Connect with us

АНАЛИЗИ

Положението е “Ни лук ял, ни ЛУКойл мирисал”

Шаш, паника и ново начало за ДАНС след санкциите на Вашингтон срещу руския петрол.

Българите пак тръпнат за съдбата на бургаския нефтохим – ще го бъде ли, ще зейне ли недостиг на бензин, ще хвърчат ли цените на горивата? Задават се драматични времена и изпитания, след като САЩ решиха да санкционират двата петролни “Атласа”, които крепят бюджета на агресора Русия – “ЛУКойл” и “Роснефт”, а в България “държавниците” изпаднаха в паника.

Управляват или плашат?

Положението днес донякъде напомня на драмите през 2022 г., когато руският президент Владимир Путин обяви България за неприятелска държава, а “Газпром” затвори кранчето на природния газ. Тогавашното правителство – президентското, с шеф Гълъб Донев, изпадна в истерия, че ще измрем в ледена зима, ако не молим Кремъл да ни пусне газ. Е, оцеляхме. Следващият патетичен епизод бе през 2023 г., когато България трябваше да накара “Лукойл Нефтохим” да скъса с руския петрол. Пак имаше вой, че рафинерията ще спре, бензинът ще стане златен, а бензиностанциите ще фалират. Прокобите се оказаха безпочвени.

Сега първата работа на непремиера Бойко Борисов след новината от Вашингтон бе да “предупреди”, че може да останем без горива, ако бургаският “Лукойл” спре заради санкциите. Обади се и премиерът Желязков, за да каже, че санкциите ще ударят рафинерията ни, обаче правителството щяло да вземе мерки. А министърът на енергетиката Жечо Станков “успокои”, че имаме запаси за три месеца, някой даже съкрати срока до Нова година… И като свършат запасите, какво? Изглежда, че този път наистина трябва да се тревожим – не за друго, а защото управляващите май не знаят какво да правят, а часовникът тиктака – ако се щурат безпомощни, на 21 ноември санкциите ще се задействат, ако САЩ не видят убедителни действия.

Кой ще ни спаси от “спасителите”?

От лявата опозиция яхнаха вълната на тревогите с любимата си тема – да извадим от и без друго продънения бюджет някой и друг милиард, да ги дадем на руснаците и да свърши тази мъка с нефтохима. Най-крайните дори зоват за соцнационализация – държавата да си вземе предприятието, без да плаща, щото навремето било продадено “за без пари”. Това би било отлична възможност за руснаците в някой далечен ден, след края на войната, да спукат България от дела за огромни обезщетения за погазени права.

Златна акция или тоалетна хартия?

Българската държава има акция в нефтохима – една, но “златна”. С времето научихме, че тя не дава чак толкова “златни” правомощия, но все пак е лост на блокиране на недобри за България решения на мениджмънта. Задействан ли е този лост някога? Няма данни да се е случвало. Излиза, че златната акция е по-безполезна от тоалетна хартия. Или е златна само за човека, когото правителството прати там да получава голяма заплата, без да върши нищо.

“Наш човек” в надзора?

Златната акция върви в комплект с представител на държавата в надзорния съвет на бургаската рафинерия. Удивителното е, че дълги години тази важна роля бе поверена на кадри, прославили се със “симпатии” към руските икономически интереси – като енергийния таран на БСП Румен Овчаров и любимия на Бойко Борисов мениджър Красимир Първанов (който навремето подписа злополучния анекс за АЕЦ “Белене”, благодарение на което руснаците успяха да осъдят България да плати за ядрените реактори).

По време на управлението на ПП-ДБ в надзора за кратко влезе човек от неправителствения сектор – Бойко Ницов, по всеобщо признание експерт в петролната енергетика. Първата работа на следващия кабинет бе да махне Бойко Ницов и да инсталира в надзора никому неизвестния Цветан Цирков с нулев опит в петролния бизнес. Преди дни се разбра, че Ницов е работил по план за въвеждане на особен управител в “Лукойл Нефтохим”, но не му е стигнало времето. След това Цирков и патроните му са отписали тази инициатива. Това лъсна тези дни в реакциите на властимащите – тепърва щели да задействат “процедурата”.

