СВЯТ
Полша забрани вноса на зърно от Украйна
Полша настоява Европейският съюз да използва всички инструменти, с които разполага, за да ограничи количеството украинско зърно, което влиза на пазара на блока. Министър-председателят Матеуш Моравецки изрази готовност страната му да помогне за износа на тази продукция в Африка.
“По време на последния Европейски съвет се договорих с премиерите на няколко страни от Европейския съюз – тези, които граничат с Украйна, че ще изпратим писмо до Урсула фон дер Лайен, с искане за незабавни действия. Незабавно използване на всички инструменти, налични процедури и разпоредби, за да се ограничи влиянието на украинското зърно върху пазарите на съседните на Украйна страни”, каза Моравецки.
И допълни: “Готови сме да помогнем, да вземем това зърно и да го изнесем в Африка. Но не сме съгласни то да се продава на полския пазар, на румънския пазар. Президентът и премиерът на Румъния, с които разговарях, бяха на същото мнение”.
ЕС вероятно ще компенсира Полша заради украинската зърнена криза
Полша вероятно ще бъде компенсирана като част от втория транш от помощта на Европейския съюз за загубите на фермерите, причинени от вноса на украинско зърно, научи ПАП.
Полша разкритикува ЕС, че очевидно не е изпълнил обещанието си да изпрати зърното, внесено от Украйна, в страни от Близкия изток и Африка. Част от изнесеното зърно остава в съседните на Украйна държави, включително Полша, а фермерите се оплакаха, че имат проблеми с продажбата на собственото си зърно заради пълните складове и понижаването на цените, припомня полската новинарска агенция в своя материал.
На 5 април Европейската комисия публикува регламент, в съответствие с който на три страни – Полша, България и Румъния, беше предоставена помощ в размер на 56,3 милиона евро за загуби, причинени от вноса на украинско зърно. От тази сума на Полша бяха отпуснати 29,5 милиона евро.
В момента ЕК работи по втория транш от подкрепата.
“На този етап се говори за 75 милиона евро, които вероятно ще бъдат разделени между пет държави членки: Полша, България, Румъния, Словакия и Унгария. Полша вероятно ще получи 50-60 процента от тази сума. Предложенията ще станат известни в края на следващата седмица”, каза за ПАП високопоставен представител на Европейския съюз.
“Полша очаква конкретни подробности в отговор на своите искания и тези на други страни”, заяви на свой ред пред агенцията полският постоянен представител при ЕС Анджей Садош. Той каза, че ЕК разполага със земеделски резерв в размер на 450 милиона евро, от които 350 милиона евро ще бъдат изразходвани тази година.
“Очакваме действия от страна на Европейската комисия”, добави Садош.
Миналата седмица, в съвместно писмо до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, министър-председателите на Полша, България, Унгария, Румъния и Словакия поискаха ограничения върху вноса на украинско зърно.
Те написаха: “Руската агресия срещу Украйна доведе не само до огромен ръст на производствените разходи в селскостопанския сектор… но и до проблеми… свързани със значителното увеличаване на предлагането на украински стоки на пазарите на държавите членки на ЕС, особено на тези, които граничат или са близо до Украйна.”
Подписалите писмото призоваха за повече средства, в допълнение към планираните спешни мерки, за подпомагане на земеделски производители, които са претърпели загуби и са изложени на риск от загуба на финансова ликвидност, отбелязва БТА.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








