СВЯТ
Полша спира детските помощи 800+ за незаети украински бежанци
От 1 февруари Полша прекратява изплащането на детската помощ 800+ на незаети украински бежанци със статут UKR.
Мярката засяга едно от най-широко използваните социални плащания в страната – месечна помощ от 800 злоти за всяко дете до 18 години – и бележи ясен завой към по-строги условия за достъп до социалната система. Решението вече се разглежда не изолирано, а като част от по-широка европейска тенденция, видима и в Германия.
От 1 февруари: край на 800+ за незаети украински бежанци
Както съобщи украинското издание Strana, позовавайки се на полския всекидневник Rzeczpospolita и данни на Управлението за социално осигуряване (ZUS), от 1 февруари украинските бежанци без заетост губят правото на 800+, ако не отговарят на новите условия. Законодателното решение е прието още през есента от полския парламент, а всички украинци със статут UKR са задължени да подадат повторно заявление за включване в програмата.

Какви условия трябва да се изпълнят, за да се запази помощта
Помощта ще продължи да се изплаща само ако поне един от родителите:
работи по трудов договор или по граждански договор (zlecenie);
извършва регистрирана стопанска дейност;
получава спортна или докторантска стипендия;
е регистриран като безработен с право на обезщетение или получава стипендия за обучение.
Паралелно с това детето трябва реално да посещава детска градина или училище в Полша. Изключения са предвидени единствено за родители на деца с увреждания и за случаи, в които се кандидатства за помощ за дете – полски гражданин.
От извънредна солидарност към контролирана социална политика
След 2022 г. Полша беше сред държавите, предоставили най-широк достъп на украинските бежанци до социални плащания. Програмата 800+ (наследник на по-старата 500+) беше част от този извънреден пакет. Сега обаче Варшава открито преминава към логика, според която социалните помощи трябва да бъдат обвързани с участие в икономическия и образователния живот на страната.
Официалният аргумент е двоен: от една страна – натискът върху публичните финанси, а от друга – желанието да се стимулира заетостта и интеграцията, вместо продължителна зависимост от помощи.
Ролята на президента Карол Навроцки и законодателният завой
Карол НавроцкиКлючова роля за тази промяна има инициативата на президента на Полша Карол Навроцки. След встъпването си в длъжност той издигна като принцип тезата, че детските помощи за чужденци трябва да се изплащат само при реален принос към полската икономика.

Навроцки наложи вето върху по-ранни правителствени предложения, които предвиждаха удължаване на помощите без условие за заетост. Аргументът му беше, че това създава социален дисбаланс спрямо полските граждани и подкопава обществената подкрепа за бежанската политика. В отговор президентът насърчи законодателни промени, които да:
обвържат социалните плащания с работа и осигуровки;
засилят контрола върху пребиваването и реалното присъствие в страната;
превърнат помощите от безусловни в инструмент за интеграция.
Именно тази линия се материализира в сегашните промени по програмата 800+.
Полша не е изключение: как подобни ограничения вече действат в Германия
Полша не е изключение. Подобен завой вече е видим и в Германия. Там властите решиха, че новопристигащите украински бежанци няма да получават пълния размер на гражданската помощ (Bürgergeld), а ще бъдат прехвърляни към по-ниските плащания по закона за търсещите убежище.
На практика това означава значително намаляване на месечните суми за нови бежанци и по-строги изисквания, включително активни стъпки към заетост. Официалната мотивация в Берлин е сходна с тази във Варшава: ограничаване на разходите и ускорена интеграция на пазара на труда.

Европейска тенденция
Случаите на Полша и Германия очертават по-широка тенденция в ЕС: постепенно оттегляне от извънредния режим на социална подкрепа, въведен след началото на войната в Украйна, и преминаване към по-условни, контролирани схеми.
За украинските бежанци това означава ясно послание – достъпът до социални помощи вече ще бъде все по-тясно свързан с работа, образование и реална интеграция, а не с автоматичен статут. За приемащите държави – опит да балансират между солидарността и устойчивостта на собствените си социални системи.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