Какво му е особеното на особения управител?

Въвеждането на “особен управител” в бургаския комбинат – нещо като временен “борд”, група от мениджъри, избрани от държавата, стана парещ въпрос преди две-три години, покрай европейската забрана за използване на руски петрол. Ако държавата се бе задействала, сега щеше да ѝ е по-лесно да убеди американските партньори, че ще бди за стриктно прилагане на санкциите. Чудесен пример е Германия, която успя да получи поредно изключение за трите рафинерии с руско участие, защото още през 2022 г. вкара временно управление в “Роснефт Дойчланд”, дъщерно дружество на “Роснефт”. А София тепърва ще се ослушва за “спецуправител”. Освен ако братята американци (или бъдещият купувач) не помогнат бързо с екип, който да поеме руля на бургаската рафинерия.

Кой продава “Лукойл Нефтохим”?

Най-сигурната гаранция за България, че ключовото предприятие край Бургас ще продължи да работи, е смяната на собственика му – няма руско участие, няма проблем. В момента всички, включително “вещи” социолози, политолози и други “лози” нищят въпроса и настояват, че държавата трябва да поеме инициативата. Но как да стане това? Очевидно е, че (почти) нищо не зависи от Бойко Борисов, Росен Желязков и дори от Делян Пеевски.

Тежката дума имат акционерите и директорите на руската “ЛУКойл” – те ще решат кога да продават, дали да продават и на кого да продават. За тях в момента важното е да минимизират щетите – тоест да направят бърза сделка на добра цена.

Ще мине ли номерът?

От щаба на руската компания (която има множество акционери от разни държави, включително американски фондове) вече обявиха, че започват разпродажба на задграничните активи. И не само обявиха, но и светкавично намериха купувач – и то не на отделни активи, ама на всичките. “Гунвор” – един от четирите най-големи в света петролни търговци, се яви като купувач на фирмата “ЛУКойл Интернешъл” – “фирма майка” на чуждестраните притежания на руската корпорация, както и на рафинерията в Бургас.

Дали това е краят на тревогите и на американските санкции обаче? Основател и бивш голям акционер в “Гунвор” е Генадий Тимченко, олигарх, смятан за близък на Путин. Вярно, Тимченко излезе формално от компанията през 2014 г. – защото влезе в черния санкционен списък на САЩ след анексирането на Крим от Русия. Тимченко прехвърли акциите си на съдружника си швед, но остават съмненията, че напускането е било формално Отделно “Гунвор” се оказа замесена в скандали с подкупи и бе наказана с глоби за стотици милиони. Сега големият въпрос е възможно ли е Вашингтон да “признае” сделката с такъв купувач. На пръв поглед не. Но ако ходът на руснаците с продажбата на “ЛУКойл интернешънъл” на “Гунвор” се окаже приемлив, това ще означава, че Тръмп и Путин са се разбрали….

Така или иначе остава въпросът ще има ли продажба конкретно на бургаския “Нефтохим”, или започналата процедура ще бъде прекратена/замразена? Ами ако има кандидат-купувачи за нашата рафинерия, а те се окажат свързани някак с руската “ЛУКойл” и с интересите на Кремъл? Американската администрация ще приеме ли такава “мимикрия” на собственика?

Кой има интерес?

От доста време се спрягат конкретни имена на компании, които имат интерес към българския нефтокомплекс – все “източни” Азербайджанската СОКАР, КазМунайГаз – Казахстан, турски холдинг, унгарската МОЛ, че и руски олигарси. В началото на годината Росен Желязков изненадващо обяви, че вече имало “къса листа” с кандидати – седем на брой. После настана тишина.

