СВЯТ
Последните дни на Меркел като канцлерка?
Как да наречем това, което се случва в момента в Берлин? Сблъсък? Война? Цареубийство? Това са може би последните дни на Меркел като канцлерка, смята нашият коментатор Йенс Турау.
《Подкрепи свободното слово
Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.
Направи дарение за 5 лв.
Направи дарение за 10 лв.
Направи дарение за 20 лв.
Направи дарение за 100 лв.》
Нека първо да припомним какво се случи в четвъртък в политически Берлин. Цяла нощ германската канцлерка и нейният вътрешен министър водят разговор в канцлерството. Но не съумяват да се обединят около обща миграционна политика. След това двете партии-посестрими – ХДС и ХСС – се събират отделно на спешни съвещания, а текущото заседание на Бундестага е набързо прекъснато. Никога досега двете партии не са подхождали така една към друга.
Това обаче не е всичко. По време на заседанието на ХСС вътрешният министър Хорст Зеехофер обявява, че в краен случай ще действа на своя глава. Но какво точно иска да направи? Казано съвсем накратко: иска да затвори границите на Германия със съседните ѝ държави с цел да се спре притокът на кандидати за убежище. ХСС го подкрепя единодушно – партията не иска да допуска в Германия бежанци и мигранти, които са стъпили за първи път на територията на ЕС в някоя друга страна. А това са почти всички бежанци. Никой не знае как точно ХСС възнамерява да постигне целта си. Но и всъщност изобщо не става дума за това, а за Ангела Меркел и за бъдещето ѝ като канцлерка. И дали тя може да си позволи да преглътне този афронт.
Меркел със Зеехофер
Какво предстои?
Позицията на Меркел е ясна: канцлерката не иска Германия да предприема солови акции и се застъпва за решение, с което да са съгласни всички европейски партньори. Меркел иска и това: по-добра защита на външните граници на ЕС, за да може да се гарантира и занапред, че вътрешните граници ще си останат отворени. Лошото е, че на европейско равнище не се очертава подобно решение. А ХСС не иска да чака повече.
Какви са в такъв случай възможностите оттук нататък? В правомощията на канцлерката е да определя посоката на правителствената политика. Тя би могла да уволни вътрешния министър Хорст Зеехофер, задето не следва нейната линия по един толкова централен въпрос. Това обаче би означавало край на сегашното правителство. Канцлерката разполага и с тази възможност: би могла да поиска вот на доверие в парламента. Едно обаче е сигурно още отсега: Меркел не може да позволи на Зеехофер да действа на своя глава, защото в такъв случай това вече няма да бъде нейното правителство.
Йенс Турау
Разплата със системата Меркел
В политиката често се стига до подобна развръзка: когато тлее твърде дълго, недоволството все повече расте и накрая може да изригне в рамките на броени мигове. От самото начало ХСС беше против миграционната политика на Меркел – още когато през 2015 година тя отвори границите и пусна бежанците от Унгария.
Но не е само ХСС – също в партията на Меркел ХДС има немалко политици, при които чашата на търпението вече прелива. В своите избирателни райони те виждат с очите си как се топи поддръжката за либералната миграционна политика на Меркел.
А и противопоставянето вече надхвърля рамките на бежанската политика. Духът на времето е национал-консервативен. Поне такова е усещането на все повече хора. Подгонени от изборните успехи на “Алтернатива за Германия”, ХСС и части от ХДС се разплащат с канцлерката. И то не само с нейната миграционна политика, а с цялата система Меркел.
През есента в Бавария се провеждат избори. На този фон главната цел на баварския ХСС е да държи в шах “Алтернатива за Германия”. В краен случай заставайки срещу Меркел и срещу правителството.
Ще успее ли канцлерката и този път да овладее кормилото? Трудно е да си го представим след този ден.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








