за действително получен глас, считано от 1 септември. Пленарната зала отхвърли предложението.

Депутатите гласуваха окончателно Бюрото по защита на свидетелите да мине от подчинение на главния прокурор към Министерството на правосъдието. Това стана с гласуваните на второ четене промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

НС прие, но само на първо четене, промени в Закона за съдебната власт, с които се предвиждаше закриване на спецсъда и спецпрокуратурата.

Временната комисия, която трябваше да установи дали е имало полицейско насилие над протестиращи през лятото на 2020 г., излезе с доклад. Показани бяха и кадри с полицейско насилие, заснети от охранителните камери под колоните на сградата на Министерския съвет.

47-о Народно събрание: редовно правителство и мораториум върху цените на тока

В нощта на 14 ноември, след края на изборния ден, България имаше нов победител – поредният нов играч на политическата сцена – проектът на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме Промяната“. По-малко от месец по-късно, на 13 декември, България вече имаше ново редовно правителство начело с Кирил Петков, избрано от 47-ото Народно събрание.

Експертните разговори за бъдещо управление между ПП, БСП, ИТН и ДПС предшестваха конституирането на новия парламент, което се състоя на 3 декември.

По традиция от Търновската конституция, първото заседание беше открито от най-възрастния, присъстващ в залата народен представител – този път Силви Кирилов от „Има такъв народ“. От депутатското си място отново се отказа Бойко Борисов, както и известни лица от ИТН – Филип Станев и Ивайло Вълчев. Делян Пеевски от ДПС пак стана депутат.

Освен много млад състав, 47-ят парламент има и най-младия в новата демократична история на страната председател – 34-годишният Никола Минчев от „Продължаваме Промяната“.

В обръщението си при откриването на Народното събрание държавният глава Румен Радев посочи, че надеждите към новия парламент са големи, а залогът съдбовен. Време е за национален консенсус. Българите очакват от 47-то НС неотложни мерки, които да позволят справяне със социалната и икономическа криза през зимните месеци, посочи президентът. Пандемията, по думите му, също е актуална задача. Обществото очаква отговорно поведение при приемането на бюджета от този парламент, подчерта Радев.“От вас зависи този парламент да затвори епохата на прехода. Не можем да си позволим повече да пилеем историческо време и ресурс. Този парламент – най-младият в историята – има капацитета да изведе България по пътя на свободата и модернизацията“, завърши той.

В декларациите си за намеренията повечето политици подчертаха, че на България е нужно възможно най-скоро редовно правителство, което да се справи с настоящите здравна, икономическа и политическа криза.

В първите си пленарни дни депутатите приеха правилника си за работа, съкратиха коледната си ваканция и гласуваха състава на постоянните комисии, които са 24. Създадени бяха две нови – по туризъм и по превенция и противодействие на корупцията. Нито една комисия не беше оглавена от представител на опозицията. Гласувано беше също депутатите да получават заплатите си само по банков път.

Едно от първите решения на новия парламент беше да наложи мораториум върху цените на тока, парното и ВиК услугите. Причината – предложеното от Комисията за енергийно и водно регулиране увеличение на цените. Според правителството и депутатите това би се отразило тежко на битовите потребители през зимата. Освен това мораториумът би дал спокойствие за анализ на сектора и предлагане на нови мерки.

Предложението за мораториум дойде от ПГ ГЕРБ-СДС. Категорично против предложението бяха само от ДПС. След спешно заседание на временната комисия за енергийната криза, пленарната зала прецизира срока на действие на мораториума – от 16 декември т.г. до 31 март 2022 г.

В последното си заседание за годината парламентът одобри единодушно допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за тази година. Предложението беше внесено от новото правителство. Досегашната практика беше преразпределянето на парите от излишъка да става с постановления на Министерския съвет.

Допълнително до 750 млн. лева ще отидат за добавка от по 60 лв. месечно към пенсиите за месеците от януари до юни догодина включително. Добавката ще е за всички пенсионери, независимо от размера на получаваната пенсия. Одобрени бяха и допълнителнителни разходи до 450 млн. лв. по бюджета на Министерството на енергетиката за 2021 г. за компенсация на високите цени на тока и природния газ за крайните небитови потребители за първото тримесечие на 2022 г. Анализът на изпълнението на параметрите от приходите от данъци спрямо актуализирания държавен бюджет за 2021 г. очертава преизпълнение в размер около 1,2 млрд. лв., се посочва в мотивите за решението.

Народното събрание удължи и срока на диференцирана ставка на ДДС от 9 на сто до 31 декември 2022 г. с приемането на първо и второ четене на изменения в Закона за ДДС. Мярката бе въведена като компенсация на най-засегнатите от COVID-19 сектори, сред които хотелиерския и ресторантьорския бизнес, и изтичаше на 31 декември т.г.

За началото на следващата година остана приемането на бюджета за 2022 г., който следва да бъде предложен от новото редовно правителство.