Дали желаещите още са седем? Приемливи ли са за Вашингтон? Могат ли да се разберат за руснаците за цената? Колко време ще е нужно за сключване на сделката? Ще има ли отсрочване на санкциите за българската рафинерия – защото се “полагат усилия” за смяна на собствеността?

Перфектното решение ще е да се появи западна компания (най-добре от САЩ или мултинационална), която е готова да плати достатъчна за руснаците цена и да поеме бургаската рафинерия.

Какво (не) може ДАНС?

Точно преди Белия дом да съобщи за санкциите срещу “ЛУКойл” и “Роснефт”, ГЕРБ и “Новото начало” пришпориха парламента да приеме законова поправка, според която сделка за бургаската рафинерия (и за други важни активи) не може да има, ако купувачът не е проверен и одобрен от ДАНС. Бойко Борисов обяви, че знаел, че Вашингтон готви червен флаг за руските фирми и тъкмо затова управляващите бързали да гласуват промяната в закона.

Всъщност и без тази поправка Държавна агенция “Национална сигурност” е длъжна да бди и да не допуска застрашаване на държавните интереси. Новото е, че агенцията получи своеобразно свръхправо да налага вето за избора на купувач или концесионер. Опозицията изрази опасения, че ДАНС вече действа не като държавен орган, а като “бухалка на Новото начало”. И че ако решенията се взимат в нечий партиен кабинет, водещ няма да е българският държавен интерес. Командващите ДАНС не могат да продадат нефтохима, но пък могат да бъдат благосклонни към кандидат-купувач, който им обещава, ако не концесии, поне комисиони.

Гилотина ли са санкциите?

Шум и смут създават разни коментатори, които нищо не разбират от нефт и от санкции – в техните представи дългата ръка на Чичо Сам натиска копчето и рафинерията спира. Всъщност нещата са много по-сложни – санкциите действат като “санитарен кордон” – целта е “токсичният бизнес” да бъде изолиран и никой да не работи с него. Бургаската рафинерия наистина може да спре – заради блокиране на финансовите потоци и заради невъзможност, грубо казано, тя да купува и продава петрол и нефтопродукти (никоя уважавана банка не рискува да обслужва санкционирани от САЩ компании, защото самата тя ще попадне под санкции).

И сега какво? В България управляващите май разчитат “големите” да се разберат – с надеждата, че гордиевият възел с “ЛУКойл” и западните санкции някак ще бъде разсечен и бурята ще ни отмине. И се чудят за какво да се готвят – за катаклизми с горивата или за комисиони.

Междувременно санкциите на САЩ стреснаха и най-големите купувачи на руски нефт. Китай и Индия обявиха курс към ограничаване на доставките. От ОПЕК пък смятат да увеличат производството. Котировките на петрола вървят надолу. Най-важните приходи в руския бюджет за финансиране на войната пресъхват. За ужас на Кремъл санкциите работят.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Радев правилно се отказа от “Коалицията на желаещите”

Радев: Няма нищо страшно една държава да отстоява националния си интерес в ЕС. За първи път България се заявява открито...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Краставиците нагоре, доматите – надолу

Разнопосочни движения на цените на едро на основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци отчита Държавната комисия по стоковите борси и...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 months ago

Защо ние сме “длъжни” да си изпълняваме “ангажиментите” а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКА2 months ago

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКА2 months ago

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКА2 months ago

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия “Популистките” обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКА2 months ago

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

СВЯТ

СВЯТ2 months ago

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“ Публицистът и анализатор...

СВЯТ2 months ago

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено. Тези...

СВЯТ2 months ago

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата Кубинският президент Мигел...

СВЯТ2 months ago

Шест години след превръщането на „Света София“ в джамия: какво се промени?

Шест години след като храмът „Света София“ в Истанбул престана да бъде музей и отново стана джамия, споровете във връзка...

СВЯТ2 months ago

Тръмп на вечеря с медии: Някой изобщо разбира ли тази проклета глупава реч, която са ми написали?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи редица нападки към политическите си опоненти по време на речта си на вечерята на...

Trending